Марин Паунов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Марин Паунов
български икономист
Марин Паунов, 2020
Марин Паунов, 2020

Роден
6 май 1961 г. (62 г.)

Националностбългарин
Учил вУниверситет за национално и световно стопанство
Научна дейност
ОбластОрганизационно поведение, корпоративна култура, бизнес стратегии
Работил вУНСС

Марин Александров Паунов е български икономист с интереси и приноси в областите на мениджмънта и човешките ресурси, професор в УНСС, преподава управление на човешките ресурси, организационно поведение, стратегии на бизнеса, корпоративна култура и др. Консултант е и по бизнес администрация[1].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 6 май 1961 г. Завършва 114 Английска езикова гимназия в София, а висшето си образование получава в Университета за национално и световно стопанство, където се дипломира през 1985 г. От 1991 г. е доктор по икономика и започва да преподава в същия университет. Бил е декан на бакалавърска степен на обучение в същия университет.

Автор е на над 80 публикации, в т.ч. 12 книги в областите: мениджмънт, организация на труда и управлението, организационно поведение, управление на човешките ресурси, организационна култура, стратегическо управление[2]. Преподавал е бизнес администрация в НБУ. Преподава в УНСС от 1992 г. и е професор в УНСС от 2012 г.[1] и доктор на науките от 2020 г. За първи път въвежда в България лекционни курсове по Oрганизационно поведение, Бизнес стратегии и Kорпоративна култура. Той е специализирал и гостувал в редица университети в Европа, САЩ и Япония, включително и нееднократно в Харвард (Harvard Business School).[3]

Носител на награди и отличия от български и международни организации (Почетен член на European Association of Applied Psychology и др.)

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Паунов, М. (съавт. проф. Димитър Шопов, Л. Стефанов и Л. Дулевски), Икономика на труда, Тракия, София, второ издание 1999, трето издание 2002 /c. 449 – 464; 465 – 472; 484 – 521, ISBN 9549574970 – учебник
  • Паунов, М. Мотивация: за добрите резултати и лоялността на хората, с които работим, УИ „Стопанство“, София, 2001, 223 c., ISBN 9544944451 – монография
  • Паунов, М. Мотивационния проблем в поведенските изследвания, Научни трудове на УНСС, 2000, c.85 – 112, ISSN 0861 – 9344 – студия
  • Паунов, М. Към опитите за изграждане на синтетичен мотивационен модел, Научни трудове на УНСС, 2001, том 1, c.141 – 170, ISSN 0861 – 9344 – студия
  • Паунов, М. Организационна култура, УИ „Стопанство“, София, 2-ро изд. 2005, трето преработено и допълнено издание 2007, 193 c., ISBN 954494642X
  • Паунов, М. Стратегии на бизнеса, УИ „Стопанство“, София, 2-ро изд. 2007; 3 изд. 2009, 234 c. ISBN 9789544948252
  • Паунов, М. Организационно поведение, Сиела, София, второ издание 1998; трето издание 2006, 287 c., ISBN-10: 954649979X
  • Паунов, М. Стратегическо управление на човешките ресурси, Стопанство, София, 2004, 87 c., ISBN 9544948184
  • Паунов, М. Интелигентност(и) и компетенции, сб. Научни трудове, УНСС, том 1, 2009, c.65 – 94 ISSN 0861 – 9344 – студия
  • Паунов, М. Ценностите на българите – съвременен портрет на европейски фон, УИ „Стопанство“, София, 2009, 105 c. ISBN 9789546440730
  • Паунов, М. Трудова мотивация, Сиела, София, 2009, c. 251, ISBN 9789542803881
  • Паунов, М. Емоции, организационно поведение и човешки ресурси. С изследване на емоционния дисонанс и емоционното усилие като фактор за качеството на трудовата изява, ангажираността към организацията и удовлетвореността от труда, Авангард Прима, София, 2010, 335 с., ISBN 9789543237661
  • Паунов, М., Българското (не)доверие – ценности и социално доверие на българите в европейски контекст, Издателски комплекс на УНСС, София, 2020, 241 с., ISBN 978-619-232-315-8
Статии (избрани)
  • „Управлението на човешките ресурси през 21 век: бъдещето започна“, сп. Алтернативи, София, бр. 6(60), 2003, c. 19 – 23 ISSN 1311 – 1132
  • „Българската организационна култура при, преди и след социализма“, сп. Панорама на труда, София, бр. 2, 2005, c.8 – 15 ISSN 1312-305X
  • „За трудовата мотивация и мотивирането“, сп. Труд и право, бр. 9, 2006, c. 27 – 37
  • „Човешката емоционалност в поведенческите науки и практиката на управлението: закъснялата революция и родилните ѝ петна“, сп. Икономически алтернативи, бр.3, 2009, c. 48 – 59, ISSN 1312 – 5281
  • „Изследване на индивидуалните предпоставки на емоционното усилие като медиатор между емоционния дисонанс и удовлетвореността, ангажираността и качеството на трудовата изява“, сп. Икономически алтернативи, УНСС, София, бр. 6, 2010, c.3 – 23, ISSN 1312 – 5281
  • Ценности на българи и португалци – сравнителен анализ в общоевропейски контекст[неработеща препратка]“, сп. Международни отношения, бр. 5 – 6, 2019.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Разписание на спец. „Икономика на човешките ресурси“ Архив на оригинала от 2012-05-14 в Wayback Machine., УНСС.
  2. Каталог, библиотека на ИПИ. Линк от 15 март 2012.
  3. Доц. Марин Паунов: Мразим с рекордна злоба всичко в държавата си, интервю на Аглика Георгиева, в. „Новинар“, 9 август 2010, архив от 17 октомври 2014 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]