Направо към съдържанието

Йерихонска роза

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Йерихонска роза
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Спорови растения (Pteridophyta)
клас:Еднаквоспорови (Lycopodiopsida)
разред:Selaginellales
семейство:Бронецови (Selaginellaceae)
род:Selaginella
вид:Йерихонска роза (S. lepidophylla)
Научно наименование
Spring, 1840
Синоними
  • Lycopodium lepidophyllum Hook. & Grev., 1830
Йерихонска роза в Общомедия
[ редактиране ]

Йерихонската роза[1] (Selaginella lepidophylla, синоним Lycopodium lepidophyllum) е вид пустинно растение от семейство спикемоси (Selaginellaceae), родом от пустинята Чиуауа.[2]

Йерихонската роза („роза на Йерихон“) е известна като „възкръсващо растение“, заради своята способност да оцелява почти при пълно изсушаване. По време на сухо време в родното му местообитание, стъблата му се извиват в стегната топка, като се разплитат само когато са изложени на влага.[3]

Останалите често срещаните имена на това растение включват „каменно цвете“,[4] „фалшива роза на Йерихон“, „роза на Йерихон“, „възкръсващ мъх“, „растение динозавър“, „siempre viva“ („вечно живо“) и „doradilla“.

Selaginella lepidophylla не трябва да се бърка с Anastatica. И двата вида са „възкресващи растения“ и са изсъхващи плевели. Те споделят общото име „роза на Йерихон“, във връзка с библейския град Йерихон, който постоянно се преражда от пепелта си. По подобен начин, способността на S. lepidophylla за съживяване при рехидратация ѝ позволява да се възкреси и възобнови растежа си след дълги периоди на суша.

Възраждаща се роза на Йерихон, таймлапс от 3 часа

Външните стъбла на Йерихонската роза се огъват в кръгли пръстени след сравнително кратък период без вода. Вътрешните стъбла вместо това се извиват бавно в спирали в отговор на десикацията, поради действието на градиента на деформация по дължината им.[5] Растението достига максимална височина от 5 см.

Поразителната особеност на Йерихонската роза е адаптирането ѝ към условията на продължителна суша в естествената ѝ среда. Растението е развило физиологичната стратегия за изсушаване и навиване навътре при липса на вода, образувайки топка, като така може да оцелее до няколко години и да загуби до 95% от съдържанието си на влага, без да претърпи щети.

Когато влажността на земята и въздуха започне отново да се повишава, дори значително време след като е увехнало, растението „реанимира“. Ако е рехидратирано, то продължава своя жизнен цикъл, като напълно възстановява способностите си за фотосинтеза и растеж. Когато се изсушава, вкоренените му листа стават кожени в основата, като изглеждат тъмнокафяви или светло до червеникавокафяви.

Сухата топка се отваря няколко часа след поставянето ѝ в контакт с вода, изсъхналите листа постепенно възобновяват зеления си цвят. Ако корените не са твърде повредени, растението може да оцелее в пуцоланова пепел. Колкото и да е изсушено или повредено, поради особената биологична структура на листата си, растението запазва способността да попива вода и да се разгръща дори много години след смъртта си.[6]

Растението влиза в състояние на покой в ​​отсъствие на вода, избягвайки увреждането на тъканите и клетките по време на сушене чрез синтезиране на трехалоза, кристализирана захар, която действа като съвместимо разтворимо вещество. Разтворените соли се концентрират в растителните тъкани, когато водата се изпарява. Трехалозата, произведена от растението, действа на мястото на изпаряващата се вода, като по този начин предпазва солите да причинят щети и предпазва от смърт поради излишък от соленост. Йерихонската роза използва и бетаини, вещества, които имат същата функция като трехалозата.[7]

След като водата се възстанови в растителните тъкани, кристалите на захарта се разтварят и метаболизмът на растението, дотогава парализирано, се активира отново. Листата, които изглеждаха мъртви, стават зелени и се отварят.[8]

Йерихонска роза се продава като новост – нещо особено и непознато, под формата на голи коренни запаси в сухо състояние, които може да се съживят само с малко вода.[9]

Способността на растението да преживява екстремното изсушаване е отбелязано от испанските мисионери, когато стигнат до Новия свят, включително и в района на днешен САЩ. Мисионерите използват растението, за да демонстрират пред местните хора концепцията за прераждане. Поради свойствата си, Йерихонската роза се е смятала за талисман и се предавала в семейства от поколение на поколение.

Йерихонската роза се е използва като билково лекарство. Инфузията се прави чрез накисване на супена лъжица изсушен материал в гореща вода, а полученият чай се използва като антимикробно средство за лечение на настинки и болки в гърлото.

В Мексико Йерихонската роза се продава като диуретик. Жените пият водата, в която е накиснато растението, за да се улесни раждането. Скоростта, с която растението цъфти във водата, се тълкува като индикация дали раждането ще бъде лесно или трудно.

Растението се използва и в обредите на вуду и кубинска сантерия, за да се позове на любов и богатство. Твърди се, че растението абсорбира „отрицателната енергия“, когато се носи по тялото.[10]

  1. Регламент (ЕО) № 338/97 на Съвета от 9 декември 1996 година относно защитата на видовете от дивата флора и фауна чрез регулиране на търговията с тях // EUR-Lex. Посетен на 2023-08-22.
  2. Pampurova, Suzana и др. The desiccation tolerant secrets of Selaginella lepidophylla: What we have learned so far? // Plant Physiology and Biochemistry 80. July 2014. DOI:10.1016/j.plaphy.2014.04.015. с. 285 – 290.
  3. Physiological Benefits of Stem Curling for Resurrection Plants in the Field // Ecology 74 (4). June 1993. DOI:10.2307/1940477. с. 1073 – 1080.
  4. ITIS Standard Report Page: Selaginella lepidophylla // Itis.gov. Посетен на 2012-02-09.
  5. Rafsanjani, A., V. Brulé, T. L. Western and D. Pasini. Hydro-Responsive Curling of the Resurrection Plant Selaginella lepidophylla // Scientific Reports 5. January 2015. DOI:10.1038/srep08064. с. 8064.
  6. Mickel, JT & AR Smith. 2004. The Pteridophytes of Mexico. Mem. New York Bot. Gard. 88: 1 – 1054.
  7. Davidse, G., M. Sousa Sánchez & S. Knapp. 1995. Psilotaceae to Salviniaceae. 1: i-xxi, 1 – 470. In G. Davidse, M. Sousa Sanchez & AO Chater (eds.) Fl. Mesoamer. National Autonomous University of Mexico, Mexico City
  8. Correll, DS & MC Johnston. 1970. Man. Vasc. Pl. Texas i-xv, 1 – 1881. The University of Texas at Dallas, Richardson.
  9. William Francis Ganong. A Textbook of Botany for Colleges. MacMillan Co., 1921. ISBN 978-1-153-17574-6. с. 604. page 505 – 506
  10. Curtin, L.S.M. and M. Moore. 1997. Healing Herbs of the Upper Rio Grande. Western Edge Press, Santa Fe, New Mexico.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Selaginella lepidophylla в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​