Джумайлия
- Вижте пояснителната страница за други значения на Лозово.
| Джумайлия Лозово | |
| — село — | |
 Църквата „Света Петка“ | |
  Джумайлия | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Джумайлия |
| Географска област | Овче поле |
| Надм. височина | 324 m |
| Население | 896 души (2002) |
| Пощенски код | 2208 |
| МПС код | ŠT |
| Джумайлия в Общомедия | |
Джумайлия (на македонска литературна норма: Лозово, старо Џумајлија) е село в централната част на Северна Македония, община Джумайлия (Лозово).
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Овче поле, северно от град Щип и източно от Велес. Махалата Караджали, разположена южно от пътя Велес – Щип, в миналото е отделно селище.
История
[редактиране | редактиране на кода]През XIX век Джумайлия е изцяло турско село в Щипска кааза, нахия Овче поле на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година и Джумаали и Караджа Али (Караджалино) имат по 150 жители турци.[1]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Джумалий живеят 50, а в Караджалино – 13 турци.[2]
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Джумали и Караджали (Džumali, Karadžali) като турски села.[3]
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Трайко Тр. Калайджиев от Щип е български кмет на Джумайлия от 1 септември 1941 година до 4 декември 1942 година. След това кметове са Иван Ганев Щерев от Щип (30 октомври 1942 - 30 ноември 1943) и Ангел Иванов Йорданов от Свети Никола (5 ноември 1943 - 9 септември 1944).[4]
Селото е прекръстено на Лозово.
Митрополит Агатангел Повардарски полага темелния камък на селската църква „Света Петка“. В селото има и неосветен параклис „Свети Илия“.[5]
| Години | Македонци | Албанци | Турци | Роми | Власи | Сърби | Бошняци | Други | Общо |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| 1948 | — | — | — | — | — | — | — | — | 521 |
| 1953 | 30 | — | 571 | 16 | — | — | — | 8 | 625 |
| 1961 | 520 | 3 | 13 | — | — | 7 | — | 27 | 570 |
| 1971 | 695 | — | 10 | — | ... | 8 | — | 56 | 766 |
| 1981 | 871 | — | 4 | — | 36 | 15 | — | 33 | 959 |
| 1991 | 874 | — | 5 | — | 40 | 13 | — | 11 | 943 |
| 1994 | 889 | — | 5 | — | 39 | 6 | — | 7 | 946 |
| 2002 | 851 | — | 8 | — | 26 | — | — | 6 | 896 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 232, 233.
- ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 242.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Башиноселска парохија - цркви // Повардарска епархија, 30 юни 2008 г. Посетен на 16 февруари 2014 г.
| ||||||||
