Леонхард Франк

Леонхард Франк
Leonhard Frank
	Леонхард Франк Leonhard Frank
	Леонхард Франк през 1929 г.
Роден	4 септември 1882 г. Вюрцбург, Германия
Починал	18 август 1961 г. (78 г.) Мюнхен, Германия
Професия	писател
Националност	Германия
Жанр	роман, разказ, пиеса
Награди	„Награда Теодор Фонтане“ (1914); „Награда Клайст“ (1918)
Уебсайт	Страница в IMDb
	Леонхард Франк в Общомедия

Леонхард Франк (на немски: Leonhard Frank) е германски писател, автор на романи, разкази и пиеси.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Леонхард Франк е роден през 1882 г. във Вюрцбург. Изучава живопис и графика в Мюнхен. Получава признание с първия си роман „Разбойническа банда“ („Die Räuberbande“) (1914), за който още с излизането му получава литературната награда „Теодор Фонтане“.

По време на Първата световна война Франк живее от 1915 до 1918 г. в Швейцария, където пише поредица от пацифистки разкази, публикувани през 1917 г. под заглавието „Човекът е добър“ („Der Mensch ist gut“).

След войната се завръща в Германия и живее като писател на свободна практика. През 1928 г. е избран за член на Пруската академия на изкуствата в Берлин. Когато през 1933 г. на власт идват националсоциалистите, книгите му са публично изгорени, а той е изключен от Пруската академия. Франк трябва да емигрира за втори път. Отива отново в Швейцария, после в Лондон и Париж, накрая през 1940 г. с фалшив чешки паспорт бяга при авантюристични условия в САЩ. (Още през 1934 г. му е отнето германското гражданство.^[1]) През 1950 г. се завръща в Мюнхен. Там умира през 1961 г.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Най-значимите ранни новелистични творби на Леонхард Франк са „В последния вагон“ („Im letzten Wagen“) (1925) и „Карл и Ана“ („Karl und Anna“) (1926), като последната драматизира през 1929 г.

В Западна Германия писателят има затруднения като социалист. Едва през 1952 г. излиза автобиографичният му роман „Отляво, дето е сърцето“ („Links, wo das Herz ist“).

Романите и пиесите на Леонхард Франк са известни със сензационния си характер. Прозата му е компактна и строга. Този стил писателят използва ефективно, за да разработва любимата си тема – щетите, нанесени от буржоазното общество върху индивидуалния дух.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Романи[редактиране | редактиране на кода]

Die Räuberbande, 1914
Der Bürger, 1924
Das Ochsenfurter Männerquartett, 1927
Bruder und Schwester, 1929
Von drei Millionen drei, 1932
Traumgefährten, 1936
Mathilde, 1948
Die Jünger Jesu, 1947
Links, wo das Herz ist (autobiographischer Roman), 1952

Отляво, дето е сърцето, изд.: Народна култура, София (1961), прев. Стефан Станчев

Новели[редактиране | редактиране на кода]

Die Ursache, 1915
Der Mensch ist gut, 1917
Der Vater, 1918
Die Mutter, 1919
An der Landstraße, 1925
Die Schicksalsbrücke, 1925:
- Der Beamte
- Zwei Mütter
Im letzten Wagen, 1925, 1926
Karl und Anna, 1926
Der Streber u. a. Erzählungen, 1928
Die Entgleisten, 1929
Deutsche Novelle, 1954
Das Portrait, 1954
Berliner Liebesgeschichte, 1955
Michaels Rückkehr, 1957
Kurzgeschichten, 1961

Пиеси[редактиране | редактиране на кода]

Die Ursache, 1929
Karl und Anna, 1929
Hufnägel, 1930
Der Außenseiter, 1937
Maria, 1939
Die Kurve 1955
Die Hutdynastie, 1955
Baccarat, 1957
Ruth, 1960

Разкази[редактиране | редактиране на кода]

Der Hut
Jahrmarkt
Atmen
Das Porträt
Fünf Pfennige
Emil Müller
Der Heiratsvermittler
Berliner Liebesgeschichte
New Yorker Liebesgeschichte, 1946

Награди и отличия (подбор)[редактиране | редактиране на кода]

1914: „Награда Теодор Фонтане“ für Die Räuberbande
1918: „Награда Клайст“ für Der Mensch ist gut (erst 1920 überreicht)
1928: Wahl zum Mitglied der Sektion Dichtkunst der Preußischen Akademie der Künste
1950: Wahl zum Mitglied der Deutschen Akademie für Sprache und Dichtung
1952: Silberne Stadtplakette der Stadt Würzburg
1953: „Нюрнбергска награда“
1955: „Национална награда на ГДР“ I. Klasse für Kunst und Literatur
1957: „Федерален орден за заслуги“
1957: Ehrendoktorwürde der Ost-Berliner Humboldt-Universität
1960: Tolstoi-Medaille

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ Michael Hepp (Hrsg.), Die Ausbürgerung deutscher Staatsangehöriger 1933–45 nach den im Reichsanzeiger veröffentlichten Listen, Band 1, De Gruyter Saur, München / New York / London / Paris, 1985

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

В Общомедия има медийни файлове относно Леонхард Франк
((de)) Леонхард Франк в проекта Gutenberg
((de)) Биографични данни за Леонхард Франк в Каталога на Немската национална библиотека
((de)) Литература от и за Леонхард Франк в Каталога на Немската национална библиотека
((de)) Литература от и за Леонхард Франк в Немската дигитална библиотека^{[неработеща препратка]}
((de)) Леонхард Франк в Literaturportal Bayern
((de)) Леонхард Франк в библиотеката на FU-Berlin
((de)) Леонхард Франк в WHO'S WHO
((de)) Леонхард Франк в Die LYRIKwelt
((de)) Леонхард Франк в Personensuche
((en)) Леонхард Франк в Internet Movie Database

[1] Michael Hepp (Hrsg.), Die Ausbürgerung deutscher Staatsangehöriger 1933–45 nach den im Reichsanzeiger veröffentlichten Listen, Band 1, De Gruyter Saur, München / New York / London / Paris, 1985

[1]