Хефестион

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хефестион
Ἡφαιστίων
Бронзов бюст на Хефестион (съвременен)
Бронзов бюст на Хефестион (съвременен)

Роден
Починал
Хефестион в Общомедия
Масовата сватба в Суза Александър, до дясната му ръка Хефестион

Хефестион (на старогръцки: Ἡφαιστίων, Hephaistion, * 360 пр.н.е. в Пела, Македония, † зимата 324/323 пр.н.е. в Екбатана), син на Аминтор, е македонски благородник, най-близък приятел, генерал, телохранител, организатор и вероятно любимият на Александър Велики. Той се издига до вторият мъж в царството.

Хефестион е на една възраст с Александър, расте заедно с него в Пела и двамата са обучавани от Аристотел.

През 327 пр.н.е. той е в Индия и по нареждане на Александър основава множество градове. Той е най-главният (somatophylax) от 33 телохранители (трирархи) на Александър. През пролетта 324 пр.н.е. той е повишен на хилиарх и е командир на над 1 000 мъже от царския телохранителен гвардейски регимент и също на цялата телохранителна гвардия от 10 000 „неумиращи“. Той е вторият по ранг след царя. На масовата сватба в Суза Александър го жени за Дрипетис, дъщерята на победения персийски велик цар Дарий III и сестра на неговата годеница с името Статеира; понеже синовете им трябва да са братовчеди. Така Хефестион става зет на Александър и член на великата царска фамилия.

През късната есен 324 пр.н.е. Хефестион се разболява в Екбатана и умира на седмия ден, без да може Александър да го види жив. Александър тъгува много, три дена нe ял и пил, и нарежда траур в цялата империя. Жреците от „Оаза Сива“ не му разрешават да го издигне на бог, а само на герой (херос). Той му издига два геройски храма в Александрия, и на остров Фарос, където е стоял светоовноизвестният фар.

Трупът му е грижливо балсимиран. Пердика получава задачата да го го пренесе във Вавилон, където следващата година обществено е изгорян и погребан. За строежа на 5 етажната гробница с форма на вавилонска стълбищна пирамида и провеждане на траурни игри са били необходими 10 000 - 12 000 таленти. Създадената за Хефестион служба хилиарх повече не е давана, за да се запази спомена за него.

В Екбатана (днес Хамадан, Иран) Александър поставя каменен лъв като паметник за Хефестион.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Gerhard Wirth, Oskar von Hinüber, Arrian. Der Alexanderzug. Indische Geschichte., Artemis Verlag München und Zürich 1985, ISBN 3-7608-1649-5.
  • Диодор, In Twelve Volumes, VIII. Books XVI.66-95 and XVII, by C. Bradford Welles, The Loeb Classical Library, Cambridge-London 1963. American ISBN 0-674-99464-7.
  • Ernst Badian, Hephaistion Nr. 1. Der Neue Pauly. Enzyklopädie der Antike. 5, Stuttgart-Weimar 1998, Sp. 349 f.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония