Давидко Милчев
Давидко Милчев | |
български революционер | |
Починал |
---|
Давидко Милчев е български революционер, горноджумайски войвода на Върховния македоно-одрински комитет.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Давидко Милчев се включва във ВМОК. Участва като войвода в Горноджумайското и Илинденско-Преображенското въстание Става горноджумайски войвода в 1904 – 1905 година..[1]
Милчев се опитва да прогони от Горноджумайско учителите, свързани с конкурентната ВМОРО. Пребива от бой учителя в Дебочица, който отказал да се подчини на заповедта му и започнал да учителства. Забранява под страх от убийство на учителя в Габрово да отваря училището.[2]
На 1 март 1905 година серският консул Атанасиос Стурнарас докладва в Атина, че Милчев минава границата към Македония заедно с четите на Анастас Янков, Юрдан Стоянов и Георги Янакиев.[3]
Загива в сражението при Кашина на 7 април 1905 година между четите на Юрдан Стоянов и Яне Сандански[1] заедно с Асен Партениев, Маникат Янъков и Белювалията.[4]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 104.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 382.
- ↑ Ιστορικό Ημερολόγιο Σερρών // Δημόσια Κεντρική Βιβλιοθήκη Σερρών. Посетен на 5 декември 2014. Προς το Υπουργείον Εξωτερικών. Λαμβάνω την τιμήν να φέρω είς γνώσιν της Υμετέρας Εξoχότητος ότι κατ' ειδήσεις εξ Άνω Τζουμαγιάς, τρείς πολυπληθείς Βουλγαρικαί συμμορίαι διήλθον τα τουρκοβουλγαρικά σύνορα εκ διαφόρων σημείων διευθυνόμεναι εις το εσωτερικόν της Μακεδονίας. Αρχηγός των συμμοριών τούτων είναι ο γνωστός Γιάγκωφ, ο Δαβίτκου και ο Γ. Πελτέκης. Μια εκ των συμμοριών τούτων εξ 80 ατόμων ανεφάνη είς το διαμέρισμα Καρσί Γιακά της Πετρίτσης υπό την αρχηγίαν του γνωστού εκ της πρoτριετίας επαναστάσεως της Κρέσνας, λοχαγού του Βουλγαρικού στρατού Στογιάνωφ, κατευθυνόμενη προς το τμήμα Θεσσαλονίκης.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 383.