Григор Бояджиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за беличанина, деец на ВМОК. За царевоселеца политик и общественик вижте Григор Бояджийски.

Григор Бояджиев
български революционер
Роден
1880 г.
Починал
1956 г. (76 г.)

Григор Бояджиев е български революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Бояджиев е роден през 1870 година в разложкото село Белица, тогава в Османската империя. Занаятчия и изкусен дърворезбар. Присъединява се към Върховния комитет и участва в Горноджумайското въстание от септември 1902 година. След потушаването на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година и опожаряването на Белица е арестуван от турската власт. Осъден е от Солунски съд на доживотна каторга в Адана, Мала Азия, днес Турция, но е амнистиран след Младотурската революция в 1908 година.

След 1908 година е сподвижник на Яне Сандански в Разложко. През 1910 година емигрира в САЩ и работи в мините на Минесота. През 1912 година се завръща и е доброволец в Македоно-одринското опълчение през Балканската война. Получава поборническа пенсия. През периода 1949 — 1953 година е изселен от комунистическата власт първо в Сомовит, а след това в село Енина, Казанлъшко. Умира в Белица през 1956 година.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Барабунов, Асен и други. Завинаги в паметта на Белица (исторически очерк), 2007 г.