Иван Шопов (библиограф)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Шопов.
| Иван Шопов | |
| български библиограф | |
| Роден |
1826 г.
|
|---|---|
| Починал | 23 септември 1853 г.
|
| Учил в | Карлов университет |
| Научна дейност | |
| Област | Библиография |
| Учил при | Райно Попович |
| Публикации | „Списък на български книги на нововъзраждащата се българска писменост в XIX в.“ |
| Повлиян | Пьотр Кьопен, Юрий Венелин, Николай Мурзакевич, Измаил Срезневски[1] Павел Шафарик[2] |
Иван Василев Шопов е български библиограф. Подготвя и обнародва в „Цариградски вестник“ (бр. 99 от 6 септември 1852) първата библиография, изработена от българин.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е през 1826 година. Учи в килийното училище в родния си град, в Карлово при Райно Попович, в гръцкото търговско училище на остров Халки, в Атина (1843 г.). През 1846 г. следва в Историко-филологическия факултет на Московския университет. През 1851 г. се записва студент в Медицинския факултет в Прага.
Сътрудничи на Павел Шафарик – изследовател по история на славянските езици, фолклор, литература. Публикува в „Цариградски вестник“ (бр. 99, 6 септември 1852 г.) „Списък на български книги на нововъзраждащата се българска писменост в XIX в.“, който излиза и като самостоятелно издание. Притежава една от най-богатите частни библиотеки през Възраждането.
Самоубива се в Прага.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Никола Трайков. Писма до Раковски. София: Изд. на БАН, 1952. Четиримата са назовани „предтечи и учители на първия българин-библиограф Иван Василев Шопов“.
- ↑ „Това твърдение датира от 1872 г. и е изказано за първи път от внука на Шафарик – Константин Й. Иречек. В предговора на своя труд „Книгопис на новобългарската книжнина. 1806 – 1870“ той пише, че несъмнено Шопов е подготвил своя списък по „приканвание Шафариково“, т.е. че идеята за съставянето на библиографията принадлежи на чешкия славист. Безсъмнените заслуги на Шафарик се заключават в приноса му за завършването на библиографията, а не по отношение на идеята за съставянето ѝ.“ Виж Донка Боянова, „Национална библиография до Освобождението“ (2001), literatura.dokumentite.com.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|
