Константин Диоген (син на Роман IV Диоген)
| Константин Диоген | |
| византийски военачалник | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1073 г.
Антиохия |
| Семейство | |
| Баща | Роман IV Диоген |
| Братя/сестри | Никифор Диоген Лъв Диоген |
| Съпруга | Теодора Комнина |
| Деца | Анна Диогениса |
| Други роднини | Йоан Комнин (тъст) Анна Даласина Мануил Комнин (шурей) Исак Комнин (шурей) Алексий I Комнин (шурей) Евдокия Комнина (сестра на съпруга или съпругата) Мария Комнина (сестра на съпруга или съпругата) Михаил VII (нероден брат) Андроник Дука (нероден брат) Константий Дука (нероден брат) Анна Дукина (неродна сестра) Теодора Дукина (неродна сестра) Зоя Дукина (неродна сестра) Урош I (зет) |
Константин Диоген е син на византийския император Роман IV Диоген и Анна Алусиан, дъщеря на Алусиан.[1][2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
През 1068 г. се жени за Теодора Комнина, сестра на император Алексий I Комнин.[1] В своята хроника Никифор Вриений съобщава, че бракът между Константин и Теодора Комнина е сключен малко след смъртта на баща ѝ, и то вече след като властта била в ръцете на Роман IV Диоген.[3] В този контекст Вриений определя Константин Диоген като човек – благороден и храбър, но с характер, който впоследствие се оказва не съвсем похвален.[3][4]
Тяхната дъщеря Анна Диогениса е омъжена за Урош I.[5]
Според сведенията, оставени от Никифор Вриений, Константин Диоген загива в битка за Антиохия през 1073 г.[6] В Алексиада обаче Анна Комнина разказва за Константин Диоген, наричайки го Лъв Диоген, което всъщност е името на един от братятата му. Aнна Комнина също нарича неговата вдовица Теодора, сестрата на Алексий I. Общоприето е мнението, че Анна е допуснала грешка и е объркала името на Константин с това на брат му Лъв Диоген.[7] Това се потвърждва от разказа ѝ, в който първоначално се споменава, че Лъв Диоген е убит от стрела при Антиохия, а по-нататък той и брат му Никифор се споменават като двамата синове, които император Роман IV Диоген оставил след смъртта си, и за които грижи поел баща ѝ Алексий I, след като заел престола през 1081 г.[7]
Двадесетина години след смъртта на Константин Диоген, когато на престола на империята вече е Алексий I Комнин, в източните части на страната се появява мъж, който се представя за убития при Антиохия син на император Роман IV Диоген. Самозванецът бил заловен и заточен в Херсон, откъдето избягал и в съюз с куманите нахлул в териториите на империята, но по-късно е заловен отново и ослепен.[8]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Вриений, Никифор. Исторические записки (976 – 1087). Москва, Посев, 1997. ISBN 978-5-94460-027-1. Посетен на 7 октомври 2018. (на руски) Достъп през:Восточная Литература, www.vostlit.info
- Златарски, Васил. История на българската държава през средните векове. Т. II. България под византийско владичество (1018 – 1187). София, Наука и изкуство, 1972. с. 127.
- Finlay, George. History of the Byzantine and Greek Empires from 716 to 1453. William Blackwood and Sons, 1854. с. 55, 74.
- Kazhdan, Alexander. Rus'-Byzantine Princely Marriages in the Eleventh and Twelfth Centuries // Harvard Ukrainian Studies (12/13). Harvard Ukrainian Research Institute, 1988.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Златарски 1972, с. 127.
- ↑ Finlay 1854, с. 74.
- ↑ а б Вриений 1997, кн I, 6
- ↑ Kazhdan 1988, с. 420
- ↑ Garland, Anna Dalassena
- ↑ Вриений 1997, кн. II, 29
- ↑ а б Kazhdan 1988, с. 420 – 421
- ↑ Kazhdan 1988, с. 420 – 421