Направо към съдържанието

Жозефина Брунсвик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Жозефина Брунсвик
унгарска аристократка
Родена
Починала
Семейство
Братя/сестриТерез Брунсвик

Графиня Жозефина Брунсвик де Коромпа (на унгарски: Brunszvik Jozefina) е унгарска аристократка и може би най-важната жена в живота на Лудвиг ван Бетховен.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 28 март 1779 г. в Пресбург, Кралство Унгария, днес Братислава в Словакия. Баща ѝ Антон умира през 1792 г., оставяйки жена си Ана Зееберг с четири малки деца. Останалите три са Терез Брунсвик (1775 – 1861), Франц (1777 – 1849), единствения син и носител на завещанието и Шарлоте (1782 – 1843). Семейство Брунсвик живее в замък в Мартонвашар близо до Будапеща, но семейството има замък и в Коромпа, днес Долна Крупа в Словакия.

Жозефина и сестрите и са обучавани от частни учители на езици и класическа литература. И четиримата се оказват талантливи музиканти. Франц става известен виолончелист, а момичетата свирят на пиано и най-вече Жозефина. Те харесват особено много музиката на Лудвиг ван Бетховен, който през 1790-те се установява във Виена като пианист.

През май 1799 година,[1] Ана отвежда Терез и Жозефина във Виена, за да помоли Бетховен да им дава уроци по пиано. Бетховен по-късно пише, че е трябвало да потисне любовта си към Жозефина,[2], а тя се е чувствала „ентусиазирана“ спрямо него.[3] Обаче тя е обещана да се омъжи за доста по-стария граф Йозеф Дейм (р. 1752), тъй като майка ѝ де нуждаела от богат зет от равно социално потекло на тяхното. След някои първоначални (главно финансови) трудности Жозефина и графа създават относително щастливи отношения,[4] а Бетховен, продължавайки да бъде учител на Жозефина е редовен техен посетител. Жозефина ражда три деца в бърза последователност и е бременна с четвърто дете, когато граф Дейм умира внезапно от пневномия през януари 1804 г.

Живот като вдовица

[редактиране | редактиране на кода]

Бетховен продължава често да вижда младата вдовица (по-скоро прекалено често, както скоро забелязва сестра ѝ Шарлоте),[5]) и ѝ пише все по-страстни любовни писма (15 от които оцеляват, макар да не са публикувани до 1957 г.).

Жозефина отговаря мило (нито една от нейните писма не е оцеляло, а само няколко чернови, които тя е запазила), но очевидно се опитва да пази отношенията в тайна. През март/април 1805 г. Бетховен обяснява надълго и нашироко на Жозефина, че няма нужда да се притеснява след като нейния патрон принц Лихновски е открил автографа на песента An die Hoffnung с тайното посвещение към Жозефина на бюрото на Бетховен (по-късно публикувана без посвещението). Бетховен композира не само тази песен (Op. 32), но и силно лирична композиция за пиано Andante favori WoO 57, музикална декларация за любов, специално за Жозефина (мислена от някои като предназначена за оригиналното средно действие в буреносната Waldstein Sonata Op. 53, отхвърлена за своята чувственост към аскетичното, инстроспективно въведение към заключителния рондо финал.

Семейство Брунсвик увеличава натиска, за да се прекратят отношенията.[6] Тя не може да очаква да се омъжи за Бетховен, обикновен гражданин, поради простата причина, че ще изгуби попечителството над аристократичните си деца.[7]

Към края на 1807 г. Жозефина започнала да се поддава на натиска на семейството си и да се отдръпва от Бетховен; тя не е била в дома си, когато той дошъл да я види. Това впоследствие погрешно е интепретирано като „охлаждане“ на нейната любов.[8] Бетховен по-късно ще ѝ напомни това, за което, може би, я моли в писмото си за „Безсмъртната любима“: но, но никога не се крий от мен.[9]

Втори брак

[редактиране | редактиране на кода]

През 1808 г. Терез се присъединява към сестра си на дълго пътешествие, което ги отвежда до Ивердон в Швейцария, където се срещат с прочутия педагог Песталоци, за да открият учител на двата сина на Жозефина. Човекът, който им е препоръчан е естонския барон Кристоф фон Стакелберг (1777 – 1841), който се присъединява към тях по време на обратното им пътуване към Австрия през Женева, Южна Франция и Италия. По време на зимата на 1808/9 те пресичат Алпите и Жозефина се разболява сериозно на няколко пъти. От по-късно бележки в дневника на Терез[10] и писмо от Стакелберг от 1815 г.[11] се разбира, че Жозефина е била прекалено слаба, за да устои на неговата любовна настойчивост и резултата е, че тя вече е бременна, когато двете сестри се завръщат със Стакелберг в Унгария през лятото на 1809 г.

Стакелберг като непознат от по-нисък ранг, не е католик е отхвърлен веднага от държащите на статуса Брунсвик. Първото дете на Жозефина от Стакелберг, Мария Лаура е родено тайно (декември 1809).[12] Майката Ана фон Брунсвик много неохотно дава писменото си съгласие за брака,[13] не само, за да даде на детето баща, но и защото Стакелберг заплашва да прекрати обучение на децата от Дейм. Сватбата се състои на място без гости през февруари 1810 година в Естергом (Гран), унгарски град.

Вторият брак на Жозефина е нещастен още от първия ден и се влошава още повече впоследствие. След като се ражда втората ѝ дъщеря Теофиле (точно 9 месеца след сватбата), тя се разболява отново и през 1811 г. решава да не спи със Стакелберг повече.[14] Двойката също има сериозни несъгласие относно методите на обучение.[15] Последната капка и наистина главната причина за необратимата раздяла е провалената покупка на скъпо имение в Уитшап, Моравия, което Стакелберг не успява да финансира и което води до тяхната пълна финансова разруха.

1812

[редактиране | редактиране на кода]

След много загубени дела, изнервящи спорове и аргументи, които правят Жозефина отчаяна, Стакелберг я напуска (може би през 1812 г., вероятно поради религиозен стимул, за да намери утеха в молитва и благочестиво съзерцание).[16] Това не помага на Жозефина, която се нуждае спешно от пари и която и без това страда.

Според въведеното в дневника си от юни 1812 г.,[17] Жозефина има явно намерение да отиде до Прага. На този етап, обаче, дневниците на сестра ѝ Терез и нейния свършват внезапно и продължават чак 2 месеца по-късно.

Междувременно Бетховен пътува до Теплиц през Прага, където на 3 юли 1812 г. трябва да е срещнал жена, която впоследствие нарича неговата „Безсмъртна любима“ в писмо писано на 6/7 юли (което пази за себе си).[18]

Главната грижа на Жозефина е да запази попечителството на четирите си деца от Дейм и тя успява да открие нов modus vivendi (съгласие между две страни) с нейния отчужден съпруг през август 1812 г.[19] Главната точка на този нов брачен договор е, че Стакелберг има в писмена форма написано, че може да я напусне по всяко време, което той впоследствие прави, когато се ражда дъщеря им Минона на 8 април 1813 г. (възможно е той да е подозирал, че тя не е негово дете).

Раздяла

[редактиране | редактиране на кода]

През 1814 г. Стакелберг се завръща отново да вземе „своите“ деца (включително Минона). Жозефина отказва и той вика полицията, за да вземе трите деца насила. Обаче, както се оказва, Стакелберг не взема трите деца в дома си в Естония, вместо това той тръгва да пътува отново по света, като ги захвърля в църковно място в Бохемия.[20]

Жозефина, сама и все по-болна, „наема съмнителния учител по математика Андриан [Карл Едуард фон Андреан-Вербург]... тя постепенно попада под неговата харизма, забременява и ражда дъщеря Емили [на 16 септември 1815], скривайки я в колиба“[21] Междувременно Стакелберг получава наследство (негов брат умира) и отива във Виена през април 1815 г., за да вземе Жозефина. Бидейки бременна и поради отдавна непоправимо разрушената връзка, тя отказва. Стакелберг реагира като и пише дълго писмо, показващо колко много я „презира“,[22] и отива в полицията да я наклевети: полицейският рапорт от 30 юни 1815 г. за „репутацията“ на Жозефина вероятно се основава на показанията на Стакелберг за предполагаема инцестна случка между децата ѝ.[23]

Жозефина тогава изхвърля Адриан, който взема незаконната си дъщеря и я отглежда сам (тя умира две години по-късно от дребна шарка).[24] След това следват още редица травматични случки: Франц Лейер в Траутенау пише на 29 декември 1815 г.[25] че при него има три млади дъщери при себе си, но Стакелберг отдавна е спрял да изпраща пари. Жозефина и Терез, въодушевени да ги чуят отново след почти две години, събират колкото се може повече пари и ги изпращат на Лейер, който скоро след това предлага да отведе децата в дома им при майка им, където те принадлежат, предвид факта, че техния баща липсва. Когато вече си е помислила Жозефина, че ще ги види съдбата се намесва и брата на Стакелберг, Ото се завръща в Траутенау, за да ги отведе.[26]

Има свидетелство[27], че Жозефина и Бетховен са били в Баден-Баден през лятото на 1816 г., където най-вероятно са се срещнали и дори изглежда, че са го планирали: Жозефина е поискала паспорт, за да пътува до немския спа център Бад Пирмонт, но не отива там в крайна сметка.[28] Интригуващо през август 1816 г., Бетховен вписва в дневника си: „не в П – т, но с П. – дискутирайки най-добрия начин, по който да се уреди.“[29]

Смърт

[редактиране | редактиране на кода]

Животът на Жозефина приключва с увеличаваща се агония и мизерия: четирите деца на Дейм, сега тийнейджъри тръгват по свои пътища (момчетата се присъединяват към армията, за ужас на тяхната лежащо болна майка)[30]), трите дъщери от брака със Стакелберг са изчезнали, сестра ѝ Терез се оттегля, брат ѝ Франц спира да праща пари, както прави и майка ѝ Ана, която пише на Жозефина писмо, за да ѝ каже, че всичко е по нейна вина.[31]

Графиня Жозефина фон Брунсвик умира на 31 март 1821 г. на 42 години. През тази година Бетховен композира своята последна Сонати за пиано Op. 110 и Op. 111, смятано от много музиколози[32] за чисти реквиеми с доловими спомени за „Темата Жозефина“, Andante favori.[33]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Повечето от информацията е от мемоарите на Терез (в Мария Липсус 1909) и дневниците ѝ (в Czeke 1938) и в биографията от Теленбах (1983).
  2. ↑ : "О, любима Ж., ... когато те срещнах за първи път – бях предопределен да не оставям искрата на любовта да покълне в мен...” [... o geliebte J., ... als ich zu ihnen kam – war ich in der festen Entschlossenheit, auch nicht einen Funken Liebe in mir keimen zu laßen...] (Beethoven to Josephine, March/April 1805, in Schmidt-Görg 1957, p. 14.)
  3. ↑ "Моята душа вече е ентусиазирана за теб дори преди да те познавам лично – това се увеличава от вашата привързаност. Чувство дълбоко в моята душа, неспособно да се изрази, ме накара да ви обичам. Дори преди да ви познавам, вашата музика ме направи ентусиазирана към вас. Добротата на вашия характер, вашата привързаност я увеличава.” [Meine ohnedieß, für Sie enthousiastische Seele noch ehe ich Sie persönlich kannte – erhielt durch Ihre Zuneigung Nahrung. Ein Gefühl das tief in meiner Seele liegt und keines Ausdrucks fähig ist, machte mich Sie lieben; noch ehe ich Sie kan[n]te machte ihre Musick mich für Sie enthousiastisch – Die Güte ihres Characters, ihre Zuneigung vermehrte es]. (Josephine to Beethoven, Winter 1806/7, in Schmidt-Görg 1957, p. 20.)
  4. ↑ Details in Steblin (2007).
  5. ↑ ”Бетховен е много често тук, той дава уроци на Пепи – това е доста опасно, трябва да призная.” [Beethoven vient très souvent, il donne des leçons à Pepi – c'est un peu dangereux, je t'avoue]. (Charlotte to Therese, 19 December 1804, German transl. in La Mara 1920, p. 51.)
  6. ↑ ”Бетховен и Пепи, какво ще бъде? ... Тя трябва да е нащрек! Сърцето ѝ трябва да има силата да каже не, тъжно задължение.” [Beethoven und Pepi, was soll daraus werden? Sie soll auf ihrer Hut sein! ... Ihr Herz muss die Kraft haben nein zu sagen, eine traurige Pflicht]. (Therese to Charlotte, 20 January 1805, in La Mara 1920, p. 54.)
  7. ↑ ”Ще трябва да наруша свещените връзки, ако се поддам на твоето желание – повярвай ми, че аз, правейки това, което е мой дълг, страдам най-много и че със сигурност благородни мотиви водят моите действия.” [Ich müßte heilige Bande verletzen, gäbe ich Ihrem Verlangen Gehör – Glauben Sie – daß ich, durch Erfüllung meiner Pflichten, am meisten leide – und daß gewiß, edle Beweggründe meine Handlungen leiteten]. (Josephine to Beethoven, Winter 1806/7, in Schmidt-Görg 1957, p. 21.) Виж още Tellenbach (1988) за ефекта от закона за попечителството.
  8. ↑ Schmidt-Görg (1957), p. 31.
  9. ↑ doch nie verberge dich vor mir. (Brandenburg 1996, #582)
  10. ↑ ”Тя ме упрекна, че още в Женева е трябвало да действат, когато ме е помолила за помощ – тогава е можело да я спася.” [Sie stellte mir vor wie ich in Genf hätte handeln sollen als sie mich um Hülfe ansprach – damals hätt' ich sie retten können]. (в Tellenbach 1983, p. 91.)
  11. ↑ Skwara/Steblin (2007), p. 183; Tellenbach (1983), p. 90.
  12. ↑ Steblin (2007), p. 157.
  13. ↑ Reproduced in Goldschmidt (1977), p. 528.
  14. ↑ Steblin (2007), p.171.
  15. ↑ Теленбах (1983, p. 93 f.) дава ясно описание на по-скоро автократичния подход на Стакелберг.
  16. ↑ Steblin (2007, p. 163 f.) представя нови документи, които ясно показват, че Стакелберг трябва да е бил далече (може би във Виена, но не у дома) по време на първата половина на юли 1812.
  17. ↑ ”Днес беше труден ден за мен... Стакелберг искаше да ме остави сама. Той е безчувствен към молещите се в нужда... Искам да видя Либерт в Прага [!].” [Ich habe heute einen schweren Tag... St. will daß ich mir selbst sitzen soll. er ist gefühllos für bittende in der Noth... Ich will Liebert in Prague [!] sprechen]. (Josephine’s Diary, June 1812, в Steblin 2007, pp. 159 – 162.)
  18. ↑ Beethoven reference site, архив на оригинала от 4 март 2016, https://web.archive.org/web/20160304041036/http://lvbeethoven.co.uk/page12.html, посетен на 27 март 2016 
  19. ↑ Goldschmidt (1977), p. 530.
  20. ↑ La Mara (1909), pp. 105 – 107.
  21. ↑ Steblin (2007), p. 174.
  22. ↑ Препечатано в Skwara/Steblin (2007).
  23. ↑ Tellenbach (1983), pp. 135 – 140.
  24. ↑ Steblin (2007), p. 174.
  25. ↑ Tellenbach (1983), p. 137 f.
  26. ↑ La Mara (1909), p. 105.
  27. ↑ Tellenbach (1983), p. 142.
  28. ↑ Tellenbach (1983), p. 148.
  29. ↑ ... nicht nach P – t, sondern mit P. – abreden, wie es am besten zu machen sey. (in Solomon 2005, p. 73.)
  30. ↑ Tellenbach (1983), p. 187.
  31. ↑ Tellenbach (1983), p. 164 f.
  32. ↑ За много детайлен анализ на „Музиката като биография“ виж Goldschmidt (1977, pp. 343 – 462) и Tellenbach (1983, pp. 205 – 267).
  33. ↑ Виж дискусията в Steblin (2002).

Използвана литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Beahrs, Virginia (1986): The Immortal Beloved Revisited. The Beethoven Newsletter 1/2 (Summer), pp. 22 – 24.
  • Beahrs, Virginia Oakley (1988): The Immortal Beloved Riddle Reconsidered. Musical Times, Vol. 129, No. 1740 (Feb.), pp. 64 – 70.
  • Beahrs, Virginia (1993): Beethoven's Only beloved? New Perspectives on the Love Story of the Great Composer. Music Review 54, no. 3/4, pp. 183 – 197.
  • Brandenburg, Sieghard (1996, ed.): Ludwig van Beethoven: Briefwechsel. Gesamtausgabe. [Ludwig van Beethoven: Letters & Correspondence. Complete Edition]. 8 vols. Munich: Henle.
  • Czeke, Marianne (1938): Brunszvik Teréz grófno naplói és feljegyzései, vol. 1. [Countess Therese Brunsvik's Diaries and Notes]. Budapest.
  • Dahlhaus, Carl (1991): Ludwig van Beethoven: Approaches to his Music. Oxford: Oxford University Press.
  • Goldschmidt, Harry (1977): Um die Unsterbliche Geliebte. Ein Beethoven-Buch. Leipzig: Deutscher Verlag für Musik. In English: All About the Beethoven's Immortal Beloved. A Stocktaking. Transl. John E Klapproth. CreateSpace 2013.
  • Kaznelson, Siegmund (1954): Beethovens Ferne und Unsterbliche Geliebte. [Beethoven's Distant and Immortal Beloved]. Zürich: Standard.
  • La Mara (1909) (Ida Marie Lipsius): Beethovens Unsterbliche Geliebte. Das Geheimnis der Gräfin Brunsvik und ihre Memoiren. [Beethoven’s Immortal Beloved. Countess Brunsvik’s Secret and her Memoirs]. Leipzig: Breitkopf & Härtel.
  • La Mara (1920) (Ida Marie Lipsius): Beethoven und die Brunsviks. Nach Familienpapieren aus Therese Brunsviks Nachlaß. [Beethoven and the Brunsviks. According to Family Documents from Therese Brunsvik's Estate]. Leipzig: Siegel.
  • Massin, Jean & Brigitte (1970): Recherche de Beethoven. Paris: Fayard.
  • Pichler, Ernst (1994): Beethoven. Mythos und Wirklichkeit. [Beethoven. Myth and Reality]. Vienna: Amalthea.
  • Riezler, Walter (1962): Beethoven. Zürich: Atlantis (8th ed.). First published in 1936 (in German).
  • Schmidt-Görg, Joseph (1957, ed.): Beethoven: Dreizehn unbekannte Briefe an Josephine Gräfin Deym geb. v. Brunsvik. [Beethoven: Thirteen Unknown Letters to Josephine Countess Deym née von Brunsvik]. Bonn: Beethoven-Haus. (Also contains several letters by Josephine.)
  • Skwara, Dagmar/Steblin, Rita (2007): Ein Brief Christoph Freiherr von Stackelbergs an Josephine Brunsvik-Deym-Stackelberg. [A Letter by Christoph Baron von Stackelberg to Josephine Brunsvik-Deym-Stackelberg]. Bonner Beethoven-Studien, vol. 6, pp. 181 – 187.
  • Solomon, Maynard (2005, ed.): Beethovens Tagebuch 1812 – 1818. [Beethoven's Diary 1812 – 1818.] Bonn: Beethoven-Haus.
  • Steblin, Rita (2002): Josephine Gräfin Brunswick-Deyms Geheimnis enthüllt: Neue Ergebnisse zu ihrer Beziehung zu Beethoven. [Josephine Countess Brunsvik-Deym's Secret Revealed: New Results about her Relationship to Beethoven]. Österreichische Musikzeitschrift 57/6 (June), pp. 23 – 31. [1]
  • Steblin, Rita (2002): A History of Key Characteristics in the 18th and Early 19th Centuries. 2nd ed. (1st ed. 1983). University of Rochester Press.
  • Steblin, Rita (2007): 'Auf diese Art mit A geht alles zugrunde.' A New Look at Beethoven's Diary Entry and the Immortal Beloved. Bonner Beethoven-Studien, vol. 6, pp. 147 – 180.
  • Steblin, Rita (2009): Beethovens 'Unsterbliche Geliebte': des Rätsels Lösung. [Beethoven's Immortal Beloved: the Riddle Solved]. Österreichische Musikzeitschrift 64/2, pp. 4 – 17.
  • Tellenbach, Marie-Elisabeth (1983): Beethoven und seine Unsterbliche Geliebte Josephine Brunswick. Ihr Schicksal und der Einfluß auf Beethovens Werk. Zürich: Atlantis. In English: Beethoven and his Immortal Beloved Josephine Brunsvik. Her Fate and the Influence on Beethoven's Œuvre. Transl. John E Klapproth. CreateSpace 2014.
  • Tellenbach, Marie-Elisabeth (1987): Beethoven and the Countess Josephine Brunswick. The Beethoven Newsletter 2/3, pp. 41 – 51.
  • Tellenbach, Marie-Elisabeth (1988): "Künstler und Ständegesellschaft um 1800: die Rolle der Vormundschaftsgesetze in Beethovens Beziehung zu Josephine Gräfin Deym." [Artists and the Class Society in 1800: the Role of Guardianship Laws in Beethoven’s Relationship to Josephine Countess Deym]. Vierteljahrschrift für Sozial- und Wirtschaftsgeschichte 2/2, pp. 253 – 263.
  • Tellenbach, Marie-Elisabeth (1992): 'Beethovens Schülerin Josephine Brunswick, oder warum seine Unsterbliche Geliebte ihn nicht geheiratet hat' [Beethoven's Pupil Josephine Brunsvik, or Why His Immortal Beloved Did Not Marry Him]. In: Hoffmann, Freia & Rieger, Eva (ed.): Von der Spielfrau zur Performance-Künstlerin: Auf der Suche nach einer Musikgeschichte der Frauen [From the Playing Woman to the Performance Artist: In Search of a Musical History of Women]. Kassel: Furore, pp. 61 – 75.
  • Tellenbach, Marie-Elisabeth (1993/1994): "Psychoanalysis and the Historiocritical Method: On Maynard Solomon‘s Image of Beethoven." In: The Beethoven Newsletter 8/3, pp. 84 – 92; 9/3, pp. 119 – 127.
  • Tellenbach, Marie-Elisabeth (1996): 'Noch eine Geliebte Beethovens gefunden – oder erfunden? Zu Klaus Martin Kopitz: Sieben volle Monate: Beethoven und Theresa von Zandt' [Yet Another Beloved of Beethoven Found – or Invented? About Klaus Martin Kopitz: Seven Whole Months: Beethoven and Theresa von Zandt]. In: Musica Germany 50/2, pp. 78 – 83.
  • Tellenbach, Marie-Elisabeth (1998): Psychoanalyse und historisch-philologische Methode. Zu Maynard Solomons Beethoven- und Schubert-Deutungen [Psychoanalysis and Historiocritical Method. On Maynard Solomon's Interpretations of Beethoven and Schubert]. In: Analecta Musicologica 30/II, pp. 661 – 719.
  • Tellenbach, Marie-Elisabeth (1999): Die Bedeutung des Adler-Gleichnisses in Beethovens Brief an Therese Gräfin Brunswick. Ein Beitrag zu seiner Biographie [The Meaning of the Eagle Allegory in Beethoven’s Letter to Therese Countess Brunsvik. A Contribution to his Biography]. In: Die Musikforschung 4.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Жозефина_Брунсвик&oldid=11964284“.