Илзе Айхингер
| Илзе Айхингер Ilse Aichinger | |
| австрийска писателка | |
| Родена |
Виена, Първа австрийска република |
|---|---|
| Починала | 11 ноември 2016 г.
|
| Националност |  Австрия |
| Учила във | Виенски университет |
| Работила | писателка |
| Литература | |
| Период | 1945 – 2016 |
| Жанрове | стихотворение, роман, разказ, есе, радиопиеса |
| Награди | „Имерман“ (1955) „Антон Вилдганс“ (1968) „Нели Закс“ (1971) „Георг Тракл“ (1979) „Петрарка“ (1982) „Франц Кафка“ (1983) „Австрийската държавна награда за европейска литература (1995) |
| Повлияна | Франц Кафка |
| Семейство | |
| Баща | Лудвиг Айхингер |
| Майка | Берта Айхингер |
| Съпруг | Гюнтер Айх |
| Подпис | .jpg){kind=small} |
| Уебсайт | |
| Илзе Айхингер в Общомедия | |
Илзе Айхингер (на немски: Ilse Aichinger) е австрийска поетеса и белетристка.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Родена е на 1 ноември 1921 г. във Виена в семейството на учител. Роднини и близки на Илзе Айхингер са депортирани и ликвидирани в концлагер. Като полуеврейка тя е преследвана от националсоциалистите, а по време на Втората световна война е призована на трудова повинност в армията. През 1945 г. записва медицина, но прекъсва следването си, за да завърши първия си роман. Работи като редактор в издателство във Виена, а по-късно във Франкфурт на Майн.
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]Голям литературен интерес предизвикват есето на Илзе Айхингер „Призив към недоверие“ (1946), в което тя настоява „да бъдем недоверчиви към яснотата на собствените си намерения, дълбочината на собствените си мисли и добронамереността на собствените си постъпки“, както и романът ѝ „По-голямата надежда“ (1948).
Илзе Айхингер се откроява като майстор на психологическия разказ със сборниците си „Реч под бесилото“ (1951) и „Прикованият“ (1953). Писателката става член на литературното сдружение „Група 47“ и през 1952 г. получава наградата му за разказа си „Огледална история“ (1949). Следват прозаичните сборници „Където живея“ (1963), „Елиза, Елиза“ (1965), „Новини от деня“ (1970) и „Лоши думи“ (1976). В произведенията си писателката най-често с помощта на притчата и гротеската рисува един свят, в който звучи безнадеждност и страх пред анонимните сили в живота.
Своите събрани стихотворения от 1955 до 1978 г. Илзе Айхингер публикува под заглавие „Подарен съвет“ [1] (1978).
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]Лирика
[редактиране | редактиране на кода]- Verschenkter Rat, Gedichte, 1978
- Kurzschlüsse, Prosagedichte, 2001
Проза
[редактиране | редактиране на кода]
- Das vierte Tor, Kurzgeschichte, 1945
- Die größere Hoffnung, Roman, 1948
- Spiegelgeschichte, Kurzgeschichte, 1949
- Das Fenster-Theater, Kurzgeschichte, 1949
- Die geöffnete Order, Kurzgeschichte, 1951
- Seegeister, Kurzgeschichte, 1952
- Rede unter dem Galgen, 1952
- Der Gefesselte, Erzählungen, 1953
- Eliza Eliza, Erzählungen, 1965
- Nachricht vom Tag, Erzählungen, 1970
- Meine Sprache und ich, Erzählungen, 1978
- Kleist, Moos, Fasane, 1987
- Eiskristalle. Humphrey Bogart und die Titanic, 1997
- Film und Verhängnis. Blitzlichter auf ein Leben, Erinnerungen und Filmkritiken, 2001
- Die Kindertransporte 1938/39. Rettung und Integration, 2003
- Der Wolf und die sieben jungen Geißlein, 2004
- Unglaubwürdige Reisen, 2005
- Hans und seine Knuddelfliege, 2006
- Der Hahn der nur dienstags schwimmt, 2006
- Kurzschlüsse, 2006
- Subtexte, 2006
Радиодрама
[редактиране | редактиране на кода]- Knöpfe, 1953
- Zu keiner Stunde, Szenen und Dialoge, 1957
- Französische Botschaft, 1960
- Weiße Chrysanthemen, 1960
- Besuch im Pfarrhaus, Ein Hörspiel. Drei Dialoge, 1961
- Nachmittag in Ostende, 1968
- Die Schwestern Jouet, 1969
- Auckland, Vier Hörspiele, 1969
- Gare Maritime, 1976
- Zu keiner Stunde, Szenen und Dialoge, 1980
Сборници
[редактиране | редактиране на кода]- Wo ich wohne, Erzählungen, Gedichte, Dialoge, 1963
- Dialoge, Erzählungen, Gedichte, 1971
- Schlechte Wörter, 1976
- Gedichte und Prosa, 1980
- Werke in acht Bänden, 1991
- Aufzeichnungen 1950–1985, 1992
- Unglaubwürdige Reisen, Sammlung von Zeitungsbeiträgen, 2005
- Es muss gar nichts bleiben, Interviews 1952–2005, 2011
Награди и отличия
[редактиране | редактиране на кода]- 1952: „Награда на Група 47“
- 1952: „Австрийска държавна награда за литература“
- 1952: Ehrung im Rahmen des René-Schickele-Preises (zusammen mit Franziska Becker, Heinrich Böll, Siegfried Lenz, Luise Rinser und Heinz Risse; Hauptpreisträger: Hans Werner Richter)
- 1953: Förderpreis des Kulturkreises der deutschen Wirtschaft im BDI e.V.
- 1955: „Награда Имерман“
- 1955: „Бременска литературна награда“
- 1961: „Голяма литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства“
- 1968: „Награда Антон Вилдганс“
- 1971: „Награда Нели Закс“
- 1974: „Литературна награда на Виена“
- 1974: „Австрийска награда за художествена литература“
- 1975: „Награда Розвита“ на град Бад Гандерсхайм
- 1979: „Награда Георг Тракл за поезия“
- 1979: „Награда Франц Набл“
- 1982: „Награда Петрарка“
- 1983: „Награда Франц Кафка“ на град Клостернойбург
- 1984: „Награда Мари Луизе Кашниц“ на Евангелистката академия в Туцинг
- 1984: „Награда Гюнтер Айх за поезия“
- 1987: Europalia-Literatur-Preis der Europäischen Gemeinschaft
- 1988: „Вайлхаймска литературна награда“
- 1991: „Голяма литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства“
- 1991: „Награда Петер Розегер“
- 1991: „Награда Манес Шпербер“
- 1995: „Голяма австрийска държавна награда за литература“
- 1995: „Австрийска държавна награда за европейска литература“
- 1997: „Награда Ерих Фрид“
- 2000: „Награда Йозеф Брайтбах“
- 2002: „Почетна награда на австрийските книгоиздатели за толерантност в мислите и действията“
- 2015: „Голяма художествена награда на провинция Залцбург“
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Тази статия се основава на материал Архив на оригинала от 2020-09-26 в Wayback Machine., използван с разрешение.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно Илзе Айхингер- Поезия и проза от Илзе Айхингер Архив на оригинала от 2016-04-01 в Wayback Machine., в превод на Венцеслав Константинов
- Още стихотворения, в превод на Федя Филкова
- Венцеслав Константинов: Илзе Айхингер: „По-голямата надежда“ Архив на оригинала от 2016-08-05 в Wayback Machine.
- ((de)) Биографични данни за Илзе Айхингер в Каталога на Немската национална библиотека
- ((de)) Литература от и за Илзе Айхингер в Каталога на Немската национална библиотека
- ((de)) Литература от и за Илзе Айхингер в Немската дигитална библиотека Архив на оригинала от 2017-11-17 в Wayback Machine.
- ((de)) Илзе Айхингер в Литературния портал Бавария
- ((de)) Илзе Айхингер в Die LYRIKwelt
- ((de)) Илзе Айхингер в Personensuche
- ((en)) Илзе Айхингер в
Internet Movie Database - Произведения на Илзе Айхингер в
Моята библиотека
|
- Австрийски писателки
- Австрийски романисти
- Австрийски есеисти
- Австрийски поетеси
- Есеистки
- Група 47
- Носители на литературни награди на Германия
- Носители на „Голяма литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства“
- Носители на Бременска литературна награда
- Носители на литературни награди на Австрия
- Носители на Австрийска награда за художествена литература
- Носители на Литературна награда на Виена
- Носители на награда „Георг Тракъл“
- Носители на наградата „Антон Вилдганс“
- Носители на награда „Франц Кафка“ (Клостернойбург)
- Носители на награда „Франц Набъл“
- Носители на наградата „Петер Розигер“
- Носители на литературни награди на Швейцария
- Носители на Литературна награда на Золотурн
- Евреи в Австрия
- Родени във Виена
- Починали във Виена