Душанова грамота за Карейската килия

Душанова грамота за Карейската килия
Вид	царска грамота, хрисовул
Автор(и)	Стефан Душан
Създаване	1348 г. Прилеп, Душаново царство
Език	Сръбска редакция на старобългарския език

Грамотата на цар Стефан Душан за Карейската килия е дарствен хрисовул на сръбския цар Стефан Душан, издаден в Прилеп през 1348 г., с който сръбският цар дарява на Карейската килия „Свети Сава Йерусалимски“ в Атон селото Косорики в Хвосненска област (днес в Република Косово) заедно с четири негови махали (заселки) по течението на река Дечанска Бистрица и доход от 100 венециански перпера, заделен от царския имот (наречен в грамотата къща). Освен това Стефан Душан подарява на хилендарската болница риболовището Оркиниария на атонския бряг, което царят откупил преди това от игумена на Алупския манастир Мартиарий. В диспозицията на грамотата се съобщава, че царица Елена, която пожелала да бъде втори ктитор на Карейската килия, е получила правото свободно да избере старейшина на изпостницата измежду редовете на хилендардкото братство, като нейният избор паднал върху бившия хилендарски игумен Теодул.

Грамотата се е съхранявала в архива на Хилендарския манастир, заведена под номер 30 (Хил. 30). Била е изписана с черно мастило върху пергаментен лист. Текстът е написан с бързопис с елементи на полуустав и заема 45 реда плюс царския подпис. Печат няма, но в долната част на листа има четири ромбоидни дупчици. Този документ, който се смята за изгубен, в по-нови изследвания се определя като автентичен препис на несъхранената оригинална грамота, направен през XVII. В Хилендарския архив се съхранява и един препис на грамотата от XIX век.

Запазени са още две царски грамоти, издадени от Стефан Душан на Карейската килия „Свети Сава Йерусалимски“ през същата 1348 година – първата е издадена в Скопие и се съхранява в Хилендарския архив под номер 31 (Хил. 31), а втората и най-обширна грамота е издадена отново в Прилеп и също се съхранява в архива на Хилендар под номер 149 (Хил. 149). От трите грамоти Хил. 30 е с най-кратко съдържание, което в голямата си част преповтаря съдържанието на Големия прилепски хрисовул (Хил. 149). Поради тази причина грамотата дълго не е била издавана, тъй като повечето изследователи са били на мнение, че тя представлява по-кратък вариант на Прилепския хрисовул, заедно с който е била издадена по едно и също време. Въпреки това само в тази грамота се съдържа информация за дареното от Стефан Душан риболовище на хилендарската болница, което кара някои изследователи да приемат, че въпросната грамота Хил. 30 е самостоятелен документ, който според сръбския изследовател Владимир Мошин е послужил за първообраз на Големия прилепски хрисовул за Карейската килия (Хил. 149).

Текст на грамота

„

Достолепно и добродетелно, и благоразумно е винаги да се принася слава на Бога в Троицата, тоест в Отца и Сина и Светия дух – единно божество, единна сила, едно естество, единна същност, несътворено, непроменливо и неразмесимо, трисъставно и събезначално, и единославно, и единопрестолно. От Нея просия светлината на неизречимата слава и многочестни, и драгоценни дарове бяха дарени на пророците и апостолите, и на мъчениците, и светците, и на преподобните, и на всичкия народ православен. От нея процъфтяха боголиките венци за всички, които с вяра са мирно живели на земята, а на самодържавните царе и владици и на всички господари различно дарове се разделиха, и като причина за живота безмерната Мъдрост Божия към всекиго велегласно въпие, казвайки: Чрез Мене царе царуват и утвърждават се скиптрите им, и силни с усърдие правда пишат. Така и аз, в Христа Бога благоверен и от Бога поставен Стефан, цар на всички сърби и гърци и на западните страни, който по Божия благодат израстнах в своето отечество и по Негова воля наричам се издънка на благия корен на светите мои родители: от праведника свети Симеон Неманя, новия мироточец, който е бил първи господар бивш на сръбските земи, и на нашия светител, архиерей и първопрестолник на отечеството наше, господин Сава, чрез Божията благодат и помощта на пречистата Богородица, и чрез молитвите на богоугодните свети родители и прародители мои от Бога дарено ми беше царство. И понеже от началото на моето царуване съм обзет от ревност към всички свети божествени църкви, и с дарената ми от Бога и боголюбива царица августа кира Елена постарахме се от все сърце и душа за манастирите в Света гора Атон и за живеещите в нея преподобни богоносни иноци и свети, и блажени отци. И като слушах много и дивно за живота на тези свети мъже, та и царство ми отдавна желаеше и да види, и да се поклони на тези свети места, и да ме благословят тези свети и богоносни отци с благодатта на владиката Христа, който дава всичко благо за спасението и изпълнява всяко добро желание. И изпълни се с желание сърцето мое да види онази свята Гора и като започна нашето разглеждане, дойдохме с богодарената ми царица кира Елена в намиращия се там голям манастир Хилендар, създаден от прародителите мои, там се поклонихме на дома на Пречистата и бяхме благословени от светите жители (негови). Даже вътрешността на светия манастир и сихастерията обходихме и разгледахме заедно с царицата, като дарихме различни дарове и изпълнихме онова, що не достигаше на светото място. И много удивени, разпитахме за живота на светите тези мъже и приехме от тях благослов и духовна поука. И като обиколихме тези свети места, стигнахме до място, наречено Карея, и в килията на свети Сава Йерусалимски, която е създал господин и родителят наш кир Сава и в която е богоугодно живял. И като видя царицата оскъдицата и нищетата в тази килия, пожела втори ктитор да ѝ бъде и да снабди това място, и с благословение и съгласие от хилендарските монаси да се постави старец в килията на свети Сава, и да не бъде от никъде другаде, а само от Хилендар. И като се върна царство ми в своя си манастир в Хилендар, по желание на царства ни и чрез благословията на игумена и старците благословихме проигумена поп Теодул да предстоятелства килията на свети Сава. И дари царство ми на тази килия в Карея във Хвосно село Косорики с всичките заселки – Днеполе и Доляни, и Чешково, и Челопеци, и с всички межди и права да си има карейската килия тези села довека. И закона на тези села като на другите села Хилендарски. И още дари царство ми на болницата хилендарска ловището Оркиниария на морето, що купих от игумена алуски кир Мартирий и от старците на манастира Алуп. И мястото на това ловище е както слиза потокът в морето на църквата Маслица. И това ловище да си го има болницата хилендарска довеки. И още царство ми остави на килията на свети Сава в Карея да се дава от къщата на царство ми всяка година по 100 перпери венециански. И това златопечатно слово на царство ми молим, който царствува след мене, цяло и ненарушено да бъде, но и повече да се потвърди. А който дръзне да унищожи това написание мое, на цар Стефан, такъв да го разорят Господ бог и пречистата Негова майка, и да го порази силата на честния кръст Господен, и да е проклет от дванадесетте апостоли и четиримата евангелисти, и от седемте вселенски събора, и от светите отци наши Симеон и Сава, и да е проклет от всички светци, и от царство ми да няма благословия. Записа се това написание, докато господин царят стоеше във великославния град Прилеп, в лето 6856, индикт първи. СТЕФАН В ХРИСТА БОГА ВЕРЕН ЦАР НА СЪРБИ, ГЪРЦИ И ПОМОРИЕ

“

Източници

• Славева, Лидија; Мошин, Владимир (1988). Српски грамоти од Душаново време. Прилеп 
• Живојиновић, Драгић (2002). Хрисовуља цара Стефана Душана Карејској келији, Стари српски архив, књ 1. Лакташи: Универзитет у Београду, Филозофски факултет, pp. 69 – 78, ISSN – 3072 1451 – 3072, https://www.academia.edu/1348356/Hrisovulja_cara_Stefana_Dušana_keliji_Svetog_Save_Jerusalimskog_u_Kareji_Hil_30_Le_Chrysobulle_de_l_empereur_Stefan_Dušan_à_la_cellule_de_Saint_Sabbas_de_Jérusalem_à_Karyès_Hil_30_ 
• Живојиновић, Драгић (2003). Карејске хрисовуље Стефана Душана, Историјски часопис, L. Београд: Историјски институт Београд, pp. 33 – 52, https://www.academia.edu/1347852/Karejske_hrisovulje_Stefana_Dušana_The_Carian_Charters_of_Stefan_Dušan_