Лов на елен (мозайка)
| „Лов на елен“ | |
 Общ изглед | |
| Автор | Гносис |
|---|---|
| Изграждане | около 300 г. пр. Хр. |
| Вид | мозайка |
| Материал | камък в цимент |
| Местоположение | Пелски археологически музей, Пела |
| „Лов на елен“ в Общомедия | |
„Лов на елен“ (на гръцки: Κυνήγι ελαφιού) е мозайка, датирана около 300 година пр. Хр., от пода на богаташка къща – т.нар. „Къща на Отвличането на Елена“ – в античния македонски град Пела, Северна Гърция. Това е първата запазена подписана мозайка от Древна Гърция.[1] Днес тя се намира в Пелския археологически музей.
Композиция
[редактиране | редактиране на кода]Емблемата на мозайката е рамкирана от детайлен флорален мотив, който от своя страна е рамкиран от стилизирани вълни. Мозайката е направена от морски и речни камъчета, поставени в цимент.[2] Какъвто обикновено е случаят с античните мозайки, тя отразява живописен стил. Светлите фигури на тъмен фон може би отразяват червенофигурна рисунка. В мозайката са използвани и светлосенки, познати в Древна Гърция като скиаграфия (σκιαγραφία), в изобразяването на мускулатурата и наметките на фигурите.[3] Това, заедно с фигурите, които се припокриват, за да създадат дълбочина, прави образа триизмерен.
Фигурата отдясно вероятно изобразява Александър III Македонски, като се има предвид датировката на мозайката и изображението на косата му. Фигурата отляво държи двойна брадва, вероятно намекваща за Хефест, което може да означава, че е изображение на Хефестион.[4] Изобразеното куче вероятно е Перитас, любимото куче на Александър, което го придружава.[5]
Автор
[редактиране | редактиране на кода]Мозайката е подписана в горния десен ъгъл с „Гносис еписен“ (ΓΝΩΣΙΣ ΕΠΟΗΣΕΝ), което е първият запазен подпис върху мозайка от мозайкаджия.[1] Съществува дебат дали подписът е на художника, автор на по-ранна картина, която мозайката изобразява, или е на самия мозайкаджия, който е подредил мозайката. В керамиката „еписен“ (εποήσεν) се отнася до самия керамик, а „еграфсен“ (έγραφσεν) е терминът, който се използва, за да се обозначи художникът.[6] Следователно, ако аналогията с керамиката се вземе за основание, е по-вероятно Гносис да е мозайкаджията. Тъй като „гносис“ (γνῶσις) означава на гръцки „знание“, някои източници допускат, че надписът не се отнася до автора, а за абстрактното понятие.[7]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Dunbabin, Katherine M. D. Mosaics of the Greek and Roman world. Cambridge University Press, 2006. ISBN 13 978-0-521-00230-1. p. 14.
- ↑ Kleiner, Fred S., Helen Gardner. Gardner's Art through the Ages. the Western Perspective. Volume I. Boston, MA: Wadsworth Cengage Learning, 2010. p. 135.
- ↑ Kleiner, Fred S., Helen Gardner. Gardner's Art through the Ages. the Western Perspective. Volume I. Boston, MA: Wadsworth Cengage Learning, 2010. p. 136.
- ↑ Chugg, Andrew. Alexander's Lovers. Raleigh, N.C., Lulu, 2006. ISBN 978-1-4116-9960-1. p. 78.
- ↑ Chugg, Andrew. Alexander's Lovers. Raleigh, N.C., Lulu, 2006. ISBN 978-1-4116-9960-1. p. 79.
- ↑ Mertens, Joan R. How to Read Greek Vases. New York, Metropolitan Museum of Art and Yale University Press, 2010. p. 13.
- ↑ Cohen, Ada. Art in the Era of Alexander the Great: Paradigms of Manhood and Their Cultural Traditions. New York, Cambridge University Press, 2010. p. 32.
