Марта Гелхорн
| Марта Гелхорн Martha Gellhorn | |
| американска журналистка | |
 Марта Гелхорн и Ърнест Хемингуей в Китай през 1941 г. | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | 15 февруари 1998 г.
|
| Религия | атеизъм |
| Националност |  САЩ |
| Учила в | Бринмарски колеж |
| Работила | журналистка, писателка |
| Семейство | |
| Съпруг | Ърнест Хемингуей (1940 – 1945) Бертран дьо Жувенел (30-те години на XX век – 1936)[1] |
| Уебсайт | gellhornmartha.blogspot.com |
| Марта Гелхорн в Общомедия | |
Марта Елис Гелхорн (8 ноември 1908 – 15 февруари 1998) е американска писателка и журналистка, военен кореспондент, отразил повечето големи въоръжени конфликти от края на 30-те до 80-те години на XX век.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Гелхорн е родом от Сейнт Луис, Мисури. Учи в колежа Брин Мор в Пенсилвания. Започва кариерата си в края на 20-те години със статии за списание „The New Republic“, а по-късно работи като кореспондент на агенция Юнайтед Прес в Париж, където се приобщава към пацифисткото движение. Като служител на Федералната агенция за извънредна помощ (FERA) през 1936 г. разследва въздействието на Голямата депресия върху социално слабите в Съединените щати.[2]
Първият въоръжен конфликт, който Гелхорн отразява, е гражданската война в Испания. Репортажите ѝ от Мадрид през 1937 г. се харесват на издателите от „Collier's Weekly“. През следващата година тя е в Нацистка Германия и Чехословакия, а след избухването на Втората световна война пише за списанието от Финландия, Хонконг, Бирма и Сингапур. При подготовката на репортажите си става свидетел на десанта в Нормандия и освобождаването на оцелелите от концлагера в Дахау.[2]
След края на световната война Гелхорн в продължение на тридесет години пише за „Atlantic Monthly“. През 1966 г. посещава Виетнам и критикува американската политика за страданията, причинени на мирното население.[2][3] През 80-те години пише за редица конфликти в Латинска Америка (Салвадор, Никарагуа и Панама).[3]
Личен живот[редактиране | редактиране на кода]
Покрай работата си за FERA до Втората световна война Гелхорн се запознава и става близка приятелка с Елинор Рузвелт. По същото време тя се запознава с Ърнест Хемингуей. Двамата са заедно в Испания, където започват интимна връзка. Женят се през 1940 г., след като Хемингуей се развежда с втората си съпруга (Полин Пфайфър). Бракът им продължава пет години.[3][4]
Самоубива се, омаломощена от рак, на 89-годишна възраст.[3]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- What Mad Pursuit (1934)
- The Trouble I've Seen (1936)
- A Stricken Field (1940)
- The Undefeated (1945)
- The Face of War (1959)
- The Lowest Trees Have Tops (1967)
- Travels With Myself and Another (1978)
- The View From the Ground (1988)
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
- PBS: Reporting America at War. High Explosive for Everyone (репортаж на Гелхорн от Мадрид, юли 1937)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.lexpress.fr // 1 март 2006 г. Посетен на 31 юли 2019 г.
- ↑ а б в Martha Gellhorn: Biography Архив на оригинала от 2012-10-26 в Wayback Machine., Spartacus Educational.
- ↑ а б в г Martha Gellhorn Biography Архив на оригинала от 2012-12-04 в Wayback Machine. (Bio. True Story)
- ↑ Remembering Martha Gellhorn, The Atlantic Monthly, 11.3.1998.
|
