Лазар Донков
| Лазар Донков | |
| български етнограф и художник | |
| Роден |
20 септември 1908 г.
|
|---|---|
| Починал | 1976 г.
Габрово, Народна република България |
| Националност |  България |
| Научна дейност | |
| Област | етнография |
| Семейство | |
| Деца | Иван Донков Христо Донков |
| Лазар Донков в Общомедия | |
Лазар Иванов Донков е български етнограф и художник, създател и пръв директор на архитектурно-етнографски комплекс „Етър“ край Габрово. Баща е на известния в страната и в чужбина художник Иван Донков и на баскетболиста Христо Донков.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в Габрово на 20 септември 1908 г. Неговата майка Рада Голосманова е от стария габровски род Тухладжиеви, а баща му Иван Лазаров Донков (1867-1946) е основател на първата патронна фабрика в България.
Лазар Донков завършва Априловската гимназия в Габрово през 1927 г. Той е самоук художник, който през 1950-те години обикаля габровските села и прави стотици скици и рисунки на възрожденски къщи, занаятчийски работилници и технически съоръжения.
По негово предложение и проект в габровския квартал Етъра е изграден архитектурно-етнографски комплекс „Етър“. На 22 април 1963 г. е направена първата копка на комплекса, а е тържествено открит на 7 септември 1964 г. Неговото творение е единственият по рода си етнографски музей на открито на Балканския полуостров с действащи работилници, в които се съхраняват и представят традиционни балканджийски занаяти, включително с механизми, задвижвани от водна струя. През периода 1963-1976 г.
Лазар Донков е методически ръководител и директор на комплекса. Публикува редица статии и издава „Кратки бележки по изграждането на етнографския парк-музей“ (1971). Умира в Габрово през 1976 г.
Отличия[редактиране | редактиране на кода]
- Заслужил деятел на културата – 1971 г.
- Димитровска награда – 1974 г.
Памет[редактиране | редактиране на кода]
За него журналистът Цоньо Стойков пише:
| „ | Най-милата среща, която съм имал като журналист е когато бях на гости на бай Лазар Донков. Той ме прие с уважение, като човек, с когото може да споделиш своите си тревоги и своите планове. Даде ми една книжка, която беше написал за създаването на „Етъра“. В нея беше описал своите битки, как са се борили срещу него и все пак е успял да убеди когото трябва, за да го има и днес музея на открито. Ако трябва с една дума да определя Лазар Донков, тя е Творец Голям. | “ |
Цоньо Стойков | ||
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Енциклопедия България, т. 2, С., 1981, с. 412
- Тихова Н., „Днес Лазар Донков би станал на 100 г.“, в. „100 вести“, 20.09.2008, с. 1
- Кадиева Янка, „И първата фабрика за патрони е била в Габрово“, в. „Реликви“, бр.5, 10.10.1997, с. 8
- Кадиева Янка, „Като сюжет за филм или за родата на Иван Лазаров Донков“, в. „Реликви“, бр. 5, 10.10.2009, с. 8
- Бурмова С., „Отговорността е желязо, което никой не иска да хване“ (интервю с Ц. Стойков), в. „100 вести“, 14.06.2009, с. 5
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|
