Костадин Кирлиев
| Костадин Кирлиев | |
| български революционер | |
| Роден |
1882 г.
|
|---|---|
| Учил в | Солунска българска католическа гимназия |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Димитър Кирлиев |
Костадин (Константин, Дино) Наков Кирлиев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в 1882 или 1883 година в българския южномакедонски град Кукуш, тогава в Османската империя, днес Килкис, Гърция, в семейството на Нако и Мария Кирлиеви. Негови по-големи братя са Димитър (Мицо) Кирлиев и Илия Кирлиев, сестра е Слава Кирлиева, учителка.[1]
Завършва френското католическо училище в Солун. Влиза във ВМОРО.[2][3]
Участва в сборната кукушка чета на Кръстю Асенов.[4] През 1904 година на Арджанския конгрес е избран за член на околийския революционен комитет в Кукуш.[2][3] През 1907 година е арестуван заедно с други революционери, но е освободен поради липса на доказателства.[5] След създаването на Народната федеративна партия нейна организация се образува и в Кукуш и той се включва в нея заедно с Туше Делииванов, Христо Янков, Христо Влахов и другите активисти на Вътрешната организация.[6]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ДАА, фонд 246К, опис 9, а.е. 498, л. 130 гръб, 131 и 132 гръб. В екзархийската книга от края на 1906 или началото на 1907 година е отбелязана възрастта му – 24-годишен.
- ↑ а б Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 76.
- ↑ а б Гошев, Петър. Революционното движение в град Кукуш от 1903 до 1913 година // Македонски преглед 30. София, Македонски научен институт, 2001. с. 112.
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 207.
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 222.
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 233.
