Людмила Гурченко
Людмила Гурченко | |
руска актриса | |
Родена |
12 ноември 1935 г.
|
---|---|
Починала | |
Погребана | Новодевическо гробище, Хамовники, Русия |
Учила в | Национален институт по кинематография „С. А. Герасимов“ |
Актьорска кариера | |
Активност | 1956 – 2011 |
Значими роли | Вера Нефьодова в „Гара за двама“ (1979) |
Семейство | |
Съпруг | Василий Ордински Борис Андроникашвили Александър Фадеев Йосиф Кобзон Константин Купервейс Сергей Сенин |
Уебсайт | www.gurchenko.ru |
Людмила Гурченко в Общомедия |
Людми́ла Ма́рковна Гу́рченко (12 ноември 1935 г., Харков – 30 март 2011 г., Москва[1]) е съветска и руска кино и театрална актриса, поп певица, режисьор, сценарист, писател. Народна артистка на СССР (1983 г.). Лауреат на Държавна награда на РСФСР (1976 г.) и на Държавна награда на Руската Федерация (2004 г.).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Родена е на 12 ноември 1935 г. в Харков, в семейството на Марк Гаврилович Гурченко (1898 – 1973), батрак[2], и Елена Александровна Симонова-Гурченко (1917 – 1999), която произхождала от руското дворянство.
През 1953 г., след завършването на средното си образование, тя заминава за Москва и постъпва във ВГИК (Всероссийский государственный университет кинематографии С. А. Герасимов), който завършва през 1958 г. В киното дебютира още през 1956 г. във филма на Ян Фрид „Пътят на истината“. През същата година участва в новогодишната комедия „Карнавална нощ“, която и́ донася огромен успех не само в родината ѝ.
Гурченко постепенно става една от водещите актриси в съветското кино. Има около 96 участия в киното и много музикални прояви.
В България актрисата става популярна с участието си във филмите „Карнавална нощ“ (1956) „Двадесет дни без война“ (1976), „Сибириада“ (1979), „Пет вечери“ (1978), „Любимата жена на механика Гаврилов“ (1981), „Гара за двама“ (1982), „Любов и гълъби“ (1984) и др.
Людмила Гурченко се омъжва шест пъти: за Василий Ордински (Гурченко крие първия си брак), Борис Андроникашвили (сценарист и историк; от него има дъщеря Мария, внук Марк и внучка Елена), актьора Александър Фадеев, Йосиф Кобзон, пианиста Константин Купервейс и за продуцента Сергей Сенин.
На 14 февруари 2011 г. Гурченко се подхлъзва пред дома си и счупва тазобедрената си става. На следващия ден е оперирана.[3] Изписана е на 6 март. На 30 март състоянието на актрисата се влошава вследствие тромбоза на белодробната артерия.[4] (сърдечна недостатъчност)[5] Пристигналият състав на „Бърза помощ“ (пристигнала за 21 минути[6]) не успява да я реанимира и в 19:28 (UTC+4)[4] е фиксирана смъртта. Това е потвърдено от мъжа ѝ Сергей Сенин.[7]
Президентът на Русия Дмитрий Медведев и министър-председателят Владимир Путин изразяват съболезнования на семейството на актрисата.[8][9]
Прощаването с актрисата се провежда в Централния дом на писателите и продължава повече от 4 часа. Погребана е на 2 април 2011 г. на Новодевичевото гробище.[4].
Памет
[редактиране | редактиране на кода]В родния ѝ град Харков е изграден неин паметник[10].
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]- „Звезди се срещат в Москва“ (Звёзды встречаются в Москве) (1959) в ролята на водещата
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ lenta.ru
- ↑ Наемен работник в дореволюционна Русия
- ↑ Умерла Людмила Гурченко, Gazeta.ru, 30 март 2011 г.
- ↑ а б в Умерла Людмила Гурченко, Dni.ru, 30 марта 2011.
- ↑ Людмила Гурченко скончалась от сердечного приступа, Rian.ru, 30 марта 2011.
- ↑ Умерла актриса театра и кино Людмила Гурченко, Rosbalt.ru, 30 марта 2011.
- ↑ Умерла Людмила Гурченко // Lenta.ru, 30 марта 2011.
- ↑ Медведев: уход Гурченко – невосполнимая потеря для культуры, Vesti.ru.
- ↑ Путин выразил соболезнования семье Гурченко Архив на оригинала от 2011-04-04 в Wayback Machine., Ru.trend.az.
- ↑ Пам'ятник Людмилі Гурченко відкрили в центрі Харкова // 19 юли 2018 г. Посетен на 20 июли 2018 г. (на украински)
|