Евстати Бурнаски
| Евстати Бурнаски | |
| български поет | |
| Роден |
21 октомври 1922 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  България |
| Учил в | Софийски университет |
Евстати Стоилов Бурнаски е български поет.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден в пернишкото село Муртинци на 21 октомври 1922 г.
Живее и учи последователно в Брезник и Перник. През 1934 г. семейството му се премества в София и там завършва 7-а мъжка гимназия „Черноризец Храбър“. През 1947 г. завършва ветеринарна медицина в Софийския университет. След завършването си започва работа като участъков ветеринарен лекар в село Мировци, Новопазарска околия. Година по-късно обаче е мобилизиран в армията и остава на задължителна военна служба 10 години.
В началото на 1950-те години случайно се отбива в редакцията на „Български воин“ – литературно и публицистично списание. Там се запознава с поетите Ламар и Младен Исаев. Предлага им 2 свои стихотворения и, след като са одобрени, са публикувани. През 1957 г. излиза първата му стихосбирка „Песни по пътя“.
Премества се в литературната редакция на Военното издателство. В продължение на 10 години е редактор и завеждащ редакция „Поезия“, а след това е назначен в Групата на писателите към Министерството на отбраната. През 1967 г. е приет за член в Съюза на българските писатели. Дълги години наред е председател на дружеството на писателите в Перник.
Евстати Бурнаски умира на 31 юли 2015 г. на 92 години.
Произведения[редактиране | редактиране на кода]
Автор е на над 30 стихосбирки като:
- „Обич“,
- „Лирика“,
- „Бреговете са стръмни“
- „Стенопис от куршуми“,
- „Събудени очи“,
- „Шеста алея“,
- „Кипарисова сянка“,
- „Стихове за Доли“,
- „Между два сезона“,
- „Из дневника на моите нощи“
- „Вик на тишината“
- „Гореща слана“
- „Спасени истини“,
- „Безкрайност“ (избрано)
- „Рецитал пред ангели“
- „Вечерни теменуги“
- „Внезапни признания“,
- „Окована нежност“,
- „До следващия ден“,
- „Билет за надежда“,
- „Свята блудница“.
Други
- „Личности и коне“ – автобиографична повест
- „Подземният вятър“ – роман в стихове
- „Любовта на лейтенанта“ – поема
Негови стихове са включени като песни в репертоара на Емил Димитров и на ФСБ.
През 2010 г. издава и първия си роман „Чудовището и малката изкусителка“[1]
Награди[редактиране | редактиране на кода]
Носител е на десетки литературни награди и държавни отличия, сред които и наградата „Георги Братанов“ за 2005 г. с „Рецитал пред ангели“. Превеждан е на много езици.
Почетен гражданин е на няколко български града. Присъдено му е звание „Заслужил деятел на културата“. През 1997 г. е удостоен със Златна диплома от Ветеринарномедицинския факултет на Тракийския университет в Стара Загора.
По случай 100-годишнината на Съюза на българските писатели през 2014 г. е удостоен с медал „Иван Вазов“.[2]
Евстати Бурнаски умира на 31 юли 2015 г. на 92 години.[3]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Костов Л., Иванова Т., Cauda equina Антология на български ветеринарни лекари – писатели и поети, 2007, ISBN 978-954-9383-29-4
- ↑ "Чудовището и малката изкусителка” от Евстати Бурнаски представят в Перник, zapernik.com, 14 април 2010.
- ↑ „Рекорден брой награди раздаде СБП“, в. „Преса дейли“, 20 май 2014 г.
- ↑ „Почина поетът Евстати Бурнаски“, в. 24 часа“, 1 август 2015 г.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Евстати Бурнаски в Литературен свят
- „Нови стихове от Евстати Бурнаски“, в. „Дума“, бр. 289, 13 декември 2014 г.
- Лозан Такев, „Раздяла по мъжки с Евстати Бурнаски“, в. „Дума“, бр. 176, 3 август 2015 г.
|
