Дванадесет разгневени мъже
| Дванадесет разгневени мъже | |
| 12 Angry Men | |
.jpg) | |
| Режисьори | Сидни Лумет |
|---|---|
| Продуценти | Хенри Фонда Реджиналд Роус |
| Сценаристи | Реджиналд Роус (история и сценарий) |
| В ролите | Хенри Фонда Лий Дж. Коб Ед Бигли И. Дж. Маршъл Джак Уордън Мартин Болсам Джон Фийдлър Джак Клугмън Едуард Бинс Джоузеф Суини Джордж Восковиц Робърт Уебър |
| Музика | Кениън Хопкинс |
| Оператор | Борис Кауфман |
| Монтаж | Карл Лернър |
| Разпространител | United Artists |
| Премиера | 13 април 1957 (САЩ) |
| Времетраене | 96 минути |
| Страна |  САЩ |
| Език | английски |
| Бюджет | $ 340 – 350 000 [1][2] |
| Хронология | |
| Свързани филми | Дванадесет разгневени мъже |
| Външни препратки | |
| IMDb Allmovie | |
| Дванадесет разгневени мъже в Общомедия | |
„Дванадесет разгневени мъже“ (на английски: 12 Angry Men) е филмова драма от 1957 г. режисирана от Сидни Лумет с участието на Хенри Фонда в главната роля. Сценаристът Реджиналд Роус написва сценария по своя телевизионна пиеса.
Филмът е черно-бял и разказва историята на жури от 12 съдебни заседатели, които дебатират за виновността на обвинен в убийство младеж. Цялото действие с изключение на 2 – 3 кратки сцени се развива в стаята на заседателите. С изключение на двама от заседателите, които си казват имената в края на филма, не са използвани никакви други имена. Обвиняемият е наричан „момчето“, а двамата свидетели съответно: „старецът“ и „жената през улицата“.
На 30-ата церемония по връчване на наградите „Оскар“, филмът е номиниран за отличието в 3 основни категории: за най-добър филм, най-добър режисьор и най-добър адаптиран сценарий.[3][4]
През 2007 година, Дванадесет разгневени мъже е избран като национално културно богатство за САЩ.[5] Списание Empire поставя филма сред първите 100 в класацията си „500 най-велики филма за всички времена“.[6]
През 1997 година е реализиран телевизионен римейк на филма, режисиран от Уилям Фредкин с участието на Джак Лемън, Джордж Скот, Армин Мюлер-Щал и др.
Сюжет
[редактиране | редактиране на кода]
Внимание: Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!
Зала в нюйорския съд. Съдия инструктира съдебните заседатели, на чиито плещи лежи крайното решение на смъртна присъдата. Обвинено е осемнайсетгодишно момче от бедните квартали в убийството на своя баща. Доказателствата против подсъдимия са солидни.
Дванайсетте съдебни заседатели заемат местата си в стаята. Журито, отнасяйки се несериозно към случая, директно решава да се захваща с гласуването, което е единадесет души за „виновен“ и един за „невинен“ – съдебен заседател №8. Следва дебатиране, в което всеки изказва мнението си. Други се опитват да оборят решението на №8. Някои изтъкват доказателствата: момчето е видяно как в нощта на убийството се скарва с баща си и след това го наръгва. Освен това обвиняемият е израснал в среда, създаваща престъпници. Момчето е със солидно досие, бил е малтретиран редовно от баща си. Главното доказателство в случая е ножът, с който е извършено подлото деяние – нетипична и отличителна вещ. №8 доказва, че оръжието не е толкова оригинално. Заседателите почват да нервничат и между тях възникват кавги. №8 предлага да гласуват отново, но този път тайно – с листчета. Ако гласовете за „виновен“ са отново единайсет, опърничевият мъж ще отстъпи от позицията си. Заседателите гласуват. На едно от листчетата е написано „невинен е“. Впоследствие се разбира, че това е заседател №9.
Следва кратка почивка. След нея заседателите се спират на двамата свидетели: стара жена и самотен и незначителен старец, съседи на обвиняемия. Старецът твърди, че е чул кавгата преди убийството и видял хлапето да бяга от дома си. №8, подкрепян от №9, разколебават надеждността в показанията на свидетеля, който е живял в шумна среда до преминаващо метро, с което спечелват №5. №11 се задълбочава в случая и се чуди как може момчето да се е върнало толкова скоро на местопрестъплението? В следващото гласуване той също променя вота си на „невинен“. Старецът става все по ненадежден източник, особено след като №8 доказва, че за 15 секунди сакатият мъж не може да измине разстоянието от прозореца в спалнята, където е наблюдавал кавгата, до външната врата, където е видял бягащото момче. Това повлиява на следващото, този път директно, гласуване – резултата е 6:6. Един от основните аргументи на прокурора е, че момчето не е помнело името на филма, който е гледал в киното, след кавгата с баща си. №8 сериозно разклаща и този довод. №2 отправя сериозна забележка за начина, по който момчето е държал ножа, когато е наръгвало жертвата си. Новите подробности променят гласуването на 9:3 в полза на „невинен“. Най-основното доказателство обаче все още е необоримо – жената, която е живяла в съседство с набедения престъпник, е видяла убийството през прозорците на преминаващото метро. №9 обръща внимание на един новооткрит от него факт, а именно, че жената е зле с очите, но не желае да носи очила, които я застарявали. Новият довод спечелва на страната на „невинен“ другите двама. Остава само №3, който упорито иска да набеди момчето за убиец. Отчаян, той изтъква доводите си, но те са вече оборени. Накрая снимката на сина му го срива и произнася думата „невинен“.
Заседателите напускат стаята. №8 и №9 се запознават пред съдебната палата.
В ролите
[редактиране | редактиране на кода]| Актьор | Роля |
|---|---|
| Мартин Болсам | съдебен заседател 1 |
| Джон Фийдлър | съдебен заседател 2 |
| Лий Дж. Коб | съдебен заседател 3 |
| И. Дж. Маршъл | съдебен заседател 4 |
| Джак Клугмън | съдебен заседател 5 |
| Едуард Бинс | съдебен заседател 6 |
| Джак Уордън | съдебен заседател 7 |
| Хенри Фонда | съдебен заседател 8 |
| Джоузеф Суини | съдебен заседател 9 |
| Ед Бигли | съдебен заседател 10 |
| Джордж Восковиц | съдебен заседател 11 |
| Робърт Уебър | съдебен заседател 12 [7] |
Награди и Номинации
[редактиране | редактиране на кода]Награди на Американската Филмова Академия „Оскар“[8]
- Номинация за най-добър филм
- Номинация за най-добър режисьор – Сидни Лумет
- Номинация за най-добър адаптиран сценарий – Реджиналд Роус
Награди „Златен глобус“[8]
- Номинация за най-добър филм – драма
- Номинация за най-добър режисьор – Сидни Лумет
- Номинация за най-добър актьор в драма – Хенри Фонда
- Номинация за най-добър актьор в поддържаща роля – Лий Дж. Коб
- 1957 Печели „Златна мечка“ на Берлинале.
Продукция
[редактиране | редактиране на кода]„Дванайсет разгневени мъже“ първоначално се появява като телевизионна пиеса в началото на 1954 г., заснета в Studio One на CBS-TV. Сценарист на продукта е Реджиналд Роус, който след премиерата на пиесата, получава през 1956 г. предложение от актьора и продуцент Хенри Фонда да се пренесе историята на големия екран. Роус и Фонда стават продуценти на бъдещата кинолента.[2]
Филмът е дебютен за режисьора Сидни Лумет. Лентата е ниско бюджетна, заснета само за 19 дни.
Критика
[редактиране | редактиране на кода]Роджър Ибърт дава на филма четири звезди,[9] както и Леонард Малтин.[10]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ 12 Angry Men (1957) // The Numbers. Посетен на 6 септември 2015. (на английски)
- ↑ а б „12 Angry Men (1957)“ // AMC Filmsite. Посетен на 21 септември. (на английски)
- ↑ Номинации и награди
- ↑ Награди „Оскар“ (30-а церемония) (официален сайт) // Архивиран от оригинала на 2013-12-24. Посетен на 2012-10-10.
- ↑ Филмов регистър на САЩ – 2007
- ↑ Empire – Топ 500
- ↑ Пълен списък на актьори и роли – „Дванадесет разгневени мъже“ // Internet Movie Database. Посетен на 1 декември 2018.
- ↑ а б IMDB – списък награди
- ↑ Ebert, Roger. „12 Angry Men“ // rogerebert.com, 29 септември 2002. Посетен на 31 октомври 2015. (на английски)
- ↑ Maltin, Leonard. Leonard Maltin's 2011 Movie Guide. New York, A Signet Book, 2011. ISBN 978-0-451-23087-4. с. 1454.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
- „Дванадесет разгневени мъже“ в
Internet Movie Database - „Дванадесет разгневени мъже“ в
Allmovie - „Дванадесет разгневени мъже“ в Rotten Tomatoes
- „Дванадесет разгневени мъже“ в cinefish.bg
| ||||||||||||||||||||