Епиграфика

Епиграфика (от старогръцки: επιγραφή, надпис) е дял от палеографията. Това е историко-филологическа и археологическа дисциплина, която изучава старите надписи и текстове, които не са написани с перо, а изрязани (най-често издълбани с длето или някакъв друг остър уред) или изписани с четка по старите стенописи и икони. Най-често са издълбавани върху камък, мозайка, плоча или стена, тоест върху нетрадиционния до онзи момент писмен материал (пергамент).

Литература

Старобългарска епиграфика // Петър Динеков (с колектив), Кирило-Методиевска енциклопедия, изд. на БАН, Институт за литература; акад. издателство „Марин Дринов“, т. I, София 1985, с. 662-677
Studia protobulgarica et mediaevalia europensia: В чест на проф. Веселин Бешевлиев: Сборник научни статии / [предг. Георги Бакалов]; ред. кол. Казимир Попконстантинов – отг. ред. и др. София (Тангра ТанНакРа, изд. на Великотърновски унив. Св. св. Кирил и Методий. Ист. фак. Кат. Археология, Център за изследвания на българите) 2003 ISBN 954-9942-55-4
Петър Добрев Добрев, Милена Добрева, Древнобългарска епиграфика, София (Тангра ТанНакРа) 2001 ISBN 954-9942-26-0
Николай Панайотов, Корпус, София (Бенида) 2002 ISBN 954-90563-5-Х
Никола Андонов Гигов, Орфей и азбуката, Варна (Варненски свободен унив.) 2003 ISBN 954-91114-8-2
Николай Димитров Овчаров, Проучвания върху Средновековието и по-новата история на Вардарска Македония, София (Унив. изд. Св. Климент Охридски) 1994 ISBN 954-07-0134-1
Ибрахим ТосунТатарлъ, Турски култови сгради и надписи в България, София, Благоевград (Фаворит-АМ, БОН) 2003 ISBN 954-8118-14-9

Вижте също

Тази статия, свързана с история, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.