Направо към съдържанието

Мегрелия-Горна Сванетия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мегрелия-Горна Сванетия
სამეგრელო-ზემო სვანეთი
Самегрело-Земо Сванети
Страна Грузия
Адм. центърЗугдиди
Площ7442 km²
Население320 800 души (2018)
43,1 души/km²
Райони8 + 1
ГубернаторАлександър Моцерелия
Официален сайтszs.gov.ge
Мегрелия-Горна Сванетия в Общомедия

Мегрелия-Горна Сванетия (на грузински: სამეგრელო-ზემო სვანეთი, Самегрело-Земо Сванети) е една от 12-те историко-географски области (региони) на Грузия, включваща историческите области Мегрелия (или Самегрело) и Горна Сванетия (или Земо Сванети). Площ 7442 km² (3-то място по големина в Грузия, 10,69% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. 320 800 души[1] (5-о място по население в Грузия, 8,07% от нейното население). Административен център град Зугдиди. Разстояние от Тбилиси до Зугдиди 300 km.

Историческа справка

[редактиране | редактиране на кода]

Около средата на 16 век Мегрелското феодално княжество се отделило от Имеретинското царство и неговите владетели от рода Дадиани признавали само номинално властта на Имеретинските царе. До началото на 17 век в състава на Мегрелското княжество влизала и територията на днешна Абхазия. В края на 17 век династията Дадиани била свалена от власт от рода Чиковани начело с Каций Чиковани. Синът на Каций Георгий приел фамилията на предишните владетели на княжеството – Дадиани. През 1803 г. владетелят на Мегрелското княжество Георгий (да не се бърка с първия Георгий) приел руско поданство. През 1857 г. управителят на Кавказ княз Барятински въвел в княжеството руско управление и юридически Мегрелското княжество прекратило съществуването си през 1867 г.[2]

След разпада на Грузинското царство в средата на 16 век част от историческата област Сванетия влязла в състава на Мегрелското княжество. Останалата част се подчинявала на имеретинските царе и се поделяла на Свободна Сванетия и Княжеска Сванетия (владенията на князете Дадешкелиани). През 1857 – 59 г. княжеската власт в Сванетия била прекратена. Населението на областта се занимавало основно със скотовъдство и земеделие, а във високопланинските части на областта, заедно със слабо развитите феодални отношения дълго време се съхраняват остатъците от общинния строй.[3]

Най-старият град в областта е Поти, признат за такъв през 1578 г. Останалите 7 града са признати за такива по време на съветската власт в периода от 1918 г. (Зугдиди) и 1921 г. (Сенаки) до 1982 г. (Мартвили).

Географска характеристика

[редактиране | редактиране на кода]

Мегрелия-Горна Сванетия се намира в северозападната централна част на Грузия. На север граничи с руските републики Карачаево-Черкесия и Кабардино-Балкария, на севеозапад – с Абхазия, на изток – с Рача-Лечхуми и Долна Сванетия и Имеретия, на юг – с Гурия, а на югозапад се мие от водите на Черно море (38 km брегова ивица). В тези си граници заема площ от 7442 km² (3-то място по големина в Грузия, 10,69% от нейната площ). Дължина от север на юг 150 km, ширина от запад на изток от 38 до 100 km.[4]

На север, по границата с Русия, на протежение около 100 km се простира Главния или Вододелен хребет на Голям Кавказ. В най-източната му част (на територията на Горна Сванетия), на границата с Русия се издига връх Шхара 5193 m (43°00′02″ с. ш. 43°06′44″ и. д. / 43.000556° с. ш. 43.112222° и. д.), най-високата точна на региона и на цяла Грузия. От Главния хребет на юг се отделят три мощни хребета Сванетски (връх Лейла--Лехели 4008 m), Кодорски (връх Ходжал 3313 m) и Егриски (връх Чатагвала 3226 m), които обхващат повече от половината от територията на региона. Между тях от изток на запад, югозапад и юг е разположена дълбоката междупланинска долина на река Ингури. Районите разположени южно от Егриския хребет са заети от ниски предпланински възвишения с максимална височина до 2025 m. Южните и югозападните части на областта са заети от западната част на Колхидската визина. Най-големите реки протичащи по територията на областта са: Риони (най-долното течение) с десния си приток Цхенисцкали, Ингури и Хоби. 96% от територията на Горна Сванетия се намира на височина над 1000 m, а 65,8% – над 2000 m. Умереният климат, природните красоти и защитената флора и фаена на областта дават възможност за развитието на зимния и летния туризъм.

На 1 януари 2018 г. населението на Мегрелия-Горна Сванетия е наброявало 320 800 души[1] (5-о място по население в Грузия, 8,07% от нейното население). Гъстота 43,1 души/km².

Административно-териториално деление

[редактиране | редактиране на кода]

В административно-териториално отношение регионът Мегрелия-Горна Сванетия се дели на 8 административни района (общини), 8 града, в т.ч. 1 град с областно подчинение и 7 града с районно подчинение и 2 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Мегрелия-Горна Сванетия
Административно-териториално деление на Мегрелия-Горна Сванетия към 1 януари 2019 г.
Административна единица Площ
(km²)
Население[1]
(2018 г.)
Административен център Население[1]
(2018 г.)
Разстояние до Зугдиди
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Град с областно подчинение
1. Поти 65 41 731 гр. Поти 41 731 -
Административен район (община)
1. Абашки 321 20 845 гр. Абаша 4941 57
2. Зугдидски 682 103 259 гр. Зугдиди 42 998 -
3. Мартвилски 881 32 566 гр. Мартвили 4425 88
4. Местийски 3045 9501 сгт Местия 1973 134
5. Сенакски 521 36 939 гр. Сенаки 21 596 47
6. Хобски 725 29 247 гр. Хоби 4242 27
7. Целенджихски 647 24 776 гр. Целенджиха 3847 22 гр. Джвари
8. Чхоруцки 619 22 309 сгт Чхороцку 33 141 28