Карл Пруски
| Карл Пруски Friedrich Karl Alexander von Preußen | |
| принц на Кралство Прусия | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Св. Петър и Павел (Берлин-Ванзее), Берлин, Федерална република Германия |
| Награди | Орден „Свети Станислав“ |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Хоенцолерн |
| Баща | Фридрих Вилхелм III |
| Майка | Луиза фон Мекленбург-Щрелиц |
| Братя/сестри | Александра Фьодоровна (Шарлота) Луиза Пруска (1808–1870) Александрина Пруска (1803–1892) Фридрих Вилхелм IV Вилхелм I Албрехт Пруски (1809–1872) |
| Съпруга | Мария фон Саксония-Ваймар-Айзенах (26 май 1827 – 18 януари 1877) |
| Деца | Фридрих Карл Пруски (1828–1885) Анна Пруска (1836–1918) Луиза Пруска (1829–1901) |
| Карл Пруски в Общомедия | |
Фридрих Карл Александер Пруски (на немски: Friedrich Karl/Carl Alexander von Preußen) е принц на Кралство Прусия, генерал-полковник, пруски генерал-фелдмаршал (5 февруари 1857). Той се нарича с името си Карл.
Роден е на 29 юни 1801 в двореца Шарлотенбург, Берлин. Той е третият син на пруския крал Фридрих Вилхелм III (1770 – 1840) и съпругата му принцеса Луиза фон Мекленбург-Щрелиц (1776 – 1810), дъщеря на великия херцог Карл II фон Мекленбург-Щрелиц (1741 – 1816) и принцеса Фридерика Каролина Луиза фон Хесен-Дармщат (1752 – 1782). Брат е на Фридрих Вилхелм IV (1795 – 1864), крал на Прусия, Вилхелм I (1797 – 1888), император на Прусия, и Шарлота/Александра Фьодоровна (1798 – 1860), императрица на Русия.
Карл присъства на коронизацията на сестра си като царица Александра Фьодоровна в Москва и често я придружава в пътуванията. През 1811 г. на 10 години Карл влиза в пруската войска и става секонде-лейтенант в „гарда-регимента“. През 1819 г. той е член с глас в „Пруския държавен съвет“ (1817 – 1918).
През 1820 г. започва активната му военна кариера като майор, през 1822 г. става полковник и на 30 март 1824 г. генерал-майор, на 23 септември 1844 г. той има ранг генерал на инфантерията, и през март 1848 г. е инспектор на 2. армия. На 30 март 1854 г. той е шеф на пруската артилерия.
Карл често пътува в Русия при любимата му сестра Шарлота, съпругата на цар Николай I. Пътува често и на дипломатически мисии за брат му Фридрих Вилхелм IV в чужбина. От 1864 до 1866 г. Карл е губернатор на Майнц. Той има много рицарски награди и събира множество антични произведения.
Карл Пруски умира на 81 години на 21 януари 1883 г. в Берлин. Гробът му се намира в църквата „Св. Петър и Павел“ в Берлин-Ванзее.
Фамилия
[редактиране | редактиране на кода]
Карл Пруски се жени на 26 май 1827 г. в Шарлотенбург за принцеса Мария Луиза Александрина фон Саксония-Ваймар-Айзенах (* 3 февруари 1808, Ваймар; 18 януари 1877, Берлин), дъщеря на велик херцог Карл Фридрих фон Саксония-Ваймар-Айзенах (1783 – 1853) и руската велика княгиня Мария Павловна (1786 – 1859).[1] Нейната сестра Августа Луиза Катерина (1811 – 1890) се омъжва 1829 г. за брат му Вилхелм I от Прусия и става императрица на Германия.
Карл Пруски и Мария фон Саксония-Ваймар-Айзенах (1808 – 1877) имат три деца:[2][3][4]
- Фридрих Карл Николаус Пруски (* 20 март 1828 в Берлин; † 15 юни 1885 в ловния дворец Клайн-Глинике), женен на 29 ноември 1854 г. в Десау за втората си братовчедка принцеса Мария Анна фон Анхалт-Десау (* 14 септември 1837 в Десау; † 12 май 1906)
- Мария Луиза Анна (* 1 март 1829, Берлин; † 10 май 1901, Франкфурт), омъжена в Шарлотенбург на 27 юни 1854 г. (развод 1861) за ландграф Алексис фон Хесен-Филипстал-Бархфелд (* 13 септември 1828; † 16 август 1905), син на ландграф Карл фон Хесен-Филипстал-Бархфелд (1784 – 1854)
- Мария Анна Фридерика (* 17 май 1836, Берлин; † 12 юни 1918, Франкфурт), омъжена в Шарлотенбург на 26 май 1853 г. за ландграф Фридрих Вилхелм фон Хесен-Касел (* 26 ноември 1820; † 14 октомври 1884), син на ландграф Вилхелм фон Хесен-Касел (1787 – 1867)
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Wilhelm Moritz Freiherr von Bissing: Sein Ideal war der absolut regierte Staat. Prinz Carl von Preußen und der Berliner Hof. In: Der Bär von Berlin (Jahrbuch des Verein für die Geschichte Berlins|Vereins für die Geschichte Berlins), Band 25, Berlin 1976
- Klaus-Werner Haupt: Prinz Carl von Preußen und der Traum von Italien. In: OKZIDENT & ORIENT. Die Faszination des Orients im langen 19. Jahrhundert. Weimarer Verlagsgesellschaft / Imprint des Verlagshauses Römerweg Wiesbaden 2015, S. 103 – 115. ISBN 978-3-7374-0220-0
- Malve Gräfin Rothkirch: Prinz Carl von Preußen. Kenner und Beschützer des Schönen. 1801 – 1883. Biblio-Verlag, Osnabrück 1981
- Kurt von Priesdorff: Soldatisches Führertum. Band 4, Hanseatische Verlagsanstalt Hamburg, o. O. [Hamburg], o. J. [1937], DNB 367632799, S. 468 – 471, Nr. 1395
- Gustav von Glasenapp: Militärische Biographien des Offizier-Corps der Preussischen Armee. Berlin 1868, S. 8
- ~L'Allemagne dynastique, Huberty, Giraud, Magdelaine, vol V page 219
- ~The Royal House of Stuart, London, 1969, 1971, 1976, Addington, A. C., page 296
- C. Arnold McNaughton, The Book of Kings: A Royal Genealogy, in 3 volumes (London, U.K.: Garnstone Press, 1973), volume 1, page 49
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Wettin 5, genealogy.euweb.cz
- ↑ Hohenzollern 6, genealogy.euweb.cz
- ↑ Friedrich Karl Alexander Prinz von Preußen, thepeerage.com
- ↑ Prinz Friedrich Karl! Alexander v.Preussen, ww-person.com
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Karl Prinz von Preussen, Genealogics ~ Leo van de Pas continued by Ian Fettes
- Royal House of Prussia, angelfire.com