Илия Чобанов
| Илия Чобанов | |
| български възрожденец | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1874 г.
Охрид, Османска империя |
Илия (Илче) Чобанов или Чобан е български общественик от Българското възраждане в Македония.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в югозападния македонски град Охрид. Чобанов е сред лидерите на Охридската българска община и българската църковна и просветна борба в града.[1] Заедно с Коста Размов изиграва основна роля в отварянето на българско девическо училище в Охрид през август 1867 година.[2] Григор Пърличев пише в „Автобиографията“ си:
| „ | В последните години на църковния въпрос, когато охридяне беха отчаяни и материално обезсилени, не само плата не получихме, но според силите си и подпомагахме на господа: Илия Чобанов, Петра Огненов и Коста Размов, които на свой счет пращаха в Цариград нужните депеши и целий си имот изгубиха в подвига.[3] | “ |
Охридчанинът Петър Карчев го нарича:
| „ | Голям патриот, с книжки всякога в дълбоките си джобове.[4] | “ |
Според една от версиите Чобанов е отровен от влиятелния охридски албански първенец Оломан бей, поддръжник на гръцкия владика Мелетий. Когато новоназначеният български владика Натанаил Охридски пристига в Охрид прави визита на Оломан бей заедно с Чобанов – на двамата е сервирано кафе, което Натанаил отказва, но Чобанов изпива и след два дена умира.[4]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Детрез, Раймонд. Криволици на мисълта. София, ЛИК, 2001. ISBN 954-607-454-3. с. 105, 113.
- ↑ Детрез, Раймонд. Криволици на мисълта. София, ЛИК, 2001. ISBN 954-607-454-3. с. 125.
- ↑ Пърличев, Григор. Автобиография. Сборник за народни умотворения и книжнина, книга IX, 1894. Посетен на 3 октомври 2014.
- ↑ а б Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 16.
