Направо към съдържанието

Емил Зола

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Емил Зола
Дагеротип на Емил Зола
Дагеротип на Емил Зола
Роден2 април 1840 г.
Починал29 септември 1902 г. (62 г.)
Париж, Франция
Професияписател
Националност Франция
Направлениенатурализъм
ДецаДенис и Жак (от втория брак)
Подпис
Уебсайт
Емил Зола в Общомедия

Емил Зола (на френски: Émile Zola) е влиятелен френски романист, основател и виден представител на натурализма („природата, видяна през темперамента“, по собствените му думи). Автор на прочути романи като Терез Ракен (1867), Нана (1880), Жерминал (1885) и други.

Емил-Едуар Шарл Антоан Зола е роден на 2 април 1840 г. в Париж[1] на улица „Сен Жозеф“ 10, умира на 29 септември 1902 г. Баща му е италиански инженер, роден във Венеция през 1795 г., умира още докато Зола е дете. Майка му Емилия, по баща Обер, е родена във Венеция през 1820 г. Прекарва детството си в Екс ан Прованс. Седемгодишният Емил се озовава в деликатна ситуация. Слугата на семейството, Мустафа, изпитва сексуално влечение към момчето. Оттогава у Зола се заражда непримиримост към хомосексуализма. Зола е романтичен младеж, който чете и пише поезия. Като ученик се увлича от поетите романтици Алфонс дьо Ламартин, Виктор Юго, Алфред дьо Мюсе.

На 25 години Зола започва да ухажва шивачката Александрина Мелей. Тя е стройна, впечатляваща брюнетка, една година по-възрастна от него. За срещите им не се знае много. Знае се, че Александрина е любовница на Пол Сезан, с когото Зола е приятел. Вероятно самият художник запознава Мелей с писателя. Според някои биографи самата шивачка привлича вниманието на Зола с истеричния си плач по предишния любовник, който я е напуснал. Мелей и Зола заживяват заедно. Четири години по-късно се женят. Александрина и Емил имат проблеми в секса. Едва след пет години Зола признава на свой приятел, че още в началото на семейния живот правел любов с жена си веднъж на десетина дни. Скоро и тези периодични изблици на страст секват. Студенината и отчуждението скоро съсипват брака им и той влага потиснатите си емоции в писането. Зола оставя 20 книги, в които изобилстват реалистични описания на секс и голота. След 18 години брак без любов и плътски ласки Зола надебелява, чувства се нещастен и преждевременно остарял. Той признава, че е изкушен от мисълта да се пъхне в леглото с кое да е младо момиче.

Семейство Франсоа Зола
Емил Зола, 1870 г.
Издателска къща „Ашет“
Семейство Емил Зола
Терез Ракен
Зола и антидрайфусизмът
Надгробно слово на Анатол Франс
Държавно погребение в Пантеона

През 1887 г. неговият живот се променя невероятно. Той се подлага на диета, отслабва. Няколко години по-късно среща Жан Розеро. Тя е на 20 г., стройна, тъмноока и е силно изненадана от вниманието на известния писател. Зола се влюбва светкавично в нея, настанява я в един апартамент. Жан му ражда две деца – Денис и Жак. Творецът се посвещава изцяло на жената, която му дава непознатото дотогава щастие – да има истинско семейство и близост, топлота. Зола се грижи, обича и закриля всячески Жан.

Зола дълги години води нелегално съществуване между двете семейства. Едно анонимно писмо информира обаче Александрина за неговата метреса и децата им. Законната съпруга на Зола вдига шум до бога и заплашва с развод, но скоро разпалеността ѝ се уталожва. Тя дори се среща с децата и след смъртта на Жан се грижи за тях. Александрина не се възпротивява наследниците на писателя да получат официално името му и дори ги признава за свои.

Литературните среди

[редактиране | редактиране на кода]

От 1862 до 1866 Зола работи в издателство „Ашет“, което му открива възможности за контакти с литературните среди. Отдава се на журналистическа дейност в списание „Ревю дю прогре“, в седмичника „Травай“ и сътрудничи във вестниците „Евенман“, „Фигаро“, „Голоа“. Влиза в полемика с романтиците и защитава новото по това време литературно течение реализъм. Обявява се открито срещу политиката на Наполеон III. Учението на Клод Бернар и Чезаре Ломброзо за ролята на наследствеността оказва решаващо влияние върху литературното развитие на Зола, който замисля есето „Експерименталният роман“.

Емил Зола – живот в дати

[редактиране | редактиране на кода]

1846 г. – Семейство Зола се премества в Екс-ан-Прованс.

1847 г. – Франсоа Зола умира, семейството изпада в тежко материално положение.

1852 г. – Зола постъпва в колеж. Проявява склонност към естествените науки и физиката. Първи стихотворни опити.

1856 г. – Семейството отново се премества в Париж. Зола постъпва в лицея „Сен Луи“. Увлича се от поезията на романтиците – Юго, Мюсе и др.

1859 г. – Скъсан на зрелостния изпит.

1860 – 1861 г. – Работи в търговски складове срещу незначително възнаграждение. Пише стихове, повлияни от Мюсе – „Родолфо“, „Паоло“ и др.

1862 – 1863 г. – Постъпва като опаковчик в известната издателска и книгоразпространителска къща „Ашет“, по-късно става завеждащ рекламен отдел. Първи запознанства с парижките литератори – Иполит Тен и др.

1864 г. – Литературен дебют в „Пти журнал“. Като отделна книга излизат „Разкази на Нинон“.

1865 г. – Излиза повестта „Изповедта на Клод", посветена на Сезан и Бай. Сътрудничи в печата. Начало на приятелството с братя Гонкур.

1866 г. – През януари напуска работата в „Ашет“ и се отдава изцяло на литературна дейност. Излизат повестта „Заветът на мъртвата“ и сборникът „Моите омрази“.

1867 г. – Пол Сезан го запознава с художниците-импресионисти. Издава „Едуард Мане“, романите „Потайностите на Марсилия“ и „Терез Ракен“.

1868 г. – Излиза романът „Мадлен Фера“. Работи върху първоначалния план на „биологичната и социална история на едно семейство по време на Втората империя“. Започва „Кариерата на Ругоновци“.

1869 г. – Планът на „Ругон-Макарови" е представен на издателя Лакроа.

1870 г. – Жени се за Александрин Меле, родена 1839.

1871 г. – „Възходът на Ругоновци“, „Плячката“.

1872 г. – Договор с издателя Жорж Шарпантие за издаване на цялата серия „Ругон-Макарови“. Приятелство с Флобер и Тургенев.

1873 г. – „Търбухът на Париж“. „Терез Ракен“ е преработена на пиеса.

1874 г. – „Завоюването на Пласанс“, пиесата „Наследниците на Рамбурден“.

1875 г. – „Грешката на абат Муре“.

1876 г. – „Негово превъзходителство Йожен Ругон“.

1877 г. – „Вертеп“. Ожесточена кампания на критиката, обвиняваща Зола в порнография и антидемократизъм. Огромен успех на романа сред читателите.

1878 г. – Купува къща в Медан, където живее 8 месеца в годината. „Една любовна страница“.

1879 г. – „Нана“ започва да излиза във „Волтер“, придружен от шумна реклама. Нападки от страна на критиката, успех сред читателите.

1880 г. – Майката на Зола умира в Медан. Излиза сборникът „Медански вечери“ с участието на Зола, Мопасан, Юйсман и др. Сборник статии „Експерименталният роман“.

1881 г. – Сборниците статии „Една кампания“, „Натурализмът в театъра“, „Нашите драматурзи", „Романистите-натуралисти", „Литературни документи“.

1882 г. – „Врящото гърне“.

1883 г. – „За дамското щастие“.

1884 г. – „Радостта да живееш“. Пътува в Северна Франция.

1885 г. – „Жерминал“.

1886 г. – „Творбата“ – роман, в който Зола е изобразил себе си и своите приятели. Остра реакция от страна на Сезан.

1887 г. – „Земя“ – нова вълна на враждебни критики.

1888 г. – „Мечта“. Зола е провъзгласен за кавалер на Почетния легион. Кандидатсва за Академията, но бива отхвърлен.

1890 г. – „Човекът-звяр“.

1891 г. – „Пари“.

1892 г. – „Разгром“. Зола е обвинен в антипатриотизъм.

1893 г. – „Доктор Паскал“ – последен том от серията „Ругон-Макарови“.

1894 г. – Започва серията „Три града“ с романа „Лурд“. Нападки от страна на клерикалните среди. Романът е включен в списъка на забранените книги.

1895 г. – Пътешествие до Италия.

1896 г. – „Рим“.

1897 г. – Сборник статии „Нова кампания“. През ноември Зола проучва предоставените му от журналиста Бернар Лазар документи по делото на капитан Алфред Дрейфюс.

1898 г. – Открито писмо до президента на републиката Феликс Фор – „Аз обвинявам“ (в-к „Орор“, 13 януари). Рязко поляризиране на общественото мнение. Започва ново дело след обжалване. По настояване на своите защитници. Зола емигрира на 13 юли в Лондон. Същия ден произнесена задочната присъда срещу него – една година затвор и 3000 франка глоба. Излиза „Париж“.

1899 г. – Живее в покрайнините на Лондон. Излиза романът „Плодовитост“ от серията „Четирите евангелия“. Прибира се в Париж за 5 юни. Дрейфюс е върнат от каторгата за преразглеждане на делото, осъден е наново, но помилван.

1900 г. – Изучава героите на утопичния социализъм.

1901 г. – „Труд“.

1902 г. – Умира на 29 септември в Париж от задушаване с недоизгорели въглища. Погребан е на 5 октомври в Монмартр с войнски почести. Речи на Анатол Франс и др.

1903 г. – Излиза „Истината“ – последния недовършен роман от „Четирите евангелия“.

1908 г. – Прахът му е пренесен тържествено в Пантеона. Едновременно е организирана шумна контра демонстрация, при която бива ранен реабилитарният през 1907 г. Алфред Дрейфюс.