Мартвили

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мартвили
на грузински: მარტვილი Flag of Georgia.svg
— град —
    
Герб
Центърът на града
Центърът на града
Relief Map of Georgia.png
42.4167° с. ш. 42.3667° и. д.
Мартвили
Страна Флаг на Грузия Грузия
Област Самагрело-Горна Сванетия
Надм. височина 196 m m
Население (2012) 5484 души
Телефонен код +995 318
Мартвили в Общомедия

Мартвили (lang ka|მარტვილი) е град в Грузия, разположен в низината Колхида, регион Самегрело-Горна Сванетия, в историческата област Мегрелия. Градът е административен център на едноименната община, най-източната административна единица в Мегрелски район.[1] Населението му през 2012 г. наброява 5484 жители.[2] От 1939 до 1989 година носи името Гегечкори. Получава статута на град през 1982 година.[3]

География[редактиране | редактиране на кода]

Мартвили е разположен между левия бряг на река Абаша и сравнително малка верига от хълмове, на 196 метра надморска височина.[2] Градът има издължена, продълговата форма с дължина около 5 km.[1]

Градска среда[редактиране | редактиране на кода]

Главната забележителност на града е древният манастир, който, в официалните исторически източници, е известен като Чкондиди. Разположен е на хълм в южната част на града, на около километър от центъра и е градообразуващ за Мартвили.[1] През 7 век манастирът вече е съществувал. През 735 – 737 година е завзет от арабския пълководец Мурван Глухи и превърнат в конюшни. Възстановен е през 10 век и е към него създадено Чкондидското епископство. Манастирът се превръща в просветен център, където работят много видни учени, писатели и преводачи. Събира се и голяма библиотека.[4] Централната сграда на манастира е куполният храм „Успение Богородично“, строен през 7 век, възстановен през 10 век, със стенописи от 16 – 17 век. Запазени са още малката куполна църква от 12 век на фамилията на Мцире Чиквани, висока 20 m кула, килии от 11 – 12 век, камбанария от 19 век и други постройки.[3]

Краеведческият музей „Гиви Елиава“ в града е основан през 1957 година. Разполага с голяма колекция от предмети от епохите на неолита, енеолита и Античносттабронзови оръжия и оръдия на труда, глинени съдове, ритуални камъни, ръкописи от епохата на феодализма. Изложена е нумизматична колекция, в която участват и сребърни колхидски монети. В отделна зала е експонирана етнографска колекция.[5]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

В Мартвили е развита главно хранително-вкусовата промишленост. Работи и оптико-механичен експериментален завод.[3]

Манастирът. В центъра – съборът, вляво – малката църква, вдясно – кулата

Крайградски забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Всички интересни обекти са съсредоточени в северната част на района, в подножието на хълмовете.[1]

  • Мартвилският събор, важен исторически и архитектурен паметник, в който за известен период от време се е намирала гробницата на мегрелските князе Дадиани.[1]
  • Планинският каньон Мартвили се намира на 8 km от града. Не е много дълбок, но е изключително живописен. Дължината му е 2400 m, а дълбочината варира от 20 до 40 m.[4] При скорошни изследвания в него са намерени останки от динозавър. В района наоколо са изградени 8 православни храма, което показва забележителна плътност от архитектурни и исторически паметници на единица територия.[1] В каньона се намира каскадният Мартвилски водопад с обща височина 12 m.[4]
  • Както навсякъде из Грузия, така и около града има големи гроздови масиви от винените сортове „Цоликаури“ и „Изабела“.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]