Направо към съдържанието

Григорий Палама

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Григорий Паламá
Икона от началото на XV век
Епископ
Роден1296 г.
Починал14 ноември 1359 г. (63 г.)
Солун, Византия
Почитан вИзточноправославната църква
Главно светилищеСвети Григорий Палама“, Солун
ПразникВтора неделя на Великите пости
14 ноември
Атрибутиепископски одежди, Евангелие или свитък в лява ръка, благославя с дясната
Григорий Паламá в Общомедия

Григорий Паламá (на гръцки: Γρηγόριος Παλαμάς) е византийски богослов и архиепископ на Солун, обявен за светец от Православната църква, която чества паметта му на 14 ноември (27 ноември по стар стил).

Григорий Палама е роден в Константинопол през 1296 г. Бащата на Григорий е високопоставен сановник в двореца, но умира малко след раждането на Григорий, поради което с възпитанието и образованието на осиротелия Григорий се заема самият император. Вместо да постъпи на служба в двореца, през 1316 г. двадесетгодишният Григорий заминава за Света Гора и постъпва като послушник във Ватопедския манастир, а след време приема монашеска схима под ръководството на преподобния Никодим Ватопедски. Майката и сестрите на св. Григорий също приемат монашество.

След смъртта на духовния му наставник Григорий Палама се заселва в обителта „Глосия“. Там настоятелят на обителта го въвежда в учението на исихазма. През 1326 г. монасите от Глосия се прибират в Солун, за да се предпазят от нападенията на турците. Там Григорий е ръкоположен в свещенически сан. Прочува се с богословските си умения и е поканен от атонските монаси да обори еретичното учение на Варлаам Калабрийски.

Храм „Свети Григорий Палама“ в Солун
Стенописно изображение на Палама в „Свети Трима“ в Костур, 1401 г.

В разразилата се полемика между двамата Григорий успява да осъди учението на Варлаам с доводи от писанията на светите православни отци и съчинява осъдително слово в три части срещу опонента си.[1] Заради усиленото му застъпничество за традиционните догми на Православната църква през 1344 Григорий е отлъчен от църквата и е хвърлен в тъмница по заповед на патриарх Йоан XIV Калека, привърженик на учението на Варлаам. През 1347 г., след смъртта на Йоан XIV, Григорий е освободен и възведен в сан Архиепископ Солунски. Ръководи Солунската архиепископия тринадесет години, до 1359 г. През 1354 г. Григорий Палама е извикан в Константинопол за решаването на спора между Йоан V Палеолог и Йоан VI Кантакузин. Галерата, с която плавал Григорий, е пленена от турците, а самият той и свитата му са продадени като роби в различни градове из Азия. След една година, прекарана в плен, Григорий е откупен от сърби и благополучно се завръща в Солун, където умира на 14 ноември 1359 г. През 1368 г. е канонизиран за светец от константинополския патриарх Филотей. Мощите на св. Григорий се намират в Солун – в църква, носеща неговото име. Прославил се като подвижник, като богослов и като чудотворец. В житията на светеца се твърди, че приживе му се явявали Света Богородица, св. Йоан Богослов, св. Димитър, св. Антоний Велики, св. Йоан Златоуст и Божиите ангели.

  • Григорий Палама. Слова. С., 1987.
  • Григорий Палама. Триады в защиту священнобезмолствующих. М., 1996; 2-е изд. СПб., 2007.
  • Григорий Палама, св. Трактаты. Пер. с греч. и примеч. архим. Нектария (Яшунского). Краснодар, 2007 (Патристика: тексты и исследования).
  • Григорий Палама, свт. Омилии (в 2-х тт.). М., 2008.
  • Факрасис, Г. Диспут святителя Григория Паламы с Григорой философом. Философские и богословские аспекты паламитских споров. Пер. с древнегреч. Д. А. Поспелова; отв. ред. Д. С. Бирюков. М., 2009.
  • Григорий Палама, св. Писмо до монахиня Ксения. Прев. Стоян Терзийски. Ред. Иван Христов. С., 2010.
  • Григорий Палама, свт. Антирретики против Акиндина. Краснодар, 2010.
  • Григорий Палама, св. Триади в защита на свещенобезмълвстващите. Зографски манастир, 2011.
  • Алексий, еп. Сумский. Византийские церковные мистики ХIV века: Препод. Григорий Палама, Николай Кавасила и препод. Григорий Синаит. Казань, 1906.
  • Прот. Иоанн Мейендорф. Жизнь и труды святителя Григория Паламы. Введение в изучение Архив на оригинала от 2008-02-06 в Wayback Machine.. Пер. Г. Н. Начинкина под ред. И. П. Медведева и В. М. Лурье. СПб., 1997 (Subsidia byzantinorossica, т. 2).
  • Киприан (Керн), архим. Антропология св. Григория Паламы Архив на оригинала от 2011-11-17 в Wayback Machine.. Париж, 1950; репринт – М., Паломник, 1996;
  • Прохоров, Г. Византийская литература ХІV в. в древней Руси. М., 1989.
  • Бояджиев, Ц. Хр. Две университетски лекции. Михаил Псел и византийският хуманизъм на ХІ в.; Паламитските спорове. Велико Търново, 1997.
  • Каприев, Г. Византийската философия. Четири центъра на синтеза. С., 2001, 245 – 296.
  • Макаров, Д. И. Антропология и космология св. Григория Паламы. На примере гомилий. СПб., 2003 (Библиотека христианской мысли: Исследования).
  • Чиликов, Стоян. Учението за Божията Майка в богословието на св. Григорий Палама. С., 2003.
  • Мандзаридис, Г. Обожение человека по учению святителя Григория Паламы. Свято-Троицкая Сергиева лавра, 2003;
Хиацинт солунски митрополит
(1347 – 1359)
Нил Кавасила