Направо към съдържанието

Илсияр Иксанова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Илсияр Иксанова
Илсөяр Иксанова
Илсияр Иксанова през 2021 г.
Илсияр Иксанова през 2021 г.

Родена
Илсияр Вазиховна Иксанова
7 февруари 1966 г. (1966-02-07) (58 г.)

Националност СССР
 Русия
Учила вКазански университет
Литература
Периодот 1983 г.
Жанровепоезия, проза, преводач
Дебютни творбиЫшанасы килә
(„Искам да вярвам“, 1991)
Илсияр Иксанова в Общомедия

Илсияр Вазиховна Иксанова (на татарски: Илсөяр Вазыйх кызы Иксанова; на руски: Ильсияр Вазиховна Иксанова) е съветска, руска и татарска поетеса и журналистка. Носителка на званието „Заслужил деец на изкуството на Република Татарстан“ (2016).

Родена е на 7 февруари 1966 г. в село Татарски Саралани, Лаишевски район, Татарска АССР, РСФСР, СССР.[1] Израства в семейство на три деца. Нейните родители са комунисти, представители на селската учителска интелигенция.[2] Започва да пише поезия още когато посещава начално училище.[3] Нейните материали са публикувани в регионални и републикански издания, включително във вестник Яш ленинчы, а също така участва и печели литературни конкурси във вестник Татарстан яшьләре. В края на десети клас в училище тя решава да се занимава с литература.[2]

През 1983 г. тя постъпва във Факултета по татарска филология на Казанския държавен университет „Владимир Ленин“, който завършва през 1988 г. През студентските си години учи в литературното дружество Әллүки, ръководено от Мухамет Магдеев.[1] След като получава образованието си, работи като коректор в Татарското книжовно издателство (1988 – 1989), в редакциите на вестници и списания, по-специално като Яш ленинчы (1989 – 1991), Шәһри Казан (1991 – 1997), Ялкын (1997 – 1998), Салават күпере (1999 – 2001). През 2003 г. тя се премества в списание Сөембикә и става ръководител на литературния му отдел.[1][4] В журналистическата дейност е известна със статиите си за дейци на литературата и изкуството, както и с интервюта, свързани с тях. През 2011 г. тя става главен редактор на списанието Түгәрәк уен, създадено с участието на Републиканския център за развитие на традиционната култура към Министерството на културата на Република Татарстан.[5]

През 1993 г. става член на Съюза на писателите на Република Татарстан, през 2005 г. става член на управителния му съвет,[6] а през 2021 г. става заместник-председател по творческите му въпроси.[7][8] Вярвайки, че мисията на татарския писател в епоха на упадък на духовните ценности е да се грижи за своя народ,[9] тя обръща специално внимание на въпроса за запазването на татарския език.[10][11] Живее в град Казан. През 2016 г. е удостоена със званието „Заслужил деец на изкуството на Република Татарстан“.[12]

  1. а б в Иксанова Илсөяр // sptatar.com. Посетен на 28 март 2024. (на татарски)
  2. а б Илсөяр Иксанова: Мин сине Ходайдан сорадым // yalkyn.ru, 12 септември 2016. Посетен на 28 март 2024. (на татарски)
  3. Истәлекле очрашу // laishevskyi.ru, 27 февруари 2016. Посетен на 28 март 2024. (на татарски)
  4. Ркаил Зәйдулла: Кеше үз вөҗданы алдында җавап тотарга тиеш // azatliq.org, 1 април 2010. Посетен на 28 март 2024. (на татарски)
  5. Халык иҗаты журналы дөнья күрә // azatliq.org, 6 септември 2011. Посетен на 28 март 2024. (на татарски)
  6. В Тат. Саралах отметили юбилей поэтессы Ильсияр Иксановой // laishevskyi.ru, 10 февруари 2016. Посетен на 28 март 2024. (на татарски)
  7. Илсөяр Иксанованы яңа вазыйфага билгеләнүе белән тәбрик итәбез! // shahrikazan.ru, 16 март 2021. Посетен на 28 март 2024. (на татарски)
  8. Руководство // sptatar.com. Посетен на 28 март 2024. (на руски)
  9. "Татар язучысының миссиясе һәр заманга да бер – милләт сагында тору" - Илсөяр Иксанова // kazanutlary.ru, 25 ноември 2016. Посетен на 28 март 2024. (на татарски)
  10. "Туган тел"не җырлаган студентларга КФУда басым башланган // azatliq.org, 28 октомври 2017. Посетен на 28 март 2024. (на татарски)
  11. Шагыйрә Илсөяр Иксанова: Бала телле булып тумый, аны әти-әнисе телле итә // tatar-inform.tatar, 10 ноември 2017. Посетен на 28 март 2024. (на татарски)
  12. Признание заслуг. Газета «Республика Татарстан» // rt-online.ru, 19 април 2016. Посетен на 28 март 2024. (на руски)