Грамота на Вук Бранкович за скопския манастир „Свети Георги Бързи“
| Грамота на Вук Бранкович за скопския манастир „Свети Георги Бързи“ | |
| Вид | документ, царска грамота |
|---|---|
| Автор(и) | Вук Бранкович |
| Създаване | 1377 г. |
| Език | Сръбска редакция на старобългарския език |
Грамота на Вук Бранкович за манастира „Свети Георги Бързи“ е дарствена грамота, издадена през 1377 г. от сръбския деспот Вук Бранкович, с която деспотът подарява скопския манастир „Свети Георги Бързи“ на Хилендарския манастир, за да служи като гостилница на хилендарските монаси при посоещенията им в Скопие.[1]
Съдържание
[редактиране | редактиране на кода]В експозицията на грамотата Вук Бранкович съобщава за посещението на брат си Герасим, който е бил изпратен от игумена и братския събор на манастира „Света Богородица Хилендарска“ в Света Гора с молба да им се даде килия в град Скопие, където манастирът и братството не е са имали никакъв подслон. Вук откликва на молбите, като предава под властта на Хилендар манстира „Свети Георги Бързи“ с всичките му метоси, села и права, с които той е разполагал дотогава. Освен това на Хилендар се предоставят същите имунитетни права над този манастир, каквито атонският манастир притежава и спрямо другите си метоси, а именно в тях да нямат власт служителите на светската и църковната власт.[2]
Грамотата определя и дела от приходите на манастира „Свети Георги“, от който следва да се ползва Хилендарският манастир – половината от общите си годишни приходи „Свети Георги“ следва да запазва за собствена издръжка, а другата половина – да се дава на Хилендарския манастир.[2]
Грамота завършва със санкция – проклятие, насочено срещу всекиго, който дръзне да наруши разпоредбите ѝ..[2]
За дата на грамотата е посочена 6885 година от сътвеорвнието на света, което отговаря на периода септември 1376 – август 1377 г.[2]
Характеристики
[редактиране | редактиране на кода]Грамотата е запазена в оригинал и се съхранява в архива на Хилендарския манастир. Написана е с черно мастило върху лист хартия с размери 22.8 x 22 cm., който е залепен върху втори лист. Текстът на грамотата заема 16 реда и е изписан с канцеларски бързопис от втората половина на XIV век. Инвокационният кръст в началото и подписът на Вук Бранкович в края на грамотата са изписани с червено мастило. Под подписа е поставен восъчен печат.[2]
Грамотата контрастира със скромния обем и лаконичността си на другите две изветни грамоти, отнасящи за „Свети Георги Бързи“ – Виргинската грамота на българския цар Константин Тих Асен отпреди 1277 г. и грамотата на сръбския крал Стефан Милутин от 1300 г. Липсата на сведения за манастира в изворите между 1300 г. и 1377 г., както и фактът на неочакваното претворяване на богатия и изключително привилегирован кралски манастир „Свети Георги Бързи“, какъвто го описва грамотата на Милутин от 1300 г., в обикновен хилендарски метох, дава основание да се смята, че в течение на първите три четвърти на XIV век „Свети Горги Бързи“ е загубил не само своя висок ранг, но и по-голяма част от своето богатство..[1] Така например в Бранковичевата грамота не е посочен нито един от множеството имоти на „Свети Георги“, пръснати според по-раншните грамоти из цяла Северна Македония и в самата Скопска област[3], като в грамотата от 1377 г. те са сведени до един единствен метох в град Скопие и близката му околност. По всичко личи, че към времето на написване на грамотата на Вук Бранкович „Свети Георги Скоропостижник“ вече не е бил способен да отстоява своите права и привилегии на административно, съдебно и икономическо ниво, съхранявайки единствено собствеността си над посочения метох в Скопие..[1] Така в навечерието на османското завладяване на Македония „Свети Георги“ най-вероятно отдавна е бил бледо копие на бляскавия и имотен кралски манастир от първите години на XIV век – нищо повече от една килия, която е служила за подслон на хилендарските монаси в Скопие.
Текст на грамотата
[редактиране | редактиране на кода]превод на български език
[редактиране | редактиране на кода]| „ | Аз, раб Христов Вук, обявявам за сведение на всички, че дойде при мен брат ми Герасим, изпратен от Света гора Атонска, от игумена на манастира „Света Богородица Хилендарска“ и от целия събор хилендарски. И просеше ми килия в Скопие, понеже нямаха ни убежище, ни килия в Скопие. И като видях тяхното усърдие и прошение, и дадох манастира „Свети Георги“ с метоха и селата, и с всички правдини: където се намира метох на „Свети Георги“ – в града или в двора, що е на „Свети Георги“, – всичко приложих на Хилендар. И също така приложих и освободих, да не е над него нито градски кефалия, нито кулски, ни владелец, просто казано, нито един апокрисар, тъкмо да се разпорежда и владее Хилендар както с другите свои метоси. И също така разпоредих: каквото се събере за година от „Свети Георги“ – жито, вино, сирене или доход всякакъв, – да е половината за дома на Свети Георги, а половината да се носи на Хилендар. И молим всекиго, когото Бог пожелае да е след мен, това мое повеление да не бъде нарушено. Който пък дръзне да го наруши, и така да разори и отнеме „Свети Георги“ от Хилендар, или да наруши всичко вече казано, Господ Бог да го разори и да му е мъстителница пречистата Майка Божия и свети великомъченик Георги, и да се причисли към Юда и Ария, и към онези, които рекоха "кръвта Му [да е] върху нас и върху чедата ни", и да е проклет от 318-те свети отци никейски и от събора хилендарски. Амин. Записа се в лето 6885 † Аз, раб Христов Вук |
“ |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Илиевска et al. 1975, с.167
- ↑ а б в г д Илиевска et al. 1975, с. 239
- ↑ Илиевска et al. 1975, с. 174 – 175
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Бојанин, Станоје (2015). Повеља Вука Бранковића о даровању скопског манастира Светог Георгија манастиру Хиландару.. – Стари српски архив, књ 14. Београд: Универзитет у Београду, Филозофски факултет, с. 119 – 128, ISSN – 3072 1451 – 3072, https://www.academia.edu/41716241/Повеља_Вука_Бранковића_о_даровању_скопског_манастира_Светог_Георгија_манастиру_Хиландару_1_IX_1376_31_VIII_1377_Charte_de_Vuk_Branković_concernant_la_donation_du_monastère_Saint_Georges_à_Skopje_au_monastère_de_Chilandar, посетен на 1 април 2021
- Korablev, B. (1915). Actes de Chilandar slaves. Deuxième partie publiés par В. Korablev. Actes de Chilandar, publiés par le R. P. Louis Petit et В. Korablev. – ВИЗАНТІЙСКІЙ ВРЕМЕННИКЪ, Приложеніе къ XIX тому. № 1., Actes de l’Athos. V, 534 – 535, COBISS.BG-ID: 1280738788, http://www.vremennik.biz/opus/BB/XIX/58351
- Илиевска, К.; Милковиќ-Пепек, П.; Мошин, В. et al. (1975). Споменици за средновековната и поновата историја на Македонија, Том I. Скопје
