Направо към съдържанието

Ескишехир

Ескишехир
Eskişehir
— Град —
39.7767° с. ш. 30.5206° и. д.
Ескишехир
Страна Турция
РегионЦентрален Анадол
ВилаетЕскишехир
Площ2678 km²
Надм. височина788 m
Население898 369 души (2021)
335 души/km²
КметЙълмаз Бююкершен
Пощенски код16 000
Телефонен код(+90) 222
МПС код26
Официален сайтwww.eskisehir-bld.gov.tr
Ескишехир в Общомедия

Ескѝшехир (на турски: Eskişehir – дословно Стар град, на старогръцки: Δορύλαιον, Дорюлайон, на латински: Dorylaeum, Дорилеум) е град в Северозападна Турция.

Градът е главен административен център на едноименния вилает Ескишехир. Разположен е на река Порсук. Население 482 793 жители от преброяването през 2000 г.

Dorylaeum е античен фригийски град. Основан е наново през 1097 г. Районът е влизал в състава на Фригия.

През средновековието е част от Византия, после от Никейската империя,[1] преди да се превърне в най-голямото селище на османския бейлик преди превземането на Пруса и Никея.

Голям шосеен и железопътен възел. Център на богат селскостопански район. Хранително-вкусова, машиностроителна, циментова и текстилна промишленост. В района има добив на хромова руда.

В града се намира най-големият турски университет, който е и 4-ти по брой на студентите в света – Анатолийски университет, основан през 1973 г.

В града има много музеи, като най-известни са Музей на световните музеи, Музей на восъчните фигури Ялмъз Буюкерчен, Археологически музей на Ескишехир, Музей на морската пяна, Музей на модерното изкуство от стъкло, Музей на независимостта, Музей на пишещите машини Тайфун.

Старата част на града е оформена като исторически и архитектурен културен резерват с реставрирани стари къщи и улици, в които се предлагат характерните за района халва и произведения от морска пяна.

Представителният футболен клуб на града се казва „Ескишехирспор“. Участвал е в първия и втория ешелон на турския футбол. В края на 20 век има участия в европейския турнир на УЕФА и турнира на балканските клубни отбори.

Родени

Побратимени градове

[редактиране | редактиране на кода]
  1. Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4.