Македоно-одринска революционна организация
| Македоно-одринска революционна организация | |
| Информация |
|---|
Македоно-одринската революционна организация е нереализиран политически проект за създаване на революционна организация, приет на Банския конгрес на левицата на ВМОРО от май 1908 г., в отговор на изключването на Яне Сандански и съмишлениците му от редиците на ВМОРО на Кюстендилския конгрес на ВМОРО.
На този конгрес Павел Делирадев изнася основния доклад.[1] Поддържа се тезата, че идеята за автономия вече не отговаря на политическите условия, а на преден план се прокарва тезата за Балканска федерация. Взето е и решение за създаване на нова организация - МОРО, както и да се разпусне четническият институт.
Още преди Младотурската революция от юли 1908 г. започва организирането на новата фракция в рамките на македоно-одринското революционно движение. По-късно левицата начело със Сярската група влиза в контакт с младотурците и след революцията минава в легалност и се заемат със създаването на Македоно-одринската революционна организация. На 18 юли Яне Сандански чете „Манифест към всички народности в империята“. През август Сандански и неговият „социалистически щаб“ подготвя Проектопрограма на Македоно-Одринската революционна организация. Проектопрограмата и декларацията са съставени от Сандански, Димо Хаджидимов, Димитър Миразчиев, Никола Харлаков, Ангел Томов и Павел Делирадев, които се събрали на няколко заседания в началото на август 1908 г. в Солун в хотел „Енглетер“, а окончателната редакция е направена от Сандански и Хаджидимов.
На 8 август 1908 г. в Солун е публикувана „Проектопрограма на Македоно-Одринската революционна организация“, която включва Програмни искания и Декларация. Още в началото на проектопрограмата категорично е подчертано, че революционната организация е на своя борчески пост и е готова всеки момент да си послужи със силата на оръжието в случай на „едно настъпление на реакцията“. Това твърдение е доразвито в „Декларацията“, в която се отбелязва, че в момента МОРО се проявява с ”легални форми, без да се прибягва до силата на оръжието”, тъй като след възстановяването на Конституцията от 1876 г. в Империята са въведени първите и елементарни условия за легална политическа акция. Независимо от тези положителни промени дейците на „левицата“ декларират, че оръжието не е прибрано и че те са готови всеки миг да го вземат в ръце и да продължат борбата в съответните нелегални форми, ако обещаните свободи на българите не се изпълнят. В окръжното, с което разпращат документите до околийските революционни окръзи, целта на революционната организация е определена недвусмислено:
| „ | Въдворяване на едно положение, при което всяка нация, включително и нашата - българската, да има обезпечени всички гаранции за свободно политическо, икономическо и културно развитие.[2] | “ |
В брой № 6 от 5 септември 1908 г. на страниците на издавания от санданистите в. „Конституционна заря“, който се легитимира като печатен орган на Македоно-одринската революционна организация се декларира:
| „ | Ние сме българи преди всичко и представляваме интересите на българското население в Македония и Одринско, на плещите на което се е борила нашата организация. Като такава много естествено е, че ние ще се надяваме и очакваме поддръжка най-вече от ония външни фактори, които са най-близки до нас и по чувства, и по произхождение, и по национални връзки. Такива са, не ще и съмнение, всички българи вън от пределите на Турската империя, а най-вече ония, които съставляват самостоятелна държавна единица в лицето на съседното с нас Княжество България. | “ |
Дейците на МОРО се пръснали из цяла Македония и Одринско с цел да агитират за участие в проектирания учредителен общ конгрес, но свикването му пропада след атентата срещу Сандански в Солун, извършен на 24 септември от Тане Николов. По такъв начин учредителният конгрес на МОРО не се провежда и тя на практика съществува нерегламентирано до началото на 1909 г.
Междувременно назряват и известни противоречия в левицата. Някои от дейците ѝ се отказали от идеята за МОРО. Крилото на Христо Чернопеев и Струмишкият революционен окръг започват да издават свой вестник „Единство“ под редакцията на Делирадев. По-късно от групата се отцепва и ядрото на Солунския революционен окръг, подстрекавано от Димитър Влахов. Така МОРО отпада като проект от сцената на политическия живот в Турция, но принципите от нейната проектопрограма залягат в основата на програмните документи на новата Народна федеративна партия, която фактически замества пропадналия проект за създаване на МОРО.[3]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Христо Чернопеев – виден деец на ВМОРО (1899-1915 г.) н.с. Славчо Гоцев, списание „Македонски преглед“, година ХІХ, 2006, кн.1, 121-142.
- ↑ „Ний сме българи преди всичко“ к.и.н. Георги Първанов, в-к „ДУМА“, 11 април 1990 г. препечатано на 14 април 2010, брой 84 на в-к „ДУМА“.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 576.
