Меша Селимович
Тази статия е за босненския писател. За литературната награда вижте Меша Селимович (награда).
| Меша Селимович Meša Selimović | |
| босненски писател | |
 | |
| Роден | Мехмед Селимович
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Белград, Сърбия |
| Учил в | Белградски университет |
| Литература | |
| Период | 1950 – 1982 г. |
| Жанрове | Роман, разказ |
| Известни творби | „Дервишът и смъртта“ |
| Семейство | |
| Уебсайт | |
| Меша Селимович в Общомедия | |
Меша Селимович (на сърбохърватски: Meša Selimović) е босненски писател.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 26 април 1910 година в Тузла в стара фамилия на бошняшки бейове,[2] но към края на живота си се самоопределя като сърбин.[3] През 1934 година завършва сърбохърватски език и литература в Белградския университет и малко по-късно става учител в родния си град. По време на Втората световна война участва в Югославската народна освободителна армия, става член на Югославската комунистическа партия и прекарва известно време в затвора. След войната заема различни постове в културната сфера в Сараево, а от 1950 година започва да публикува разкази и романи, като най-голям успех има романът му „Дервишът и смъртта“ („Derviš i smrt“, 1966). През 1971 година се премества в Белград, където остава до края на живота си.
Меша Селимович умира на 11 юли 1982 година в Белград.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Uvrijeđeni čovjek. Svjetlost. Sarajevo, 1947.
- Prva četa. Zora. Zagreb, 1950.
- Tuđa zemlja. Radnik. Beograd, 1957; – 2. izd. Veselin Masleša. Sarajevo, 1961; 1962; – 3. izd. Svjetlost. Sarajevo, 1962; 1965.
- Noć i jutra. Knjiga snimanja. (Scenario). Bosna film. Sarajevo, 1958.
- Tišine. Svjetlost. Sarajevo, 1961; – Prosveta. Beograd, 1965; – Svjetlost. Sarajevo, 1970; 1971.
- Magla i mjesečina. Svjetlost. Sarajevo, 1965; – 1967.
- Eseji i ogledi. Veselin Masleša. Sarajevo, 1966.
- Derviš i smrt. Svjetlost. Sarajevo, 1966; 1967; 1967; 1968; 1969; 1970; 1971; 1972; 1973; 1974; 1977; 1980; 1982; 1984/85; 1988.
Дервишът и смъртта. Превод от сърбохърватски Б. Михайлов, София: Отечествен фронт, 2013, 394 с.
Дервишът и смъртта. Превод от сръбски Жела Георгиева, София: Black Flamingo, 2013, 384 с. - Za i protiv Vuka. Matica srpska. Novi Sad, 1967; – Svjetlost. Sarajevo, 1970; 1972; – Sloboda. Beograd, 1979; 1981.
- Pisci, mišljenja, razgovori. Svjetlost. Sarajevo, 1970; – Sloboda. Otokar Keršovani. Beograd, Rijeka, 1975; – Sloboda. Beograd, 1979; 1981.
- Tvrđava. Svjetlost. Sarajevo, 1970; 1971; 1972; 1974; 1980; 1980; 1984/85; 1985; 1988; 1989; – Maribor, 1972; Veselin Masleša. Sarajevo, 1977; 1982; 1987; – Sloboda. Beograd, 1980; – Kultura. Beograd, 1980; – Keshtjella. Rilindija. Prishtine, 1983.
Крепостта. Превод от сръбски Катя Йорданова, София: Народна култура, 1998, 334 с. - Djevojka crvene kose. Svjetlost. Sarajevo, 1970.
Червенокосата девойка. Превод от сръбски Даниела Цанева, София: Профиздат, 1988, 142 с. - Sabrana djela. Knj. I-VII. Svjetlost. Sarajevo, 1970; 1972; – Sloboda. Otokar Keršovani. Beograd, Rijeka, 1975, knj. I-IX; 1976; – Sloboda. Beograd, 1979, knj. I-X; 1981; – Beogradski graficki zavod. Beograd, 1981, knj. I-X; 1983; 1986; 1988.
- Ostrvo. Prosveta. Beograd, 1974; 1975; – Ostrvo. Prevedel Herman Vogel. Mladinska knjiga. Ljubljana, 1979/80.
- Sjećanja. Sloboda. Beograd, 1976; 1976; 1979; 1981; – Svjetlost. Sarajevo, 1976.
- Krug. Beogradski graficki zavod. Beograd, 1983; – Prev. Zagorka Prisaganec-Todorovska. Naša knjiga. Skopje, 1988.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Mala eciklopedija Prosveta: opšta enciklopedija, 1986, Prosveta, Beograd, ISBN 86-07-00001-2
- ↑ www.bhstring.net
- ↑ www.rts.rs
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Откъс от романа „Дервишът и смъртта“, Портал за култура, изкуство и общество, 29 август 2013
|
