Еднорог (гаубица)

Еднопудов (197 mm) скъсен крепостен еднорог образец 1805 г. (създаден 1814 г.). Чугунен ствол дълъг 239 mm, тегло 1564 kg. Далечина на стрелбата 3200 m (Военно-исторически музей на артилерията, инженерните и свързочните войски, Санкт Петербург)

3-фунтов (78 mm) опитен еднорог. Бронз, Дълнина на цевта 0,96 m, Маса 87,6 kg, отлят 1808 – 1812 г. по проект на Изследователския комитет по артилерийската част за тестове за възможното намаляване на масата на 3 фунтовият еднорог. Военно-исторически музей на артилерията, инженерните и свързочните войски, Санкт Петербург.

Едноро́г е старинно руско гладкостволно артилерийско оръдие-гаубица. Еднорогът е изобретен през 1757 г. от руския артилерист Михаил Василиевич Данилов съвместно със С. А. Мартинов; на въоръжение е въведен от граф Пьотр Шувалов. Името си оръдието дължи на фамилния шуваловски герб с изображение на еднорог.

Основните отличительни особености на еднорозите е в камерата с конична форма, осигуряваща правилното разположение на заряда при натъпкването му с пробойник. В гаубиците по-ранни модели дължината на ствола е ограничена до дължината на ръката на средностатистическия човек, тъй като камерата има цилиндрична форма и диаметър по-малък от диаметъра на ствола, и зарядът се вкарва в камерата с ръка. Нововъведението позволява да се увеличи дължината на ствола и, съответно, далечината и точността на стрелбата на оръдията. Еднорозите имат стволове с дължина 7,5 – 12,5 калибра и стрелят със снаряди с маса от 4 фунта до 3 пуда (от 1,8 до 40 kg, калибър 246 mm), на далечина до 4 km. Стрелбата се осъществява с гюлета, фугасни и запалителни гранати, бомби и картеч.

Еднорозите се използват в руската артилерия като обсадни, полеви, конни и планински оръдия, а също и във флота. Благодарение на такива оръдия артилерията получава възможността да съпровожда своята пехота в бой, водейки огън над главите на бойните линии.

Еднорозите се използват над 100 години, до навлизането във войската на нарезните оръдия. Отделни екземпляри остават в някои крепости и до началото на 20 век.

Литература

• Единорог, в артиллерии//Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона (Енциклопедичен речник на Брокхауз и Ефрон): в 86 т. (82 т. и 4 доп.). – СПб., 1890 – 1907.
• Единорог (арт. орудие) // Большая советская энциклопедия: [в 30 т.] / гл. ред. А. М. Прохоров. – 3-е изд. – М.: Советская энциклопедия, 1969 – 1978.

Вижте също

• Близнята
• Бомбено оръдие

Външни препратки

• В Общомедия има медийни файлове относно Еднорог (гаубица)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Единорог (гаубица)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​