Направо към съдържанието

Интернет изкуство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Simple Net Art Diagram“, работа от 1997 г. на Майкъл Сарф и Тим Уидън

Интернет изкуството (известно също като уеб и нет арт) е форма на ново медийно изкуство, разпространявано чрез Интернет. Тази форма на изкуство заобикаля традиционните физически формати и музейната система. В много случаи, зрителят е въвлечен в някакъв вид взаимодействие с произведението. Художниците, работещи по този начин, понякога се наричат "нет артисти".

Нет артистите могат да използват специфични социални или културни интернет традиции, за да създават своето изкуство извън техническата структура на интернет. Интернет изкуството често - но не винаги - е интерактивно, с участие на зрителя и мултимедийно. Интернет изкуството може да се използва за разпространение на послание - политическо или социално - като се използват взаимодействията между хората.

Терминът интернет изкуство не се отнася до изкуство, което е директно дигитализирано и качено онлайн, като например в онлайн галерия със снимки и изображения. [1] Същината на този жанр е създаването и съществуването на работите в интернет, които се възползват от аспектите на дигиталната среда, като интерактивен интерфейс и свързаност с множество социални и икономически култури и микрокултури.

Теоретикът и куратор на нови медии Джон Иполито дефинира „Десетте мита на интернет изкуството“ през 2002 г. [1] Той цитира горните условия, както и го определя като различен от комерсиалния уеб дизайн. Той обръща внимание на проблемите с постоянството, възможността за архивиране и колекционирането в динамична и нестабилна среда, с които този тип изкуство се сблъсква.

История и контекст

[редактиране | редактиране на кода]

Произходът на Интернет изкуството можем да проследим от различни художествени движения, още от времето на дадаизма, ситуационизма, концептуалното изкуство, движението Флуксус, видео изкуството, кинетичното изкуство, пърформанс изкуството, телематичното изкуство и хепънингите.[2]

През 1974 г., канадската художничка Вера Френкел работи с Bell Canada Teleconferencing Studios и създава произведението String Games: Improvisations for Inter-City Video. То е първото произведение на изкуството в Канада, което използва телекомуникационни технологии.[3]

Ранно телематично произведение на изкуството е работата на Рой Аскот, La Plissure du Texte,[4] създадена за изложба в Musée d'Art Moderne de la Ville de Paris през 1983 г.

През 1985 г., Едуардо Кац създава анимираната видеотекс поема Reabracadabra за системата Minitel.[5]

Институции за медийно изкуство, които също подкрепят ранните проявления на нет изкуството са фестивалът Ars Electronica в Линц или базираният в Париж IRCAM (изследователски център за електронна музика). През 1996 г. Хелън Торингтън основава Turbulence.org - онлайн платформа за поръчване и показване на нетно изкуство и домакинства свързани представления между множество локации. През 1991 г. Волфганг Щале основава експерименталната платформа The Thing. През 1994 г. предприемачът Джон Бортуик и кураторът Бенджамин Уейл продуцират онлайн произведения на изкуството от Дъг Ейткен, Джени Холцър и други в Adaweb, а през 1997 г. Центърът за визуални изкуства List на MIT е домакин на „ПОРТА: Навигация в цифровата култура“, който представя интернет изкуство в галерийно пространство и „базирани на времето интернет проекти“.[6] Артисти, участващи в шоуто, са Кари Пепърминт, Према Мърти, Рикардо Домингес, Хелън Торингтън и Адриан Вортцел .

Също през 1997 г. интернет изкуството е изложено в documenta X (режисиран от Катрин Дейвид), с куратор Симон Ламуниер. Десетте проекта, представени едновременно на място в Касел и онлайн, са тези на Мат Мъликан, Антони Мунтадас, Холгер Фризе, Хийт Бантинг, Феликс Щефан Хубер и Филип Покок, Херве Грауман, Джоди, Мартин Кипенбергер и Карстен Хьолер и др.

През 2000 г. Музеят на американското изкуство Уитни включва нет изкуство в своята изложба на тяхното Биенале.[7] Това е първият път, когато интернет изкуството е включено като специална категория в Биеналето и отбеляза един от най-ранните примери за представяне на интернет изкуство в музейна среда. Участват нет артистите Mark Amerika, Fakeshop, Ken Goldberg, etoy и ®™ark .

В края на 90-те години на XX век, възходът на търсачките като портал за достъп до мрежата дава възможност на много нет артисти да насочват вниманието си към теми, свързани с търсенето и данните на потребителите в интернет. Изложбата „Динамика на данните“ от 2001 г. в Уитни включва „Netomat“ (Maciej Wisniewski) и „Apartment“ – комисия на Turbulence.org – (Marek Walczak и Martin Wattenberg ), които използват заявки за търсене като суров материал. „The Perpetual Bed“ на Мери Фланаган привлича вниманието с използването на 3D нелинейно разказно пространство, или това, което тя нарича „навигационни разкази“.[8][9] Нейната творба от 2001 г., озаглавена „Колекция“, показана на Биеналето на Уитни, показва предмети, натрупани от твърди дискове по целия свят в изчислително колективно несъзнавано.[10] „The Secret Lives of Numbers“ (2000) на Голан Левин – също по поръчка на Turbulence.org – визуализира „популярността“ на числата от 1 до 1 000 000, измерена от резултатите от търсенето на Alta Vista. Тези произведения показват алтернативни интерфейси и поставят под съмнение доминиращата роля на търсачките при контролирането на достъпа до мрежата.

Въпреки това, Интернет не се свежда единствено до мрежата или до търсачките. Освен тези уникаст (от точка до точка) приложения, предполагащи съществуването на референтни точки, има и мултикаст (многоточков и нецентриран) интернет, който е изследван от много малко артистични произведения, като например Poietic Generator . Интернет изкуството, според Джулиф и Кокс, е пострадало от привилегията на потребителския интерфейс, присъщ на компютърното изкуство. Те твърдят, че Интернет не е синоним на конкретен потребител и специфичен интерфейс, а по-скоро динамична структура, която включва както програмирането, така и намерението на художника.[11]

По това време се правят и първи опити за установяване на физическа връзка между случилото се в мрежата и това, което ще бъде изложено в музеите. Над това работят MUDAM Musée d'Art Contemporain du Luxembourg и MIXM . Още преди платформи като Second Life, където Cao Fei разработва своя RMB City, съвременни художници като Peter Kogler, Heimo Zobernig, Nedko Solakov или Robin Rimbaud, известен още като Scanner, реализират произведения онлайн, които могат да се видят в музеите на изкуството под формата на инсталации, а не просто на компютърен екран. В работата на Солаков, например, човек може да взаимодейства онлайн с обекти, които са били в изложбеното пространство на Centre d'Art Contemporain Genève . В работата на Хаймо Зоберниг зрителят може физически да премести стена, за да разкрие пространство в MAMCO, съдържащо 3D онлайн изобразяване на същото това пространство.

Появата на платформи за социални мрежи в средата на 2000-те улеснява трансформираща промяна в разпространението на интернет изкуството. Организират се ранни онлайн общности, основно около специфични „тематични йерархии“,[12] докато платформите за социални мрежи се състоят от егоцентрични мрежи, където „индивидът е в центъра на собствената си общност“. [12] В средата на 2000-те, много артистични общности в Интернет претърпяватпреход, преминавайки от сърф клубове („групи от 15 до 30 души, чиито членове допринасят за продължаващ визуално-концептуален разговор чрез използването на цифрови медии“ [13] и чието членство беше ограничени до избрана група от лица), до платформи за социални мрежи, базирани на изображения, като Flickr.

Пост-интернет

[редактиране | редактиране на кода]

Пост-интернет е широк термин[14] за произведения на изкуството, които произлизат от интернет, както и ефектите на интернет върху естетиката, културата и обществото.[15] Тъй като е твърде общ и неопределен, терминът е силно критикуван.[14]

Терминът се появява в средата на 2000-те години и е измислен от интернет художничката Мариса Олсън през 2008 г.[16] Дискусиите за интернет изкуството от Мариса Олсън, Джийн Макхю и Арти Виеркант (последният е известен със своите Image Objects, серия от наситено сини монохромни отпечатъци) правят термина известен на широката публика.[17] През 2000-те и 2010-те години, по-голямата част от пост-интернет артистите работят с уеб платформи като Tumblr и MySpace или социалните медии и видео пост-наративни формати, използвайки YouTube, Vevo или мемета .

Според статия в The New Yorker от 2015 г., терминът описва "практиките на художници, които... за разлика от тези на предишните поколения, използват мрежата като още един медиум, подобно на живописта или скулптурата. Техните произведения на изкуството се движат плавно между пространствата, появявайки се понякога на екран, друг път в галерия". В началото на 2010 г. известни пост-интернет артисти са музикантката Grimes, визуалните артисти Cory Arcangel, Artie Vierkant, Petra Cortrght, Ryan Trecartin и Lizzie Fitch, Kalup Linzy и колективи за дисенсус в социалната практика като DIS и K-HOLE. Движението катализира редица хибридни микрожанрове и субкултури като bloghouse, bro dubstep, seapunk, electroclash и vaporwave.

Инструменти

[редактиране | редактиране на кода]

Историчката на изкуството Рейчъл Грийн идентифицира шест форми на интернет изкуство, съществували между 1993 и 1996 г.: имейл, аудио, видео, графики, анимация и уебсайтове.[18] Имейл списъците позволяват на организационните процеси, обикновено провеждани лични, да улеснят разговорите и да добавят повече нюанси и по-малко недоразумения.

От средата на 2000-те много художници използват търсачката на Google и други онлайн услуги за вдъхновение и материали. Новите услуги на Google откриват нови възможности.[19] В началото на 2008 г. Джон Рафман събира изображения от Google Street View за своя проект, наречен The Nine Eyes of Google Street View.[20][19] Друг проект за нетно изкуство е I'm Google от Дина Келберман, който събира снимки и видеоклипове от Google и YouTube около дадена тема и ги поставя във форма на грид, който се увеличава при скролване надолу. [19]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б Ippolito, Jon. Ten Myths of Internet Art // Leonardo 35 (5). 2002-10-01. DOI:10.1162/002409402320774312. с. 485–498.
  2. ↑ Chandler, Annmarie, Neumark, Norie. At a Distance: Precursors to Art and Activism on the Internet. Cambridge, Massachusetts, MIT Press, 2005. ISBN 0-262-03328-3.
  3. ↑ Langill, Caroline. Electronic media in 1974 // Shifting Polarities. The Daniel Langlois Foundation for Art, Science, and Technology. Посетен на September 21, 2010.
  4. ↑ White, Norman T. Plissure du Texte // The NorMill. Посетен на September 21, 2010. (Unedited transcript including organizational discussion.)
  5. ↑ NET ART ANTHOLOGY: Reabracadabra // NET ART ANTHOLOGY: Reabracadabra. Посетен на 2020-12-26.
  6. ↑ Port Home
  7. ↑ The Whitney Biennial 2000. See also "Now Anyone Can Be in the Whitney Biennial" in The New York Times (March 23, 2000), and "The Whitney Speaks: It Is Art" in Wired Magazine (March 23, 2000).
  8. ↑ Klink, Patrick. Daring Digital Artist // UB Today. The University at Buffalo. Посетен на December 21, 2011.
  9. ↑ Flanagan, Mary. navigating the narrative in space: gender and spatiality in virtual worlds // Art Journal. The College Art Association. Посетен на December 21, 2011.
  10. ↑ Cotter, Holland. Never Mind the Art Police, These Six Matter // The New York Times. Посетен на December 21, 2011.
  11. ↑ Toby Juliff, Travis Cox. The post-display condition of contemporary computer art // EMaj 8. 2015.
  12. ↑ а б Boyd, D. M. и др. Social Network Sites: Definition, History, and Scholarship // Journal of Computer-Mediated Communication 13 (1). 2007. DOI:10.1111/j.1083-6101.2007.00393.x. с. 210–230.
  13. ↑ Schneider, B. From Clubs to Affinity: The Decentralization of Art on the Internet // 491. Архивиран от оригинала на 2012-07-07. Посетен на 20 November 2012.
  14. ↑ а б Amarca, Nico. From Bucket Hats to Pokémon: Breaking Down Yung Lean's Style // High Snobiety. Посетен на May 24, 2020.
  15. ↑ Wallace, Ian. What Is Post-Internet Art? Understanding the Revolutionary New Art Movement // Artspace.
  16. ↑ Interview with Marisa Olson
  17. ↑ Connor, Michael. What's Postinternet Got to do with Net Art? // Rhizome.
  18. ↑ Moss, Cecelia Laurel. Expanded Internet Art and the Informational Milieu. Ann Arbor, 2015. ISBN 978-1-339-32982-6. с. 1.</5-Arts Net> In the 1990s, email based mailing lists provided net artists with a community for online discourse that broke boundaries between critical and generative dialogues. The email format allowed instant expression, however limited to text and simple graphic based communication, with an international scope.<5-arts net>Greene, Rachel. Internet art. New York, N.Y., Thames & Hudson, 2004. ISBN 0-500-20376-8. OCLC 56809770. с. 73–74.
  19. ↑ а б в Christou, Elisavet. Internet Art, Google and Artistic Practice // {{{journal}}}. 2018-07-01. DOI:10.14236/ewic/EVA2018.23.
  20. ↑ NET ART ANTHOLOGY: Nine Eyes of Google Street View // NET ART ANTHOLOGY: Nine Eyes of Google Street View. Посетен на 2020-11-16.

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
  • Kate Armstrong, Jeremy Bailey & Faisal Anwar on Net Art in Canadian Art Magazine [1][неработеща препратка]
  • Weibel, Peter and Gerbel, Karl (1995). Welcome in the Net World Архив на оригинала от 2012-06-05 в Wayback Machine., @rs electronica 95 Linz. Wien New York: Springer Verlag. ISBN 3-211-82709-9ISBN 3-211-82709-9
  • Fred Forest 1998,¨Pour un art actuel, l'art à l'heure d'Internet" l'Harmattan, Paris
  • Baranski Sandrine, La musique en réseau, une musique de la complexité ? Éditions universitaires européennes, mai 2010
  • Barreto, Ricardo. the_culture_of_immanence // Архивиран от оригинала на 2011-09-29. Посетен на 2024-02-26.
  • Baumgärtel, Tilman (2001). net.art 2.0 – Neue Materialien zur Netzkunst / New Materials towards Net art. Nürnberg: Verlag für moderne Kunst. ISBN 3-933096-66-9ISBN 3-933096-66-9.
  • Wilson, Stephen (2001). Information Arts: Intersections of Art, Science and Technology. Cambridge, Massachusetts : MIT Press. ISBN 0-262-23209-XISBN 0-262-23209-X.
  • Caterina Davinio 2002. Tecno-Poesia e realtà virtuali / Techno-Poetry and Virtual Realities, Sometti, Mantua (IT) Collection: Archivio della poesia del 900. Mantua Municipality. With English translation. ISBN 88-88091-85-8ISBN 88-88091-85-8
  • Stallabrass, Julian (2003). "Internet Art: the online clash of culture and commerce". Tate Publishing. ISBN 1-85437-345-5ISBN 1-85437-345-5, ISBN 978-1-85437-345-8.
  • Christine Buci-Glucksmann, "L’art à l’époque virtuel", in Frontières esthétiques de l’art, Arts 8, Paris: L’Harmattan, 2004
  • Greene, Rachel (2004). "Internet Art". Thames and Hudson. ISBN 0-500-20376-8ISBN 0-500-20376-8, ISBN 978-0-500-20376-7.
  • Corby, Tom (2006). "Network Art: Practices and Positions". Routledge, ISBN 0-415-36479-5.
  • WB05 e-symposium published as ISEA Newsletter #102 - ISSN 1488-3635 #102 [2]
  • Juliff, Toby & Cox, Travis. 'The Post-display condition of contemporary computer art.' eMaj #8 (April 2015) https://emajartjournal.files.wordpress.com/2012/11/cox-and-juliff_the-post-display-condition-of-contemporary-computer-art.pdf
  • Ascott, R.2003. Telematic Embrace: visionary theories of art, technology and consciousness. (Edward A. Shanken, ed.) Berkeley: University of California Press.
  • Roy Ascott 2002. Technoetic Arts (Editor and Korean translation: YI, Won-Kon), (Media & Art Series no. 6, Institute of Media Art, Yonsei University). Yonsei: Yonsei University Press
  • Ascott, R. 1998. Art & Telematics: toward the Construction of New Aesthetics. (Japanese trans. E. Fujihara). A. Takada & Y. Yamashita eds. Tokyo: NTT Publishing Co., Ltd.
  • Fred Forest 2008. Art et Internet, Paris Editions Cercle D'Art / Imaginaire Mode d'Emploi
  • Thomas Dreher: IASLonline Lessons/Lektionen in NetArt.
  • Thomas Dreher: History of Computer Art, chap.VI: Net Art: Networks, Participation, Hypertext
  • Monoskop (2010). Overview of 'surf clubs' phenomenon. [3]
  • Art in the Era of the Internet, PBS Report
  • Шаблон:In lang Martín Prada, Juan, Prácticas artísticas e Internet en la época de las redes sociales, Editorial AKAL, Madrid, 2012, ISBN 978-84-460-3517-6
  • Bosma, Josephine (2011) "Nettitudes - Let's Talk Net Art" [4] Архив на оригинала от 2014-07-26 в Wayback Machine. NAI Publishers, ISBN 978-90-5662-800-0
  • Schneider, B. (2011, January 6). From Clubs to Affinity: The Decentralization of Art on the Internet « 491. 491. Retrieved March 3, 2011, from https://web.archive.org/web/20120707101824/http://fourninetyone.com/2011/01/06/fromclubstoaffinity/
  • Boyd, D. M. и др. Social Network Sites: Definition, History, and Scholarship // Journal of Computer-Mediated Communication 13 (1). 2007. DOI:10.1111/j.1083-6101.2007.00393.x. с. 210–230.
  • Moss, Ceci. (2008). Thoughts on “New Media Artists v. Artists with Computers". Rhizome Journal. http://rhizome.org/editorial/2008/dec/3/thoughts-on-quotnew-media-artists-vs-artists-with-/
  • Greene, Rachel. (2000) A History of Internet Art. Artforum, vol. 38.
  • Bookchin, Natalie & Alexei Shulgin (1994-5). Introduction to net.art. Rhizome. http://rhizome.org/artbase/artwork/48530/.
  • Atkins, Robert. (1995). The Art World (and I) Go Online. Art in America 83/2.
  • Houghton, B. (2002). The Internet & art: A guidebook for artists. Upper Saddle River, NJ: Prentice Hall. ISBN 0-13-089374-9ISBN 0-13-089374-9.
  • Bosma, J. (2011). Nettitudes: Let's talk net art. Rotterdam: Nai Publishers. ISBN 978-90-5662-800-0ISBN 978-90-5662-800-0.
  • Daniels, D., & Reisinger, G. (2009). Net pioneers 1.0: Contextualizing early net-based art. Berlin: Sternberg Press. ISBN 978-1-933128-71-9ISBN 978-1-933128-71-9.

Външни връзки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Internet art в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Интернет_изкуство&oldid=12282097“.