Етаж
Етаж (на френски: étage) или (остаряло) кат, е част от сграда или постройка между две последователни подови конструкции[1]. Речникът на българския език обяснява значението на думата етаж (или кат) като „част от сграда, която включва всички помещения, разположени едно до друго и на една височина“[2].
Обикновено според броя на надземните етажи се говори за едноетажни, двуетажни, триетажни и многоетажни сгради, като най-много етажи имат небостъргачите, понякога над 100.
Придвижването между етажите се извършва посредством стълбища, както и чрез асансьори и ескалатори.
Височина на етаж
[редактиране | редактиране на кода]Височината на етаж зависи от предназначението на сградата и от предназначението на етажа в сградата. Светлата височина [3] на жилищните помещения в нови жилищни сгради трябва да бъде най-малко 2,6 m. Жилищните помещения във вилни сгради и в подпокривното пространство на жилищни сгради трябва да имат светла височина най-малко 2,3 m в 50 на сто от площта им – поради наклона на тавана на помещението. Светлата височина на първия надземен етаж в нови жилищни сгради, когато той е предназначен за магазини и заведения за хранене, трябва да бъде най-малко 3,2 m. В обществени и промишлени сгради височината на етаж може значително да надвишава тези стойности.
На един етаж могат да се намират самостоятелни обекти с различно предназначение.
В подземен етаж на сградата могат да се разполагат избата (мазето), гаражите и други.
Ползват се термините подземен етаж, полуподземен етаж, надземен етаж, обяснени в Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията.
Партер
[редактиране | редактиране на кода]Първият етаж, който е на нивото на земята, е наричан партер. Думата партер (от френски parterre – буквално „на земята“, след което се брои първи етаж, втори етаж и така нататък), все още се ползва в смисъл на „приземен етаж на сграда“[4], над който следват първи, втори и така нататък етажи – доколкото тази дума присъства в адреса и съдържащата го документация при много съществуващи сгради, а и в други писмени документи.
Етажът над партера при някои сгради е наричан бѐлетаж[5] (от френски bel – прекрасен, красив; étage – етаж, кат).
В кадастъра, в идентификатора[6] на самостоятелен обект в сграда (който може да бъде жилище, апартамент, ателие, гараж, офис, склад и други) партерният етаж – предимно в заварени от Закона за устройство на територията сгради, се означава като първи етаж, този над партерния – като втори и така нататък.
Тавански етаж
[редактиране | редактиране на кода]Тавански етаж, съответно мансарден етаж е етажът, разположен в подпокривното пространство и ограничен частично или цялостно от покривните плоскости.[7]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Параграф 5, т. 47 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията (към февруари 2014 г.).
- ↑ Речник на българския език, том 4, София, 1984 г., Българска академия на науките, Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките.
- ↑ Светла височина – Максималната височина в рамките на сграда или част от сграда, измерена до най-ниската точка на покривен конструктивен елемент, врата за достъп на покрива или сградни съоръжения като въздуховоди, естакади, тръбопроводи и спринклери – Международни стандарти за измерване на имоти: Жилищни сгради, 1.1 Определения
- ↑ Речник на българския език, том 12, София, 2004 г., Българска академия на науките, Институт за български език, Академично издателство „Марин Дринов“, ЕТ „ЕМАС“.
- ↑ Речник на българския език, том 1, София, 1977 г., Българска академия на науките, Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките.
- ↑ Съгласно чл. 26, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър „Идентификаторът е уникален номер, чрез който недвижимият имот се посочва еднозначно за територията на страната.“
- ↑ Параграф 5, т. 51 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията (към февруари 2014 г.).