Малката Дорит
| Малката Дорит | |
| Little Dorrit | |
 Корица на първото издание | |
| Автор | Чарлз Дикенс |
|---|---|
| Илюстратор | Хеблот Найт Браун (Физ) Петър Чуклев (към българското издание, 1970) |
| Първо издание | 1857 г. Англия |
| Издателство | Bradbury and Evans |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | реализъм |
| Вид | роман |
| Публикувано в | Household Words (1855-57) |
| Страници | 760* |
| Предходна | „Тежки времена“ (1854) |
| Следваща | „Повест за два града“ (1859) |
| Издателство в България | „Народна младеж“, София, 1970 |
| Преводач | Жени Божилова Надя Сотирова, 1970 |
| Начало | Thirty years ago, Marseilles lay burning in the sun, one day. |
| Край | They went quietly down into the roaring streets, inseparable and blessed; and as they passed along in sunshine and shade, the noisy and the eager, and the arrogant and the froward and the vain, fretted and chafed, and made their usual uproar. |
бележки
| |
| Малката Дорит в Общомедия | |
„Малката Дорит“ (на английски: Little Dorrit) е роман на Чарлз Дикенс, първоначално публикуван като подлистник във вестника „Household Words“ периода 1855 – 1857 г., а след това като отделна книга 1857 г. Главен персонаж в историята е Еми Дорит (Малката Дорит), която е дъщеря на осъден за неплатени дългове в Марсилия. Бащата на Дикенс също бил затворник на същото място и по същите причини.[1] Творбата е критика към правната система на Англия през 19-те век.[2]
Сюжет
[редактиране | редактиране на кода]Преди 30 г. Затвор в Марсилия, Южна Франция. В една килия бохемът и дребен благородник Риго разказва на своя съкилийник контрабандист Джон Баптист Кавалето как е убил своята съпруга – мадам Бароно. Бизнесменът Артър Кленъм е задържан заедно с други пътници под карантина. Сприятелява се с търговците мистър и мисиз Мийгълз, тяхната дъщеря Рожбата, приклужницата им и сираче на име Хариет Бийдъл, наричана с прозвището „Тетикоръм“
Персонажи
[редактиране | редактиране на кода]- Еми Дорит – към нея се отнася прозвището „Малката Дорит“. Дъщеря на Уилям Дорит. Родена и отгледана през по-голяма част от живота си в затвор в Марсилия, където баща ѝ лежи за неплатени дългове.[2] Майка ѝ умира когато е на 8 години.
- Артър Кленъм – търговец, който се влюбва в Еми Дорит и помага на нейното семейство.
- Флора Финчинг – дъщеря на жестокия Кристофър Касби. Вдовица, която някога е била годеница на Артър, и все още тая чувства към него.[3]
- Мосю Риго – дребен благородник и космополит, роден м Белгия. Баща му е швейцарец от кантона Во. Майката е французойка по кръв и англичанка по рождение. Едър, висок с гъсти мустаци и буйна щръкнала коса. 35-годишен. В Марсилия отсяда в хотела „Златния кръст“, държан от мосю Анри Бароно. След смъртта на Бороно се жени за неговата вдовица. Заради приперни с роднини относно състоянието на покойника една вечер Риго убива своята съпруга. Горда и властна натура.
- Джон Баптис Кавалето – италианец контрабандист, пипнат от полицията понеже оставил лодката си на други „нещастници с нередовни книжа“. Съкилийник на мосю Риго. Дребен на ръст, но набит, има обеци на ушите, загоряло лице, бели зъби и черна като смола коса. Носи моряшки широки панталони, дълго червено кепе и широк червен пояс, на него натъкмен нож.
- Мистър Мийгълз – затворен в затвора под карантина в подозрение, че разнася чума. С него е и цялото му семейство.
- Миз Мийгълз – съпруга на мистър Мийгълз. Хубавичка и здрава с приятно английско лице.
- Мини – дете на семейство Мийгълз. Красива 20-годишна девойка с къдрава кестенява коса. Наричана е още Рожбата.
- Хариет Бийдъл – момиче сираче с прозвище Тетикоръм (става въпрос за пригаджане към френския език – Хариет става Хети, а Хети Тети).
Критика
[редактиране | редактиране на кода]Оценките към романа са смесени, като някои критици смятат, че Дикенс трябва да се предържа към комедията, а не към политическата сатира. Бърнърд Шоу нарича книгата „по-бунтовна от Капиталът на Маркс“.[1]
Екранизация
[редактиране | редактиране на кода]- „Малката Дорит“ – 4-сериен филм от 1987 г.[4]
- „Малката Дорит“ – 14-сериен филм от 2008 г.
Издания на бълг.ез.
[редактиране | редактиране на кода]- Дикенз, Чарлз. „Малката Дорит“. София, „Народна младеж“ Издателство на ЦК на ДКМС, 1970. с. 760.
- Дикенз, Чарлз. Избрани творби в пет тома, Том 3 - Малката Дорит. София, „Народна култура“, 1982. с. 950.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „Малката Дорит“ в сайта на
Проект Гутенберг
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б „Little Dorrit - The Marshalsea Revisited“ // The Charles Dickens Page. Посетен на 12 април 2024. (на английски)
- ↑ а б „Little Dorrit“ // Британика. Посетен на 10 април 2024. (на английски)
- ↑ Little Dorrit. Flora Finching // Британика. Посетен на 12 април 2024. (на английски)
- ↑ „Малката Дорит“ // БНТ. Посетен на 10 април 2024. (на български)