Елза Гоева
Appearance
Елза Гоева | |
българска художничка | |
Родена | |
---|---|
Семейство | |
Съпруг | Владимир Гоев |
Елза Борисова Гоева е българска художничка, живописка. Създава фигурални композиции, портрети и пейзажи. Нейни творби се намират в НХГ, окръжни галерии и частни колекции.[1] Неин съпруг е художникът Владимир Гоев.[2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Елза Гоева е родена на 27 юли 1928 година в село Болярово (днес град), Ямболско. През 1953 година завършва специалност „живопис“ във ВИИИ „Николай Павлович“ в София, при проф. Панайот Панайотов. Участва в общи изложби, окръжни изложби и изложби в други държави - Москва, Букурещ, Прага, Анкара, Истанбул. Прави десетки самостоятелни изложби.[1]
Творби[редактиране | редактиране на кода]
По-известни нейни творби са:[1]
- Учителка в помашко село (1953)
- Свиждане (1957)
- портрети – Ген. Владимир Заимов (1967)
- Никола Вапцаров (1969)
- Иван Загубански (1970)
- Лeнин (1970)
- Георги Димитров (1972)
- пейзажи – Църква в Райково (1968)
- Созопол – музеят (1970)
- Турция – декември (1972)
- Истанбул (1971)
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- През октомври 2006 година получава наградата „Икар“ на едноименната галерия за самостоятелната ѝ изложба живопис „Храмът“.[3]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Елза Гоева // ArtPrice.bg
- ↑ „Почина художникът Владимир Гоев“, 31 май 2013 // News.bg
- ↑ „Елза Гоева взе награда Икар за най-успешно представяне“, 30 октомври 2006 // DarikNews.bg
Тази статия, свързана с България, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.