Направо към съдържанието

Дикси Дийн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дикси Дийн
Лична информация
Роден
Уилям Ралф Дийн
22 януари 1907 г.
Починал1 март 1980 г. (73 г.)
Ливърпул, Англия
Ръст178 см
ПостНападател
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1923 – 1925
1925 – 1937
1938 – 1939
1939
1940
0
Транмиър Роувърс
Евъртън
Нотс Каунти
Слиго Роувърс
Хърст
Общо
30
399
9
7
2
447
27
349
3
10
1
390
Национален отбор²
1927 – 1932 Англия1618
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства  и е актуална към 28 януари 2016.
2. Информацията е актуална към 28 януари 2016.
Дикси Дийн в Общомедия

Уилям Ралф „Дикси“ Дийн (на английски: William Ralph 'Dixie' Dean, роден на 22 януари 1907 г. в Бъркънхед, починал на 1 март 1980 г. в Ливърпул, е бивш английски футболист, нападател. Той е един от легендите на Евъртън и през сезон 1927/1928 поставя рекорд, неподобрен и до днес – отбелязва 60 гола в първенството.[1] Със своите 379 гола в 438 мача във всички дивизии на английския футбол Дийн е на второ място в историята след Артър Роули, който има 433 гола в 619 мача, но Дикси има най-добри показатели средно на мач – 0,87. По голове само в Първа английска дивизия той е на трето място с 310 гола в 362 мача (средно по 0,86 гола на мач). Двукратен шампион на Англия, носител на ФА Къп, голмайстор на Първа (два пъти) и Втора английска дивизия. Член на Английската футболна зала на славата. Известен е с превъзходнанта си игра с глава, еднакво добрата игра и с двата крака и умението не само да реализира, но и да създава положения за гол за съотборниците си.[2] Дийн често е сравняван с легендата на бейзбола Бейб Рут,[3] а когато двамата се срещат през 1934, Рут остава поразен от ниската заплата на футболиста – залязващият по това време Рут взима по 35000 долара (на върха на кариерата си – по 80000), а Дийн – едва по 416 лири на година (заради тавана на заплатите на футболистите от 8 лири седмично), или с други цифри – Рут взима 20% от бюджета за заплати в Ню Йорк Янкис, а Дикси 3% от този в Евъртън.[2]

Дийн се запалва по футбола още от малък и признава, че никога не е посещавал часове в началното си училище и не е спирал да играе мачове (въпреки това се е научил да чете и да пише).[4] На единадесет години постъпва в местно възпитателно училище-интернат, защото то разполага с футболното игрище и започва да играе в училищния отбор. Напуска на четиринадесетгодишна възраст и започва работа като чирак стругар в железницата, където работи и баща му. Той с радост поема нощните смени, за да може през деня да играе футбол,[5] Дикси Дийн а нощем подритва притичващите из депото плъхове.[4] Синовете на шефа на Дийн са собственици на отбора Ню Брайтън и му предлагат договор, но той отказва и продължава да рита за Пенсби Юнайтед.

Докато играе в Пенсби привлича вниманието на скаут на третодивизионния Транмиър Роувърс и подписва първия си професинален договор с този отбор. В един от мачовете за дублиращия отбор срещу Алтринчъм губи единия си тестис след брутално нарушение на противников играч, а в доклада на мача е записано, че когато негов съотборник започва да разтрива мястото, за да успокои болката, Дийн изкрещява „Не ги разтривай, преброй ги!“[2] 17 години по-късно в един бар Дийн случайно среща човек, който го черпи бира и след известно време Дикси се сеща къде го е виждал – това според него е Дейви Паркс, извършителят на нарушението – и така го удря, че се налага да го откарат в болницата; впоследствие обаче се оказва, че през цялото време Дийн е грешал и не Паркс, а друг играч на Алтринчъм е причината за загубата на тестиса.[6] През сезон 1923/1924 изиграва само три мача за Транмиър, но през следващия сезон записва 27 мача, в които вкарва 27 гола. С представянето си печели вниманието на няколко отбора, сред които Нюкасъл и Арсенал, но той избира офертата на Евъртън – отбор, в който се влюбва от пръв поглед, когато баща му го води на един мач през сезон 1914/1915.[4] Един ден, след като се прибира вкъщи от кино, майка му казва, че треньорът на Евъртън Томас Макинтош очаква да се срещне с него в един хотел и от вълнение Дийн пробягва четирите километра до хотела, за да подпише договора си.[4] Трансферната сума е 3000 лири, рекордна дотогава в историята на Транмиър.[7] Дийн по начало не харесва ръководната фигура в Транмиър Бърт Кук и след трансфера неговата ненавист се потвърждава – въпреки че Кук устно обещава да даде на родителите на футболиста 10% от трансферната сума – 300 лири, в договора, който футболистът подписва без да прочете обстойно е записан само 1% и така Дийн получава чек само за 30, с обяснението, че лигата няма да разреши повече.[4] Дийн подава жалба във Футболната Асоциация, но от там му съобщават, че нищо не могат да направят, тъй като вече е подписал договора.[2]

Началото на Дийн в Евъртън обаче не е обещаващо и той отбелязва само два гола в оставащите седем мача до края на сезон 1924/1925. През следващия обаче той подобрява мерника си и записва 32 гола в 38 мача за първенство. През 1926 г. претърпява зловеща катастрофа с мотоциклет, след която остава с пукнат череп и счупена челюст, а лекарите дори не му дават големи шансове да продължи с футбола.[2] Той обаче се възстановява сравнително бързо и отбелязва гол с глава още в първия си мач след завръщането в игра през октомври, а феновете се шегуват, че лекарите са му поставили метална пластина в главата.[1] До края на сезона вкарва 21 гола в 27 мача за първенство и още три в четири мача за ФА Къп. Следващият сезон е най-силният в кариерата на Дийн. Само година по-рано Джордж Камсел от Мидълзбро отбелязва 59 гола (макар и в първенството на Втора английска дивизия) и едва ли някой е смятал, че Дийн ще успее да подобри този рекорд, още повече че след добрия старт с голове във всеки от първите девет мача (включително всичките при победата с 5:2 като гост на Манчестър Юнайтед) и общо 30 попадения до Коледа, идват четири мача, в които Евъртън не отбелязва гол.[1] Евъртън също изостава в борбата за титлата – в края на март и десет кръга преди края на първенството след серия от осем мача без победа „карамелите“ изостават с четири точки от Хъдърсфийлд. Самият Дийн пропуска два мача през март заради контузия и отбелязва едва два гола през този месец, а в началото на април се нуждае от 15 гола в оставащите седем мача, за да подобри рекорда на Камсел.[7] Два кръга преди края на сезона Евъртън вече води с точка пред Хъдърсфийлд, а Дийн има на сметката си 53 гола. В предпоследния кръг Евъртън побеждава Бърнли с 5:3 с четири гола на Дикси до почивката и предсрочно става шампион, защото Хъдърсфийлд губи от Астън Вила. В този мач обаче Дийн получава контузия в бедрото и е под въпрос за последния мач с Арсенал, в който трябва да отбележи три гола, за да подобри рекорда на Камсел.[4] Треньорът на „карамелите“ решава да рискува и да го пусне в игра, като в дните преди мача е денонощно до него и сменя компресите му през два часа, за да ускори възстановяването.[7] На 5 май 1928 г. срещу Арсенал Дийн вкарва два ранни гола, но 60000 зрители, изпълнили до краен предел Гудисън Парк, трябва да чакат до 82-рата минута, когато той отбелязва 60-ия си гол за сезона след центриране на Алек Труп.[3] След гола двама привърженици слизат на терена и започват да прегръщат Дийн и за да се спаси от още повече, Дикси се прибира в съблекалните преди края на мача и моли съдията да каже, че е отишъл до тоалетната.[8] Следващите два сезона са по-слаби както за Дийн, който отбелязва „само“ 26 и 23 гола за първенство (в съответно 29 и 25 мача), така и за Евъртън, който завършва съответно на 18-о и последното 22-ро място и по този начин изпада през 1930 г. „Карамелите“ обаче печелят първенството на втора дивизия още през следващия сезон (Дикси допринася с 39 гола в 37 мача) и се връщат в елита. Сезон 1931/1932 отново е блестящ за Евъртън и Дийн – шампионска титла и втори голмайсторски приз (45 гола в 38 мача). През 1933 г. Евъртън завършва едва 11-и (24 гола в 39 мача за Дийн), но печели ФА Къп, като Дикси отбелязва голове във всички мачове освен полуфинала.[1] Финалът срещу Манчестър Сити (3:0) е първият мач в историята, в който и двата отбора излизат с номера на фланелките (1 – 11 за Евъртън и 12 – 22 за Сити) и така Дийн става първата „деветка“, вдигнала ФА Къп, първата легендарна „деветка“ в историята на футбола и първата от много велики „деветки“ в състава на Евъртън като Дейв Хиксън, Алекс Йънг, Джо Ройл, Боб Лачфорд, Анди Грей, Греъм Шарп и Дънкан Фъргюсън.[2][9] С годините контузиите започват да натежават, но въпреки това Дийн, който междувременно вече е станал капитан на отбора, продължава да радва феновете си с немалко голове – от сезон 1933/1934 до 1936/1937 отбелязва съответно 9 в 12 мача, 26 в 38 мача, 17 в 29 мача и 24 в 36 мача. През 1937 г. губи титулярното си място и през сезон 1937/1938 изиграва само пет мача, преди да премине в Нотс Каунти.

В отбора от Нотингам обаче също не успява да се наложи като титуляр и до началото 1939 г. изиграва само девет мача, в които отбелязва три гола. През януари същата година отива в ирландския Слиго Роувърс. Там той е посрещнат като герой – хиляди чакат на местната гара, за да го зърнат.[1] Той им се отблагодарява с десет гола в седем мача за първенството и гол на финала за ФАИ Къп, но и в двата турнира Слиго остава на второ място. Сребърният медал на Дикси от турнира за купата е откраднат от хотелската му стая, но 39 години по-късно, когато той се връща в Ирландия, за да гледа финал на Слиго Роувърс за купата, пред стаята му го чака пакет, в който е медалът.[1] През 1940 г. Дийн записва два мача и един гол за аматьорския Хърст, преди избухването на Втората световна война да прекрати първенството и да сложи край на кариерата му.

Кариера в националния отбор

[редактиране | редактиране на кода]

Дийн дебютира за националния отбор срещу Уелс на 12 февруари 1927 г. Изиграва 16 мача, в които вкарва 18 гола, като 12 от тях са в първите му пет мача. Става голмайстор на Домашното първенство на Великобритания, на което Англия завършва на второ място.

Популярността на Дийн го превръща в рекламно лице на различни стоки, в това число и на марка цигари. През 1931 г. става масон. Известен е и извън пределите на Англия – по време на Втората световна война пленен италиански войник казва на пленилите го войници „Майната му на вашия Уинстън Чърчил и майната му на вашия Дикси Дийн!“[10] Един от присъстващите войници по-късно става известен актьор, използвайки псевдонима Бил Дийн в чест на Дикси.[10]

След като се отказва от футбола, Дийн първо е собственик на кръчма, а по-късно е портиер в букмейкърска къща. Здравето му се влошава и той започва да прекарва все повече време вкъщи. През 1972 г. остава един месец в болница след тежък грип, а четири години по-късно десният му крак е ампутиран заради тромб. През 1980 г. умира от инфаркт на стадиона на Евъртън докато гледа дербито с Ливърпул.[2]

Евъртън
Слиго Роувърс
Англия
Индивидуални отличия