Калмикски език
Калмикски език Хальм́г келн | |
Страна | Русия, Казахстан, Китай |
---|---|
Регион | Калмикия |
Говорещи | 80 546 (в Русия) |
Писменост | Кирилица, латиница |
Систематизация по Ethnologue | |
Алтайски Монголски Западномонголски Ойратски Калмикски | |
Официално положение | |
Официален в | Русия |
Кодове | |
ISO 639-2 | xal |
ISO 639-3 | xal |
Калмикски език в Общомедия |
Калмикският език (самоназвание: Хальмг келн) е националният език на калмиките, живеещи в Република Калмикия в Руската федерация. Част е от монголското езиково семейство.
В Русия се счита за книжовната форма на ойратския език. Според преброяването в Русия от 2010 г., езикът се говори от 80 546 души,[1] като етническите калмики наброяват 183 000.[2] Според ЮНЕСКО, езикът е застрашен.[3]
Социолингвистична информация
[редактиране | редактиране на кода]Упадъкът на калмикския език и изместването му от руския започва след годините на депортация на калмиките в периода 1943 – 1957 г. Асимилирането на калмиките е резултат от действията на някои от тях, участвали на страната на Нацистка Германия по времето на Втората световна война. Много калмики са изпратени в Сибир, като там значителна част умират от недохранване и болести. Самата Калмикска автономна област изчезва от картата на СССР в периода 1943 – 1957 г. Останалите калмики в района се асимилират чрез бракове с руснаци. През 1957 г. на калмиките в изгнание е разрешено да се завърнат в родината си. Завръщайки се, те откриват, че в Калмикия вече официално се говори руски, а пресата и книгите се печатат на кирилизиран вариант на калмикския. До 1970-те години калмикският език се превръща в анклавен. По същото време той става и единственият език за обучение в училищата. По време на Перестройката калмикски лингвисти започват да се борят за възраждане на езика. В последвалите години той е признат за официален език в Калмикия, редом с руския. Днес калмикски не се говори в градовете, а само в някои села (главно в Кетченеровски район), чието население е основно представено от етнически калмики.[4] Опитите за възраждането му продължават.
5 септември е ден на националната писменост в Калмикия, който има за цел съхранението на калмикския език.[5]
Езикът има два диалекта: торгутски и дербетски.[6]
Писменост
[редактиране | редактиране на кода]Основата на калмикската писменост е положена през 1648 г. от ойратския просветител и будистки лама Зая Пандита (1599 – 1662). Наречена е тодо-бичиг и се е основавала на старомонголската писменост. През 1924 г. тече план за кирилизация на езиците на народите в Съветския съюз и така калмиксият приема кирилица.[5] През 1930 г. тя е заменена с латинска азбука, но през 1938 г. отново е върната кирилицата.[7]
Съвременна кирилица |
Латиница | Кирилица 1920-30-те |
МФА | Транслитерация |
---|---|---|---|---|
А а | A a | А а | a | a |
Ə ә | Ə ә | Ä ä (1938 – 41 г.) Я я (1928 – 30 г.) d (1926 – 28 г.) Ä ä (1924 – 26 г.) |
ə | a̋ |
Б б | B в | Б б | p, pʲ | b |
В | V v | В | w, wʲ | v |
Г г | G g | Г г | ɡ, ɡʲ, ɢ | g |
Һ һ | H h | Гъ гъ (1938 – 41 г.) Г г (1928 – 30 г.) Һ һ (1926 – 28 г.) Г г (1924 – 26 г.) |
ɣ | ḥ |
Д д | D d | Д д | t, tʲ | d |
Е е | E e | Е е | je | e |
Ё ё | – | – | jɔ | ë |
Ж ж | Ƶ ƶ | Ж ж | ʧ | ž |
Җ җ | Ƶ ƶ | Дж дж (1938 – 41 г.) Ж ж (1928 – 30 г.) Дж дж (1926 – 28 г.) Ӝ ӝ (1924 – 26 г.) |
ʤ | ž̦ |
З з | Z z | З з | ʦ | z |
И и | I i | И и | i | i |
Й й | J j | Й й | j | j |
К к | K k | К к | (k), (kʲ) | k |
Л л | L l | Л л | ɮ, ɮʲ | l |
М м | M m | М м | m, mʲ | m |
Н н | N n | Н н | n, nʲ | n |
Ң ң | Ꞑ ꞑ | Нъ нъ (1938 – 41 г.) Нг нг (1926 – 30 г.) Ң ң (1924 – 26 г.) |
ŋ | ǹ |
О о | O o | О о | ɔ | o |
Ө ө | Ө ө | Ö ö (1938 – 41 г.) Э э (1928 – 30 г.) v (1926 – 28 г.) Ö ö (1924 – 26 г.) |
o | ô |
П п | P p | П п | (pʰ), (pʰʲ) | p |
Р р | R r | Р р | r, rʲ | r |
С | S s | С | s | s |
Т т | T t | Т т | tʰ, tʰʲ | t |
У у | U u | У у | ʊ | u |
Ү ү | Y y | Ӱ ӱ (1938 – 41 г.) Ю ю (1926 – 30 г.) Ӱ ӱ (1924 – 26 г.) |
u | ù |
Ф ф | F f | Ф ф | (f) | f |
Х х | X x | Х х | x, xʲ | h |
Ц ц | C c (1931 – 38 г.) Ç ç (1930 – 31 г.) |
Ц ц | ʦʰ | c |
Ч ч | Ç ç (1931 – 38 г.) C c (1930 – 31 г.) |
Ч ч | ʧʰ | č |
Ш ш | Ş ş | Ш ш | ʃ | š |
Щ щ | – | Щ щ | (sʧ) | ŝ |
Ъ ъ | – | – | – | |
Ы ы | – | Ы ы | i | y |
Ь ь | Ь ь | Ь ь | ʲ | ' |
Э э | E e | Э э | e | è |
Ю ю | – | Ю ю | jʊ | û |
Я я | – | Я я | ja | â |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ((ru)) Перепись 2010 г.
- ↑ ((en)) Kalmyk-Oirat
- ↑ ((en)) UNESCO Atlas of the World's Languages in danger
- ↑ ((ru)) ВПН том 4. Таблица 4. Население по национальности и владению русским языком Республики Калмыкия Архив на оригинала от 2014-01-11 в Wayback Machine..
- ↑ а б ((ru)) День национальной письменности отметили в Калмыкии
- ↑ Н. А. баскаков. Алтайская семья языков и её изучение. Москва, Издательство „Наука“, 1981. с. 24.
- ↑ Ц. Д. Номинханов. Очерк истории калмыцкой письменности. Москва, Издательство „Наука“, 1976. с. 140.