Иван Кулин
| Иван Кулин | |
| български революционер | |
| Роден |
1803 г.
|
|---|---|
| Починал | |
Иван Ангелов Кулин е български хайдутин и революционер.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Иван Кулин е роден през 1803 година в Медковец в семейството на Ангел Кулин, хайдутин и участник в Първото сръбско въстание, екзекутиран през 1811 година.[2] Кулин става хайдутин и взима участие в Манчовата буна и Второто пиротско въстание през 1836 – 1837 година, за което лежи в затвора във Видин. След освобождаването си е избран за кнез на Медковец, а през 1850 година е един от водачите на Видинското въстание.[3] Изпратен на заточение в Измит, през 1853 година той бяга оттам във Влашко, след което се установява в Зайчар на сръбска територия, а малко по-късно участва в Димитракиевата буна.[3]
През следващите години Кулин поддържа постоянни контакти с Георги Раковски и през 1862 година участва в създаването на Първата българска легия в Белград. През 1867 година участва в Българския комитет на Любен Каравелов и оглавява организацията на голямата Зайчарска чета, чието прехвърляне през сръбско-османската граница се проваля.
Иван Кулин умира на 24 юли (12 юли стар стил) 1870 година в Зайчар, където е погребан.[3]
Памет[редактиране | редактиране на кода]
На Иван Кулин е наречена улица в квартал „Надежда I“ в София (Карта).
На него е посветена биографичната повест на Змей Горянин „Кнез Иван Кулин“ (1936).
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. IX (от Ф. № 801 до Ф. № 881; нови постъпления към Ф. 10, 13, 22, 26, 35, 207, 229, 284, 263, 442). София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Български исторически архив, 2006. ISBN 954-523-085-1. с. 142 - 144.
- ↑ chitanka.info
- ↑ а б в sites.google.com // Архивиран от оригинала на 2020-10-16. Посетен на 2019-12-30.
|
