Ерик Лаксман

Ерик Лаксман Eric Laxmann
финландски химик, ботаник и географ на руска служба
Роден	27 юли 1737 г. Савонлина, Финландия
Починал	16 януари 1796 г. станция Древянская, Тоболска губерния, Русия
Етнос	финландски шведи
Националност	Финландия
Научна дейност
Област	химия, ботаника, география
Уебсайт	www.laxman.academy
Ерик Лаксман в Общомедия

Ерик Густав Лаксман (на фински: Eric Laxmann, Erik Laxman, Ericus Laxman, Erich Lachsmann; на шведски: Erik Gustav Laxman; на руски: Эрик (Кирилл) Густавович Лаксман) е финландски химик, ботаник и географ на руска служба. Член на Кралската шведска академия на науките.

Произход и младежки години (1737 – 1762)

Роден е на 27 юли 1737 година в Нейшлот, Швеция (днес Савонлина, Финландия), в многодетно семейство на дребен финландски търговец (по онова време Финландия е в пределите на Швеция). Учи в университета в Турку (на шведски Або), но не завършва пълния курс на обучение.

В Русия (1762 – 1796)

През 1762 г. Лаксман се преселва в Санкт Петербург, Русия, и започва работа като преподавател по естествена история в немското училище към лутеранската общност в града.

През януари 1764 г. приема длъжността и започва работа като пастор на лутеранската общност в град Барнаул. До 1768 г. провежда обширни изследвания по ботаника, зоология, минералогия, метеорология и химия в района на Алтай, по границите с Монголия и Китай и в Задбайкалието. Няколко години се занимава със събиране на колекции от насекоми.

През 1769 г. се завръща в Санкт Петербург и е избран за член на Свободното икономическо дружество. През 1770 г. е назначен за ординарен академик „по икономика и химия“. Извършва множество пътувания във Финландия, Поволжието, Бесарабия и Молдова и северното крайбрежие на Черно море. Изследва Екатерининските минерални извори около Царицин (днес Волгоград) и участва в публични лекции в Руската академия на науките.

През есента на 1779 г. изследва Онежкото езеро и бреговете му, езерото Вигозеро и цялото течение на река Виг. В края на ноември извършва хидрографски измервания в Онежкия залив на Бяло море.

През 1781 е назначен за помощник-началник на Нерчинските рудници в Задбайкалието и след една година се пенсионира с длъжност „имперски минераложки пътешественик“. От 1784 г. заживява в Иркутск и заедно с известния търговец Александър Баранов основава стъкларска фабрика близо до града, в която използва нова технология за получаване на стъкло. Едновременно с това продължава да събира сведения за флората и фауната на Сибир и провежда пътешествия от областите на север до границата с Китай.

Умира на 16 януари 1796 година на станция Древянская, Тоболска губерния, Русия, на 58-годишна възраст.

Източници

• Магидович, И. П., История открытия и исследования Европы, М., 1970, стр. 263 – 264.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Лаксман, Эрик“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​