Мелитон Кантария

Мелитон Кантария მელიტონ ქანთარია
съветски военен
Роден	5 октомври 1920 г. Джвари, Грузия
Починал	27 декември 1993 г. Москва, Русия
Погребан	Грузия
Партия	КПСС
Награди	медал „За победата над Германия във Великата Отечествена война 1941 – 1945 г.“ Червено знаме Орден „Ленин“ Герой на Съветския съюз Медал „За превзенането на Берлин“
Военна служба
Звание	Младши сержант
Мелитон Кантария в Общомедия

Мелитон Варламович Кантария (на грузински: მელიტონ ქანთარია, на руски: Мелитон Варламович Кантария) е етнически мегрел, известен червеноармеец (разузнавач, сержант), после абхазки и грузински политик.

Биография

Роден е в село (дн. град) Джвари в Грузия на 5 октомври 1920 г. Работи в местния колхоз до призоваването му в Червената армия през 1940 г.

Участва във Втората световна война от декември 1941 г. Разузнавач е в 756-и стрелкови полк от 150-а стрелкова дивизия от 3-та ударна армия от I беларуски фронт.

Знаме на победата

По заповед на лейтенант Алексей Берест сержант Михаил Егоров и младши сержант Кантария забиват Знамето на победата на покрива на Райхстага по време на битката за Берлин.

В сградата на Райсхтага са се укрепили германски войници, по-голяма част от които са елитни СС бойци, отбраняват се ожесточено. Когато до Райхстага остават 80 – 100 метра, сержант Егоров, младши сержант Кантария и лейтенант Алексей Берест пропълзяват в зданието и развяват Червеното знаме от етажите на сградата. Въодушевени от това, червеноармейците стремително атакуват противника и нахлуват в Райхстага. Сражават се за всеки етаж, всяка стая. Червеното знаме е поставено на купола на зданието на 1 май. То е обявено за официалното Знаме на победата.

След войната

След демобилизирането му (1946) се връща в родния си край, работи в колхоз.

Става директор на магазин в Сухуми, столицата на Абхазия. Избран е за депутат във Върховния съвет на Абхазката АССР.

После живее в гр. Очамчира. Става депутат във Върховния съвет на Грузинската ССР.

Принуден е да напусне родината си по време на абхазко-грузинския конфликт през септември 1993 г. Установява се в Москва, където скоро почива.

Награди

С указ на Президиума на Върховния съвет на СССР е награден със званието „Герой на Съветския съюз“ и орден „Ленин“ (1946).

Удостоен е със званието „Почетен гражданин на Берлин“ (1965), но му е отнето (1992) след присъединяването на ГДР към ФРГ.

Източници

• Герои Советского Союза: Краткий биографический словарь. Т.1. М., Воениздат, 1987.
• Егоров и Кантария. А третий лишний?, сайт в. Российской газеты