Направо към съдържанието

Константин Бадигин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Константин Бадигин
руски изследовател и писател
Бадигин в кабината на ледоразбивача „Георгий Седов“
Роден
Починал
17 март 1984 г. (73 г.)
ПогребанГробище Кунцево, Русия

Националност Русия
НаградиОрден „Ленин“
Герой на Съветския съюз
Червено знаме на труда (СССР)
Константин Бадигин в Общомедия

Константин Сергеевич Бадигин e руски военноморски офицер, пътешественик-изследовател, писател, герой на Съветския съюз (1940).

Произход и младежки години

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 29 ноември 1910 година в Пенза, Русия. Баща му е агроном, а майка му – лекар. През 1928, на 18-годишна възраст, става матрос на парахода „Индигирка“ в Далечния изток и по време на плаванията се готви за изпитите за втори курс на Морския техникум във Владивосток. През 1932 завършва първи по успех във випуска с диплома за капитан. През 1933 се премества в Архангелск и става капитан на кораб-лесовоз, а през 1935 – 1936 е трети помощник-капитан на ледоразбивача „Красин“ и плава по Северния ледовит океан.

Експедиция на „Георгий Седов“ (1937 – 1940)

[редактиране | редактиране на кода]

През 1937 е назначен за втори помощник-капитан на ледоразбивача „Садко“, който заедно с другите два ледоразбивача „Георгий Седов“ и „Малигин“, на 23 октомври 1937 в море Лаптеви, на 75°21′ с. ш. 132°15′ и. д. / 75.35° с. ш. 132.25° и. д., са сковани от ледовете и започват дрейф на север и североизток.

На 18 март 1938 Бадигин е прехвърлен на ледоразбивача „Георгий Седов“ и назначен за негов капитан с екипаж от 14 души. През април 1938 със самолети са свалени от корабите 184 души. В края на август същата година към хванатите в плен кораби успява да достигне ледоразбивачът „Ермак“, който успява да изведе от ледовете „Садко“ и „Малигин“, а „Георгий Седов“ със своите 15 души екипаж и с повредено рулево устройство остава сред ледовете.

По време на принудителния дрейф, на 29 август 1939 достига 86°39′30″ с. ш. 47°55′00″ и. д. / 86.658333° с. ш. 47.916667° и. д.. На 86°24′ с. ш. 38°35′ и. д. / 86.4° с. ш. 38.583333° и. д. Бадигин и хидрографа на експедицията Виктор Харлампиевич Буйницки откриват най-дълбоката част на Северния ледовит океан (-4975 м). На 13 януари 1940, на 80°30′ с. ш. 1°50′ и. д. / 80.5° с. ш. 1.833333° и. д., в Гренландско море, след като изминава 6100 км за 812 денонощия дрейф, корабът е освободен от ледения плен от ледоразбивача „Йосиф Сталин“ и в края на януари се завръща в Мурманск.

Следващи години (1940 – 1984)

[редактиране | редактиране на кода]
К. С. Бадигин (вляво, горе), на заден план ледоразбивача „Георгий Седов“

След завръщането им на 3 февруари 1940 на Бадигин и 14-те члена екипаж е присъдена най-голямата съветска награда герой на Съветския съюз и получава няколкомесечен отпуск, за да работи над книгата си „На корабле „Георгий Седов“ через Ледовитый океан“ (2 изд., 1940) След това е назначен за началник на щурманско-навигационната служба на Морското управление на „ГЛАВСЕВМОРПУТИ“

От 1941 до 1946, по време на Великата Отечествена война е на действителна военна служба, като от 1941 до 1943 е командир на ескадра ледоразбивачи към Беломорската флотилия, началник-щаб на архангелския щаб за морски операции и първи заместник началник на Управлението за Беломорски ледови операции. От 1943 до 1945 е капитан на кораба „Клара Цеткин“ в Тихия океан, като превозва товари от САЩ до Владивосток. През 1946 се пенсионира от флота със звание капитан 3-ти ранг.

След войната завършва Московския педагогически институт, а след това е аспирант към Московския държавен университет. През 1953 защитава дисертация за руските географски открития в Арктика: „По студеным морям“ (Очерки по истории ледовых плаваний русских поморов), М.р 1956, и става кандидат на географските науки.

През 1960 му е поръчано да създаде в Калининград местно отделение на Съюза на писателите, задача, с която се справя отлично. От 1973 е председател на комисията по морска художествена литература към Съюза на писателите на СССР. Пише и издава няколко книги с художествено съдържание, главно на полярна тематика – „Разгадка тайни Земли Андреева“ (1953), „Три зимовки во льдах Арктики“ (1960), „На морских дорогах“ (мемуары, 1978) и др.

Умира на 17 март 1984 година в Москва на 73-годишна възраст.

  • Бадигин, Константин Сергеевич, Герои страны
  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86 г. Т. 5 Новейшие географические открытия и исследования (1917 – 1985), М., 1986, стр. 53 – 54.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Бадигин, Константин Сергеевич“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​