Направо към съдържанието

Михаил Егоров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Егоров.

Михаил Егоров
съветски сержант
29 май 2012 г.
Роден
Ермошенка, СССР
Починал
20 юни 1975 г. (52 г.)
ПогребанСмоленск, Русия

НаградиГерой на Съветския съюз
Орден „Ленин“
Червено знаме
Червена звезда
Михаил Егоров в Общомедия

Михаил Алексеевич Егоров е съветски червеноармеец, сержант, партизански и военен разузнавач.

Роден е на 5 май 1923 г. в село Ермошенка, Смоленска област в семейство на селскостопански работници. Етнически руснак. Придобива начално образование в районното училище.

Започва работа в местния колхоз. В периода на немско-фашистката окупация на региона е партизанин. В редовната армия е приет през декември 1944 г. Служи в 756-и стрелкови полк, 150-а стрелкова дивизия, 3-та ударна армия на 1-ви Беларуски фронт.

На 30 април 1945 г. на сержант Михаил Егоров, младши сержант Мелитон Кантария и заместник-командирът на батальона по политическата част лейтенант Алексей Берест е връчено „Червеното знаме на Военния съвет“ на 3-та ударна армия от 1-ви Беларуски фронт. Заповедта е да го издигнат над Райхстага. Там са се укрепили германски войници, по-голяма част от които са елитни СС бойци, които се отбраняват ожесточено.

Когато при атаката до Райхстага остават 80-100 метра, сержант Егоров, младши сержант Кантария, и лейтенант Алексей Берест, пропълзяват в зданието и развяват Червеното знаме от етажите на сградата. Въодушевени от това, червеноармейците стремително продължават атаката и нахлуват в сградата. Сражават се за всеки етаж, всяка стая и етажна площадка. Червеното знаме е поставено на купола на зданието на 1 май. То е обявено за официалното Знаме на победата.

Интересно е, че при навлизането на съветските войски в Берлин в 3-та армия са били ушити 9 знамена при полеви условия, които са били раздадени в различни дивизии с цел, който стигне пръв, да постави този символ на победата на парламента. На 150-а дивизия се удава да влезе в историята с победното действие.

Знамето, което след развяването му се нарича „Знаме на победата“, се съхранява като реликва в Централния музей на Въоръжените Сили на Русия.

До 1947 г. продължава да служи в армията. Завършва политическо училище в град Смоленск. Работи в „Руднянски консервен комбинат“.

Загива на 20 юни 1975 година в автомобилна катастрофа. Погребан е в Смоленск.

Михаил Егоров е награждаван многократно: Орден „Ленин“, Орден „Червено знаме“, Орден „Отечествена война“ II степен, Орден „Червена звезда“, Орден „Слава“ III степен, медали и чуждестранни ордени. Почетен гражданин на Смоленск и Берлин. Званието Герой на Съветския съюз получава заедно с орден „Ленин“ с решение на Върховния съвет на СССР от 8 май 1946 г.[1]

  1. Указом Президиума Верховного Совета СССР № 6972/от 8 мая 1946 года.
  • Герои Советского Союза: Краткий биографический словарь. Т.1. М., Воениздат, 1987.
  • Легендарные Герои-комсомольцы. Вып. V и VI, 1973
  • Егоров и Кантария. А третий лишний?, сайт в. Российской газеты
  • Биография Героя, сайте „История Смоленщины на гранитных плитах“
  • Памятник Герою, сайт „История Смоленщины на гранитных плитах“