Лудовико Ейнауди
Облик
Лудовико Ейнауди Ludovico Einaudi | |
италиански композитор | |
25 април 2018 г. | |
Роден |
23 ноември 1955 г.
|
---|---|
Учил в | Миланска консерватория |
Музикална кариера | |
Стил | оперен поп |
Инструменти | пиано |
Активност | от 1980 г. |
Лейбъл | Ariston |
Семейство | |
Деца | 3 |
Други роднини | Луиджи Ейнауди |
Уебсайт | ludovicoeinaudi.com |
Лудовико Ейнауди в Общомедия |
Лудовико Ейнауди (на италиански: Ludovico Einaudi, роден на 23 ноември 1955 г. в Торино, регион Пиемонт) е италиански пианист и композитор. След обучението си в Миланската консерватория и при композитора Лучано Берио, Ейнауди стартира кариера като композитор на класическа музика, като скоро я съчетава и с други жанрове, включително поп, рок, етно и фолк музика.[1]
Композирал е музиката към редица филми, сред които Недосегаемите, Още съм тук (2010), Това е Англия (2006), Доктор Живаго (2002), както и Аквариум (1996), за който печели наградата „Grolla d'oro“ за най-добър саундтрак.
През 2020 г. неговата музика е използвана във филмите Nomadland и The Father.[2]
Дискография
[редактиране | редактиране на кода]Студийни албуми
[редактиране | редактиране на кода]- Time Out (1988)
- Salgari (1995)
- Le Onde (1996)
- Stanze (1997)
- Fuori dal mondo (1998)
- Eden Roc (1999)
- I giorni (2001)
- Dr. Zhivago (2002)
- La Scala Concert (2003)
- Diario Mali (2003)
- Una mattina (2004)
- Nuvole Bianche (2004)
- Divenire (2006)
- NightBook (2009)
- La notte della Taranta (2010)
- Islands (2011)
- In a Time Lapse (2013)
- Project Taranta (2015)
- Elements (2015)
- Seven Days Walking (2019)
- 12 Songs From Home (2020)
- Einaudi Undiscovered (2020)
- Cinema (2021)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Sweeting, Adam. BT River of Music: Ludovico Einaudi interview for London 2012 // The Telegraph, 16 юли 2012. Посетен на 2012-01-12.
- ↑ Silvia Pingitore. Interview with Ludovico Einaudi on writing scores for Oscar winning films // the-shortlisted.co.uk.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|