Илектра Драку

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Илектра Драку
Ηλέκτρα Δράκου
гръцка учителка
Родена

Илѐктра Дра̀ку (на гръцки: Ηλέκτρα Δράκου) e гръцка просветна деятелка и революционерка от Македония.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е в южномакедонското градче Катерини. Баща ѝ е деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония и е убит от български комити. Илектра Драку завършва солунското женско училище и е назначена за учителка в ениджевардарското село Зорбатово. Активно се включва в борбата на гръцките чети с българските в района на Ениджевардарското езеро, става първа помощничка на капитан Йоанис Деместихас и получава прякора Феята на Блатото.[1] Драку снабдява Деместихас с оръжие и боеприпаси и заедно с малкия Йован в 1906 година му предава спешното съобщение от капитан Телос Агапинос от противоположния югозападен край на езерото за нападение на основната българска база край Жервохор.[2]

Българска чета я обсажда в училището в Зорбатово, което Драку защитава сама и въпреки че е тежко ранена в лявото рамо и ухото успява да се укрие в скривалище. Българите запалват училището и се оттеглят. Четата на Деместихас, в която влизат Апостолис от Гида и Периклис Васиотакис, критянин от Александрия, вижда пожара, притичва се на помощ и успява по чудо да спаси ранената Драку.[2][1]

След Зорбатово преподава в гръцкото училище в Бозец, където заменя арестуваната учителка Евталия - също видна революционна деятелка, преподавала и в Енидже Вардар.[3] В Бозец Драку продължава да подкрепя гръцкото революционно движение в района на Ениджевардаското езеро. На 27 юни 1907 година в битка при Петрово е ранен четникът Мицос Васиотакис, също критянин от Александрия, и Драку поема грижата по лекуването му, като впоследствие двамата се женят[1] и се установяват в Александрия, където следите им се губят.[2]

Илектра Драку вдъхновява Пинелопи Делта за написването на „В тайните на блатото“. Поетесата Нана Конду ѝ посвещава стихотворение от стихосбирката си „Лаври на Македония“.[1] В Зорбатово, близо до руините на училището, в 2016 година е издигнат неин бюст.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Μπρούμπα, Νίκη. Δασκάλες στον Μακεδονικό Αγώνα και η προσφορά τους. Διπλωματική Εργασία. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο. Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας. Ειδίκευση Ελληνισμού και Ορθοδοξίας, 2015. σ. 70. (на гръцки)
  2. а б в ΔΑΚΡΥΣΕ Η ΜΑΚΕΔΟΝΙΑ ΓΙΑ ΤΗ ΔΑΣΚΑΛΑ ΗΛΕΚΤΡΑ ΜΕΤΑ 110 ΧΡΟΝΙΑ! ΜΗΝΥΜΑ ΑΝΤΩΝΗ ΣΑΜΑΡΑ - ΠΛΗΘΟΣ ΚΟΣΜΟΥ // Νοιάζομαι, Ιουλίου 04, 2016. Посетен на 28 юни 2019 г.
  3. Μπρούμπα, Νίκη. Δασκάλες στον Μακεδονικό Αγώνα και η προσφορά τους. Διπλωματική Εργασία. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο. Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας. Ειδίκευση Ελληνισμού και Ορθοδοξίας, 2015. σ. 71. (на гръцки)
  4. Χερχελετζής, Θ. Τιμή και δόξα στη θαρραλέα δασκάλα Ηλ. Δράκου του Μακεδονικού Αγώνα // Δημοκρατία, 09.07.2016. Архивиран от оригинала на 2018-01-12. Посетен на 28 юни 2019 г.