Направо към съдържанието

Костурска еврейска община

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кетуба - еврейски брачен договор, от Костур, 1881 г.

Еврейската общност в Костур, Македония, процъфтява няколко века - съществува от VI век, а е унищожена с избиването на повечето ѝ членове в концентрационния лагер Аушвиц от германските окупационни власти по време на Втората световна война през 1944 година.[1][2][3][4]

История

[редактиране | редактиране на кода]
Паметник на костурския холокост в гробището Кирият Шаул, Израел

Заселването на първите еврейски семейства в град Костур според писмените сведения става в VI век по времето на император Юстиниан I. Така се създава общността на евреите романиоти, които говорят йеванически - еврейски диалект на гръцкия език. След пристигането евреите сефаради от Испания и Португалия по време на османското владичество в XVII век, някои от тях се установява в Костур. Сефарадите повлияват в значителна степен начина на живот на градски евреи, тъй като имат добра икономическа ситуация и добро образование. Те налагат употребата на ладински език в общността и създават свои собствени места за поклонение и засилват търговската дейност на членовете на общността.[5][6] Въпреки увеличеното присъствие на сефаради обаче, в Костур преобладават романиотите.[7]

Еврейските търговците от Костур често пътуват до близките големи градове като Битоля, Охрид и Корча, за да продаде стоката си, а всеки петък се връщат в Костур, за да продават на местния пазар. Отношенията в града между евреи, християни и мюсюлмани са хармонични в продължение на векове.[8] В ранните години на османското владичество костурските евреи изнасят осолена риба от Костурското езеро и вино.[9] В късните години на османската власт евреите в Костур се занимават предимно с търговия, докато християнските жители на града - с обработката на кожи и търговията с кожени изделия.[10]

Пътешественикът Евлия Челеби, който минава през Костур в XVII век, казва, че в града преобладават християните, като има 16 християнски махали, три мюсюлмански и една еврейска.[11]

Видни представители на костурската еврейска общност са равинът и поет Товия бен Елиезер от XI век,[2] и литургистът Менахем бен Елия от втората половина на XV век.[12]

По време на окупацията на Гърция през Втората световна война в 1941 година, регионът на Костур попада в италианската окупационна зона. Евреите не се сблъскват с преследванията, претърпени от еврейските общности в районите на Гърция под германска окупация.[13] Те продължават да са процъфтяваща общност, представляваща около 10% от жителите на града - приблизително 900 души.[14]

След капитулацията на Италия през септември 1943 г., регионът е окупиран от германски войски. На 24 март 1944 година еврейските жители на града са събрани от хитлеристките войски в махалата Свети Атанасий и са откарани в Солун, а оттам в концентрационния лагер Аушвиц на 10 – 11 април 1944 година.[15] На 7 октомври 1944 година в Аушвиц, където са и другите гръцки евреи, избухва неуспешен бунт.[16] От костурските евреи оцеляват в Холокоста едва 35 души – 96% от еврейската общност е унищожена.[15]

Еврейската общност в Костур не се възстановява, тъй като много малко от членовете ѝ се връщат. В средата на XX век е унищожена и синагогата. В 2000 година на мястото на сборния пункт, на който на 24 март 1944 година са събрани за депортация костурските евреи, е издигнат паметник.[8]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Παπαστρατής, Θρασύβουλος Ορ. Στάχτες και δάκρυα στη λίμνη... Η ιστορία των Εβραίων της Καστοριάς. Αθήνα, Κεντρικό Ισραηλιτικό Συμβούλιο Ελλάδος, 2010. ISBN 978-960-99200-0-1.
  2. ↑ а б Η εβραϊκή κοινότητα (μέρος 1ο): Εγκατάσταση και προσαρμογή // Ιστορικά Καστοριάς. Посетен на 20 април 2016.
  3. ↑ Η εβραϊκή κοινότητα (μέρος 2ο): Το τέλος // Ιστορικά Καστοριάς. Посетен на 20 април 2016.
  4. ↑ Molho, Michael. Histoire des israélites de Castoria. Thessaloniki, 1938. с. 12.
  5. ↑ Φρεζής, Ραφαήλ. Ο εβραϊκός τύπος στην Ελλάδα. Βόλος, Εβραϊκή κοινότητα Βόλου, 1999. ISBN 9605150166. σ. 54. Посетен на 20 април 2016.
  6. ↑ Μάρκος Γκιόλιας. Ο Κοσμάς ο Αιτωλός και η εποχή του. Αθήνα, Τυμφρηστός, 1972. σ. 230. Посетен на 20 април 2016.
  7. ↑ Σταυρουλάκης, Νίκος. Η εβραϊκή παρουσία στην Ελλάδα. Οι εβραϊκές κοινότητες (Ένθετο, δες χάρτη) // Καθημερινή. 3 Μαρτίου 1996. σ. 6.
  8. ↑ а б Χρονικά. Το συμβούλιο, 23-25 // 2007.
  9. ↑ Ιστορία του Ελληνικού Έθνους:Ο ελληνισμός υπό ξένη κυριαρχία. Τουρκοκρατία. Λατινοκρατία (1453-1669, 1669-1821). Αθήνα, Εκδοτική Αθηνών, 1974. σ. 160.
  10. ↑ Λαογραφία, 242 // Ελληνική Λαογραφική Εταιρεία, 1953.
  11. ↑ Δημητριάδης, Βασίλης. Η κεντρική και η δυτική Μακεδονία κατά τον Εβλιγιά Τσελεμπή. Θεσσαλονίκη, Μακεδονική Βιβλιοθήκη. Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1973. σ. 41.
  12. ↑ Gottheil, Richard, M. Seligsohn. Jewish Encyclopedia. 1906. Посетен на 20 април 2016.
  13. ↑ Χρονικά. Το συμβούλιο, 47 // 2007.
  14. ↑ Χατζηϊωσήφ, Χρήστος Χ. Ιστορία της Ελλάδας του 20ού αιώνα: Δεύτερος Παγκόσμιος Πόλεμος και Εμφύλιος. Βιβλιόραμα, 1999. ISBN 9608087007. σ. 97.
  15. ↑ а б Φρεζής, Ραφαήλ. Ο εβραϊκός τύπος στην Ελλάδα. Βόλος, Εβραϊκή κοινότητα Βόλου, 1999. ISBN 9605150166. σ. 57. Посетен на 20 април 2016.
  16. ↑ Νατζαρή, Μαρσέλ. Ελένη Ελεγμίτου (1991). Χρονικό 1941-1945. Ίδρυμα ETS ACHAIM, 1991.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Костурска_еврейска_община&oldid=12386604“.