Направо към съдържанието

Карл Теодор Ото фон Залм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Карл Теодор Ото фон Залм
3. княз на Залм
Роден
Починал
10 ноември 1710 г. (65 г.)
Герб
Семейство
РодДом Салм
БащаЛеополд Филип Карл фон Залм
СъпругаЛуиза Мария фон дер Пфалц (20 март 1671)
ДецаЛудвиг Ото фон Залм
Карл Теодор Ото фон Залм в Общомедия

Карл Теодор Ото фон Залм (на немски: Karl Theodor Otto Fürst zu Salm; * 7 юли или 27 юли 1645, Анхолт; † 10 ноември 1710, Аахен) е вилдграф на Даун и Кирбург, Рейнграф на Щайн и 3. княз на Залм (1663 – 1710). Той е императорски фелдмаршал, главен австрийски дворцов-майстер, възпитател и влиятелен първи таен съветник на Йозеф I. Неговото положение понякога е равно на премиер-министър. Привърженик е на имперската политика, губи в конфликт с австрийската дворцова партия на Евгений Савойски и други.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Той е най-големият син на княз Леополд Филип Карл фон Залм-Даун († 1663), вилд- и Рейнграф на Даун, и съпругата му графиня Мария Анна фон Бронкхорст-Батенбург († 1661, Ремиремон), наследничка на Анхолт, племенница на фелдмаршал Йохан Якоб фон Бронкхорст-Батенбург, дъщеря на граф Дирк/Дитрих IV фон Бронкхорст-Батенбург (1578 – 1649), фрайхер фон Батенбург-Анхолт, и Мария Анна фон Имерсел († 1624).[1] Брат му принц Гастон Филип фон Залм († 1668), умира в дуел в Нанси на 21 години. Сестра му Доротея Мария фон Залм († 1702) е абатиса на Ремиремон.

Замък Анхолт

След смъртта на баща му Карл Теодор Ото фон Залм няколко години е под опекунството на херцога на Лотарингия. От рано е определен за военна кариера и следва ок. 1663 г. във „Военната академия“ в Париж. Той участва в битки през 1673, 1674 г. на испанска служба в Испанска Нидерландия против французите.

Около 1682 г. той е на служба като фелдмаршал-лейтенант в императорската войска. През 1683 г. участва в освобождението на Виена от турците и става след това генерал на кавалерията. Следващата година участва в похода против османците в Унгария и побеждава при обсадата на Офен/Пеща през 1684 г.

Когато е в именията си Карл Теодор Ото фон Залм резидира най-вече в замък Анхолт и го престроява на бароков дворец, също променя градините му.[2] С измирането на рейнграфската линия цу Кирбург той получава също графството Кирбург.

През 1685 г. Леополд I го прави таен съветник. Той е главен дворцов майстер и възпитател на наследника на трона Йозеф. През 1687 г. е номиниран на фелдмаршал и през 1692 г. е императорски конференция-съветник. Съпругата на ерцхерцог Йозеф, Вилхелмина Амалия фон Брауншвайг-Люнебург, е племенница на съпругата му. Затова той става с още по-тесни отношения с Йозеф, който го кара да е по-активен в политиката.[3]

След възкачването на трона на Йозеф I през 1705 г., Карл Теодор Ото остава негов главен дворцов-майстер и таен съветник. Така той е на върха на двора и упражнява голямо влияние, сравняван е с премиер-министър.[4]

През 1709 г. Карл Теодор Ото, заради конфликт с дворцовата партия и поради здравословни проблеми, се оттегля и живее най-вече в Анхолт. Той е рицар на Ордена на Златното руно.

Карл Теодор Ото фон Залм умира на 10 ноември 1710 г. в градската си къща в Аахен на 65 години.

Фамилия

[редактиране | редактиране на кода]

Първи брак: през 1665 г. с графиня Годофреда Мария Анн Хуйн фон Гелен (* 25 февруари 1646; † 29 септември 1667), наследничка на Графство Вахтендонк, дъщеря на граф Волфганг Хуйн фон Гелен и Мария Хуйн фон Амстенраедт. Съпругата му Годофреда Мария Анн умира на 21 години при раждането на дъщеря им:

Втори брак: на 10 март 1671 г. с пфалцграфиня Луиза Мария фон Пфалц-Зимерн (* 23 юли 1646, Париж; † 11 март 1679, Аахен), дъщеря на пфалцграф Едуард фон Пфалц-Зимерн (1625 – 1663) и Анна Гонзага (1616 – 1684). Тя донася в брака наследствени изгледи за богати собствености в Шампан. Те имат децата:[5][6]

  • Луиза (* 23 февруари 1672; † 1707), монахиня в Нанси
  • дете (*/† 6 септември 1673)
  • Лудвиг Ото фон Залм (* 24 октомври 1674, Аахен; † 23 ноември 1738, Анхолт), вилд- и Рейнграф, 5. княз на Залм, женен на 20 юли 1700 г. в Анхолт за принцеса Албертина Йохана фон Насау-Хадамар (* 6 юли 1679, Хадамар; † 24 април 1716, Анхолт)
  • дете (*/† 16 юли 1675)
  • Луиза Аполония (* 21 януари 1677; † 22 май 1678)
  • Елеонора Кристина Елизабет (* 14 март 1678; † 23 март 1737, Брюксел), омъжена на 17 август 1713 г. за 1. херцог Конрад Алберт д'Урсел-Хобокен (* 10 февруари 1663/1665; † 3 май 1738, Намюр)

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Constantin von Wurzbach: Salm-Kyrburg, Karl Theodor Otto. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 28. Theil. Kaiserlich-königliche Hof-und Staatsdruckerei, Wien 1874, S. 135.
  • Max Braubach: Ein rheinischer Fürst als Gegenspieler des Prinzen Eugen am Wiener Hof. In: Max Braubach: Diplomatie und geistiges Leben im 17. und 18. Jahrhundert. Gesammelte Abhandlungen (= Bonner historische Forschungen. 33, ZDB-ID 500545 – 0). Röhrscheid, Bonn 1969 S. 321 – 336.
  • Emanuel Prinz zu Salm-Salm: Die Entstehung des fürstlich Salm-Salm’schen Fideikommisses unter besonderer Berücksichtigung der vor den höchsten Reichsgerichten geführten Prozesse bis zum Pariser Brüdervergleich vom 5. Juli 1771 (= Ius vivens. Abt. B: Rechtsgeschichtliche Abhandlungen. 3). Lit, Münster 1996, ISBN 3-8258-2605-8, S. 31 f., (Zugleich: Münster, Universität, Dissertation, 1995).
  • Constantin von Wurzbach: Salm, die Altgrafen und Fürsten, Genealogie. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 28. Theil. Kaiserlich-königliche Hof-und Staatsdruckerei, Wien 1874, S. 126 – 128
  • Duco van Krugten: Salm. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 22, Duncker & Humblot, Berlin 2005, ISBN 3-428-11203-2, S. 381 – 383
  • Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. IV, Tafel 98.
  • Leo van de Pas: Genealogics.org.
  • Europäische Stammtafeln, Band III, Frank Baron Freytag von Loringhoven, 1976, Isenburg, W. K. Prinz von. page 138
  • ~Genealogisches Handbuch des Adels, Fürstliche Häuser. 1955

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Salm 4, genealogy.euweb.cz
  2. ↑ Parkanlagen der Wasserburg Anholt, web.archive.org
  3. ↑ Hans Schmidt: Josef I. In: Anton Schindling, Walter Ziegler: Die Kaiser der Neuzeit. 1519 – 1918. Heiliges Römisches Reich, Österreich, Deutschland. Beck, München 1990, ISBN 3-406-34395-3, S. 186 – 199, hier S. 189.
  4. ↑ Harm Klueting: Das Reich und Österreich 1648 – 1740 (= Historia profana et ecclesiastica. 1). Lit, Münster u. a. 1999, ISBN 3-8258-4280-0, S. 105.
  5. ↑ Carl Theodor Otto Fürst v.Salm, ww-person.com
  6. ↑ Karl Theodor Otto, 4th Prince of Salm, Wild-& Rheingraf zu Dhaun, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Карл_Теодор_Ото_фон_Залм&oldid=11636134“.