Направо към съдържанието

Киркор Папазян

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Киркор Папазян
български поет и журналист
Роден
Киркор Ховсеп Папазян
Починал
март 1993 г. (56 г.)

Учил вСофийски университет
Литература
Жанровепоезия

Киркор Ховсеп Папазян (на арменски: Կիրկոր Փափազյան) е български поет и журналист от арменски произход.[1][2]

Роден е през август 1936 г. в Пловдив, в семейството на потомствен бижутер и домакиня. По майчина линия е внук на адвоката и офицер подполковник Гарабед Вартазармиян и племенник на първия български комендант на град Дойран полковник Бохос Бохосян. Учи в арменс­кото училище и гимназия в Пловдив. Завършва българска филология в Софийския университет. След това за кратко работи като учител. Занимава се с редакторска и журналистическа дейност. Работи в издателство „Христо Г. Данов“, във вестник „Хасковска Три­буна“ и като редактор в Радио Пловдив. Автор е на радиопредаванията „Алманах Марица“ и „Шушу-мушу, между нас да си остане“. Умира през март 1993 г. след продължител­но боледуване от левкемия.[1]

Негови поетични книги са: „Отговор“ (1968), „Сега“ (1985), както и „Там“ (1994) и „Голи и непогалени“ (1997), които излизат посмъртно.[1][2]

  1. а б в Киркор Папазян // literaturensviat.com. Посетен на 6 януари 2019 г.
  2. а б Райчевски, Георги. Пловдивска енциклопедия. Пловдив, Издателска къща „Жанет 45“, 2009. ISBN 978-954-491-553-7. с. 279.