Льольо Ксироливадски
| Льольо Ксироливадски | |
| гръцки революционер | |
| Роден |
1780 г.
|
|---|---|
| Починал | 29 декември 1860 г.
|
Йорги Льольо Ксироливадски (на гръцки: Γιώργος (Λιόλιος) Ξηρολειβαδίτης, Ксироливадитис, Ξερολιβαδιώτης, Ксироливадиотис, Ελίμπιος, Елимпиос) е гръцки военен и революционер, арматол от края на XVIII и началото на XIX век.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в 1783 година[2] във влашкото село Ксироливадо, Берско, тогава в Османската империя, днес Гърция. Още 15-годишен става клефт.[3] Действа в Македония, Тесалия и Епир. От 1800 година се сражава с четата на Евтимиос Влахавас предимно срещу Али паша Янински.[4] След 1807 година действа заедно с арматолите, базирани на Скиатос. Помирява се с Али паша Янински, който го прави арматол в Берско и Воденско, където сътрудничи с Анастасиос Каратасос.[3][4][5]
При избухването на нова война между Али паша и сулиотите в 1820 година обаче, Льоло взима страната на Маркос Боцарис, за чиято сестра Депо е женен.[6][3] Посреща атаките на султанските сили като управител на Киафа.[3]
След началото на Гръцкото въстание в 1821 година, Льльо похарчва значителна част от имуществото си за нуждите на борбата.[3][7] Служи заедно с командирите като Маркос и Костас Боцарис, Анастасиос Каратасос, Теодорос Колокотронис, Димитриос Ипсилантис, Кириакос Мавромихалис.[3][8] Той защитава мелниците на Лерна в 1825 година, като се бие срещу Ибрахим паша, под командването на Димитриос Ипсилантис и Кириакос Мавромихалис, когото следва и в различни операции в Пелопонес. След това служи под командването на Колокотронис. В Западна Гърция си сътрудничи с Христофорос Перевос, докато под ръководството на Костас Боцарис стига до Дервени.[9] През септември 1823 година е на Хидра и оттам отива в Саламин с препоръки от Александрос Маврокорданос.[10] В 1926 година в Епидавър по време на работата на Третото национално събрание (1826 – 1827) представя доклад, в който остро протестира против неприемането на „олимпийските“, тоест македонските представители.[11]
В 1826 година си сътрудничи с Анастасиос Каратасос, ръководейки 150 войници и участва в операциите около Аталанти срещу Муста бей. В 1827 година, под ръководството на Адам Дукас, води кампания на Трикери. Построява кораб за своя сметка и участва в пиратски операции в Мала Азия срещу османците. По-късно, по време на управлението на Йоанис Каподистриас, е принуден да предаде кораба на Миаулис, без да получи компенсацията, обещана му от гръцкото правителство.[9] В 1829 година като квинтосиарх на VII хиелития участва в охраната на Термопилския проход.[12] В 1828 година е на Саламин, където от Порос пристига съпругата му Деспо. Финансовото състояние на семейството е много тежко и те получават финансова помощ от 300 гроша от правителството.[6] След интронизирането на Ото през 1835 година, Льоло е назначен в Кралската фаланга, където достига чин подполковник.[13]
Синът на Льльо с Депо Боцари Спиридон Льольос (1817 - 1884) е виден юрист. Първите години след въстанието семейството му живее на Корфу, а след това на Закинтос.[14]
Умира в 1860 година в Месолонги.[6][3] След това обаче Ксироливадитис влиза в конфликт с Али паша. Льольо Ксироливадски взима участие в Гръцката война за независимост срещу Османската империя и участва в обсадата на Сули. Семейството му се мести на Корфу, а после на Закинтос. Става капитан на част, която действа в Магнезия, със седалище в Термопилите.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Χιονίδη, Γιώργου Χ. Λιόλιος Ξερολιβαδιώτης : ένας αγνοημένος Μακεδόνας αγωνιστής του '21 και λίγα για την ιστορία του. Θεσσαλονίκη, Έκδοση του Τουριστικού Ομίλου Ξερολιβάδου, 1977. (на гръцки) Архив на оригинала от 2023-03-25 в Wayback Machine.
- ↑ Χιονίδη, Γιώργου Χ. Λιόλιος Ξερολιβαδιώτης : ένας αγνοημένος Μακεδόνας αγωνιστής του '21 και λίγα για την ιστορία του. Θεσσαλονίκη, Έκδοση του Τουριστικού Ομίλου Ξερολιβάδου, 1977. σ. 5. (на гръцки) Архив на оригинала от 2023-03-25 в Wayback Machine.
- ↑ а б в г д е ж Κρέμος, Γεώργιος. Ανακοίνωση για τον Γεώργιο Λιόλιο Ξηρολιβαδίτη // Παρνασσός 8. σ. 191. (на гръцки)
- ↑ а б Χιονίδη, Γιώργου Χ. Λιόλιος Ξερολιβαδιώτης : ένας αγνοημένος Μακεδόνας αγωνιστής του '21 και λίγα για την ιστορία του. Θεσσαλονίκη, Έκδοση του Τουριστικού Ομίλου Ξερολιβάδου, 1977. σ. 9. (на гръцки) Архив на оригинала от 2023-03-25 в Wayback Machine.
- ↑ Γαζής, Γεώργιος. Λεξικόν της Επαναστάσεως και άλλα έργα. Ιωάννινα, 1971. σ. 87. (на гръцки)
- ↑ а б в Χιονίδη, Γιώργου Χ. Λιόλιος Ξερολιβαδιώτης : ένας αγνοημένος Μακεδόνας αγωνιστής του '21 και λίγα για την ιστορία του. Θεσσαλονίκη, Έκδοση του Τουριστικού Ομίλου Ξερολιβάδου, 1977. σ. 11. (на гръцки) Архив на оригинала от 2023-03-25 в Wayback Machine.
- ↑ Χιονίδη, Γιώργου Χ. Λιόλιος Ξερολιβαδιώτης : ένας αγνοημένος Μακεδόνας αγωνιστής του '21 και λίγα για την ιστορία του. Θεσσαλονίκη, Έκδοση του Τουριστικού Ομίλου Ξερολιβάδου, 1977. σ. 9 - 10. (на гръцки) Архив на оригинала от 2023-03-25 в Wayback Machine.
- ↑ Χιονίδη, Γιώργου Χ. Λιόλιος Ξερολιβαδιώτης : ένας αγνοημένος Μακεδόνας αγωνιστής του '21 και λίγα για την ιστορία του. Θεσσαλονίκη, Έκδοση του Τουριστικού Ομίλου Ξερολιβάδου, 1977. σ. 6 - 7. (на гръцки) Архив на оригинала от 2023-03-25 в Wayback Machine.
- ↑ а б Χιονίδη, Γιώργου Χ. Λιόλιος Ξερολιβαδιώτης : ένας αγνοημένος Μακεδόνας αγωνιστής του '21 και λίγα για την ιστορία του. Θεσσαλονίκη, Έκδοση του Τουριστικού Ομίλου Ξερολιβάδου, 1977. σ. 5 - 6. (на гръцки) Архив на оригинала от 2023-03-25 в Wayback Machine.
- ↑ Μνημεία της Ελληνικής Ιστορίας. Т. 5. Αθήνα, Ιστορικόν Αρχείον Αλεξάνδρου Μαυροκορδάτου, τ.ΙΙΙ, 1968. σ. 464 - 465, 476 - 477. (на гръцки)
- ↑ Αρχεία της Ελληνικής Παλιγγενεσίας. Т. 18. Αθήνα, 2000. σ. 155. (на гръцки)
- ↑ Κασομούλης, Νικόλαος. Ενθυμήματα στρατιωτικά της Επαναστάσεως των Ελλήνων 1821-1833. Т. 3. Αθήνα, 1942. с. 210.
- ↑ Χιονίδη, Γιώργου Χ. Λιόλιος Ξερολιβαδιώτης : ένας αγνοημένος Μακεδόνας αγωνιστής του '21 και λίγα για την ιστορία του. Θεσσαλονίκη, Έκδοση του Τουριστικού Ομίλου Ξερολιβάδου, 1977. σ. 10. (на гръцки) Архив на оригинала от 2023-03-25 в Wayback Machine.
- ↑ Αρσένης, Ιωάννης. Ποικίλη Στοά : Εθνική εικονογραφημένη επετηρίς. Αθήνα, Επί του Τυπογραφείου Αττικού Μουσείου, 1884. σ. 191. (на гръцки)
