Джорджо Киналия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Джорджо Киналия
Лична информация
Роден24 януари 1947 г.
Починал1 април 2012 г. (65 г.)
Ръст186 см
ПостНападател
Юношески отбори
1962–1964 Суонзи
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1964–1966
1966–1967
1967–1969
1969–1976
1976–1983
Общо:
Суонзи
Масезе
Интернаполи
Лацио
Ню Йорк Космос
6
32
66
209
213
525
(1)
(5)
(24)
(98)
(193)
(321)
Национален отбор
1972–1975 Италия14(4)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Джорджо Киналия в Общомедия

Джорджо Киналия (на италиански: Giorgio Chinaglia) е италиански футболист, нападател.

Ранен живот[редактиране | редактиране на кода]

Киналия е роден в Карара, Тоскана през 1947 г., но през 1955 г. се премества в Кардиф, Уелс с баща си Марио, майка си Джована и сестра си Рита, поради безработицата в Италия след Втората световна война.[2] Киналия казва: „Всичките четирима живеем в една стая“, "Баща ми беше железопътен работник и беше трудно. Взимах млякото, оставено на верандите на хората, и го пиех за закуска".

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Суонзи[редактиране | редактиране на кода]

Киналия прави дебют за Суонзи през октомври 1964 г. срещу Ротерам Юнайтед.

Със Суонзи Киналия печели стартовата купата на Западен Уелс през 1965 г., отбелязвайки при победата с 3:0 във финала срещу Ланели.[3]

Серия Ц[редактиране | редактиране на кода]

През 1966 г., поради липсата на интерес от страна на британски клубове и задължителна италианска военна служба, на 19 години, и семейството му се завръщат в Карара. Той съчетава военната служба с футболната си кариера като казва: „Италианската армия разполага със специален режим за футболисти, в службата тренирам цял ден, а когато клубът ми има мач, получавам пропуск“.

На Киналия му е забранено да играе в Серия А в продължение на три години, защото е играл професионално извън Италия, а баща му го урежда с Масезе, клуб от Серия Ц близо до дома му.[4]

На следващия сезон той се присъединява към друг клуб в Серия Ц, Интернаполи в Неапол, където играе два сезона и вкарва 26 гола в 66 мача.

Лацио[редактиране | редактиране на кода]

Киналия с екипа на Лацио, в сблъсък с Нене от Каляри (ок. 1970 г.)

Киналия получава слава като голмайстор в италианската Серия А, играейки за Лацио, отбелязвайки 12 гола в дебютния си сезон, включително забележителен гол срещу носителите на европейската купа Милан, водени от Джани Ривера. Той отбелязва 9 гола през втория си сезон, което не е достатъчно, за да попречи на Лацио да изпадне в Серия Б през следващия сезон. Въпреки слабата форма на Лацио през тази година, Киналия печели Копа делле Алпи с Лацио през 1971 г., побеждавайки Базел с 3:1 на финала. Той помага на Лацио да спечели промоция в Серия А през следващия сезон, след като клуба завършва на второ място в Серия Б, а Киналия става голмайстор в Серия Б с ​​21 гола. Следващият сезон, Киналия вкарва 10 гола в Серия А, а Лацио едва не спечелва титлата, след като губи от Ювентус в последния мач. През сезона 1973/74 той е голмайстор с 24 гола и печели скудетото, отбелязвайки решителен гол от дузпа за 1:0 над Фоджа. Става и капитан на клуба през последния си сезон в Италия, завършвайки европейската си кариера с 14 гола. Общо вкарва 98 гола за Лацио в 209 мача, 77 от които са отбелязани в Серия А, в 175 мача. Киналия отбелязва 122 гола в 246 мача във всички турнири за Лацио, включително 13 гола в 28 мача от Копа Италия и 9 гола в 11 европейски мача.[5][6]

Ню Йорк Космос[редактиране | редактиране на кода]

В Рим семейството на Киналия се изправя пред противопоставяне на феновете и заплахи за отвличане от терористични групи и изразяват безсилието си по отношение на италианските данъчни и корпоративни закони, които според него довеждат бизнеса му до провал.[7] През 1972 г. Джорджо Киналия започва да инвестира в американски недвижими имоти по време на турне в САЩ с Лацио. А през 1975 г. семейството му купува къща в Енгълууд, Ню Джърси, с идеята, че ще се придвижват до мачовете от там. Киналия влиза в кабинета на Клайв Той, тогава президент на Ню Йорк Космос от САФЛ, и казва, че ще играе или за Космос, или ще купи собствения му отбор.

Киналия се присъединява към Ню Йорк Космос през 1976 г. и завършва кариерата си в Ню Йорк с 397 гола в мачове на открито и 38 гола в 21 закрити, общо 435 гола в 413 мача. Киналия печели наградата на САФЛ за най-ценен играч през 1981 г.

Той също така става близък сътрудник на президента на Warner Brothers Стив Рос, съсобственик на франчайза.[8]

През 1984 г. Космос, изправен пред нарастващи загуби без реализирана печалба, продава 60% от собствеността си на Киналия.[9] Той по това време е президент на Лацио, за това предава контрола на своя личен асистент и генерален мениджър Пепе Пинтон.[10] Когато лигата и клубът са закрити през 1986 г., Пинтон в крайна сметка запазва правата за името на отбора и активите на Космос, включително трофеи и екипировки, свързани с клуба.[11]

През 2000 г. Киналия е включен в Националната футболна зала на славата на САЩ.

През 2014 г., тениската с № 9, която Киналия носи по време на кариерата си в Космос, е извадена от употреба от франчайза.[12][13]

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

Отборни[редактиране | редактиране на кода]

Лацио
Ню Йорк Космос

Индивидуални[редактиране | редактиране на кода]

  • Голмайстор на Серия А: 1973/74[14]
  • Голмайстор на Серия Б: 1971/72[15]
  • Голмайстор на Копа делле Алпи: 1971
  • Голмайстор на САФЛ: 1978, 1979, 1980, 1981
  • САФЛ MVP: 1981

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Former Cosmos, Lazio star Giorgio Chinaglia dies // The Southern, 1 април 2012. Посетен на 1 април 2012.[неработеща препратка]
  2. Newsham, Gavin. Once in a lifetime: the incredible story of the New York Cosmos. Open City Books, 2006. ISBN 0-8021-4288-5. с. 79–80.
  3. Thomas, Cyril D. Swansea Senior Football League, 1901–2001 – 100 Years of Local Soccer. Swansea Senior Football League, 2000. ISBN 0-9532038-3-2. с. 64–65.
  4. Risoli, Mario. Golden Great: Giorgio Chinaglia // Channel 4, May 2000.
  5. Addio Giorgio Chinaglia, morto in Florida per un infarto // Посетен на 24 декември 2014. (на италиански)
  6. L'ultimo grande dribbling di Long John Chinaglia // Посетен на 24 декември 2014. (на италиански)
  7. Look At Me! I Am Giorgio Chinaglia! I Beat You! He is the NASL's leading scorer--a proud, vain man whose life is soccer--and when he gets a goal for the Cosmos, he lets the world know about it // Sports Illustrated. 21 май 1979. Посетен на 30 юли 2015.
  8. Bondy, Filip. Former Comos star Chinaglia dead at 65 // Daily News. New York, 1 април 2012.
  9. Thomas, Robert McG. Jr. CHINAGLIA PURCHASES CONTROL OF COSMOS // The New York Times, 27 юли 1984. Посетен на 30 юли 2015.
  10. Goodwin, Michael. COSMOS FACE DEEP PROBLEMS // The New York Times, 13 февруари 1985. Посетен на 30 юли 2015.
  11. Segal, David. The New York Cosmos Want to Take the Field Again // The New York Times Magazine, 15 април 2011. Посетен на 30 юли 2015.
  12. Cosmos retiring Giorgio Chinaglia's N° 9 shirt // Goal.com, 5 юни 2014. Посетен на 3 декември 2015.
  13. Cosmos to honor Chinaglia, retire number in season-ending ceremony // Empire of Soccer, 25 април 2014. Архивиран от оригинала на 2015-07-22. Посетен на 2017-07-30.
  14. Italy - Serie A Top Scorers // RSSSF, 11 юни 2015. Архивиран от оригинала на 31 октомври 2015. Посетен на 2 декември 2015.
  15. Italy - Serie B Top Scorers // rsssf.com. RSSSF. Посетен на 2 април 2015.


  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Giorgio Chinaglia в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​